Доц. Калев: У нас се имитира онкология, липсва комплексната грижа за пациента

"Българската онкология имитира онкология, тя лъже пациентите и обществеността, че е онкология. Не ѝ липсват европейски модели, не ѝ липсва европейско финансиране, а европейско мислене – експертна дейност, която да подава свои решения към политиците. Няма експертни институции, които да правят проектите, а политиците да ги обличат в политически и финансови рамки."

Безпощадната дисекция на проблемите в лечението на онкоболните е на доц. Димитър Калев, председател на Съвместна онкологична национална мрежа. Той бе един от участниците в пресконференцията, която огласи наблюденията върху онкологичната грижа, представени от „Индекс на болниците“. Според доц. Калев най-сериозният проблем за болните с рак е липсата на комплексна онкологична грижа.

Дръзко говорите доц. Калев...

Дръзко ли Ви се стори?

... за нивото на онкологията у нас.

О, то е още по-печално.

Казвате, че у нас се имитира онкология, как тогава да различим имитацията от доброто лечение?

Отговорът е много прост. Създаването на национални ръководства, създаването на специализирани оперативни процедури за всяко лечебно заведение, създаването на т. нар. всеобхватни ракови центрове по стандарти, които се кредитират от Европа и контрола върху тези три неща е гаранция, че и лекари, и общество, и пациенти знаят кой и как ги диагностицира и лекува. Сега в българската онкология никой не знае кой как работи. Никой няма критерии и няма институции, които да оценяват ефективността на лечението. Наливат се два пъти повече пари, а ефективността никой не отчита. Има точни критерии за ефективността на диагностиката, лъчелечението, хирургията, лекарственото лечение, но у нас не съществуват.

Защо е така според Вас?

Причината според мен е в изключителната липса на диалог между т. нар. класа на експертите и политическата класа. Проектът МОРЕ (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти, бел. ред.), който се надгради със Съвместна онкологична национална мрежа, вече 13 години създава национални ръководства и учебници, основани на доказателства, и стимулира за т. нар. продължаващо медицинско обучение. Нито едно от тези ръководства и нито един от стандартите, които излъчват тези експерти, не са припознати от политическите институции като стандарт в нашата работа.

Само в липсата на комуникация ли е проблемът? Иначе онкологията е добре финансирана.

Ако трябва да бъда честен, тя е финансирана в своята фармацевтична част. Това са фармацевтичните компании със суперскъпите си лекарства, които някои сравняват с производителите на оръжие. Там се изсипват всички тези пари, другите области - диагностични, хирургични, лъчетерапевтични, а пък да не говорим за палиативните грижи – там финансирането е нулево.

Колко успешно все пак е онколечението у нас? Колегите Ви говорят за имунотерапия, таргетна терапия, с какъв успех се прилагат тези терапии?

Само две неща ще Ви кажа. Първо, спекулирането с таргетните и въобще с модерните лекарствени терапии е малко неразбиране. Защо? Защото лекарственото лечение влиза в съображение в четвърти стадий на рака, когато никакви други процедури като хирургия, лъчелечение вече не са полезни. Така че това е една много малка област и идентифицирането на онкологията с лекарствената терапия е абсолютно неправилно. Но в България критерии, параметри и контрол на ефективността на това скъпо лечение не съществува. Просто лечебните заведения изписват лекарството, което Касата заплаща. НЗОК се интересува само от това, че лекарството е изписано така, както е регламентирано по неговата т. нар. кратка характеристика. Но какъв е ефектът от това лечение Касата не се интересува и никой не го контролира.

Прокрадва се идея да се плаща според ефективността от лечението. Мислите ли, че подобна идея ще намери прием сред колегите Ви?

Тази идея е чудесна, но не е функция на Касата. НЗОК е банка. Тя трябва да заплаща. Други са институциите, които според мен трябва да бъдат бъдат оторизирани от МЗ с много точно дефинирани критерии и да следят за ефективността. Но не само на лекарственото лечение, а и на хирургията. Да не мислите, че тя е в по-добро състояние? Трябва да има критерии и за ефективността на лъчелечението, другите терапевтични подходи, ако щете и за ефективността на палиативните грижи. С точни критерии.

Ваши колеги, с които съм разговаряла, обясняват високата смъртност сред онкоболните у нас с това, че късно се диагностицират. В предишен разговор казахте, че пациентите прогресират "по мъчителния маршрут между различни лечебни заведения". Защо се получава така? Винаги обвиняват нас пациентите, но сигурно има проблем и в системата.

Разбира се, че има. Своевременната или навременна диагностика в онкологията зависи от две обстоятелства. Първо, скрининговата процедура. В България няма организиран скрининг за нито една социалнозначима онкологична локализация - рак на гърда, на простатата, на белия дроб, на дебелото черво, на шийката на матката.

Как да има ранна диагностика след като няма скрининг? Второ, в България няма програми за здравна грамотност. Българските пациенти не знаят към кого, как и къде да се обърнат при здравен проблем. Според статистиката като заболеваемост ние не се различаваме от европейските държави. Ние се различаваме по това в кой стадий откриваме болестта. Например при рака на белия дроб, най-честият вид рак при двата пола, в ранния стадий, който става за операция, у нас се откриват едва 5-8% от пациентите. В Ирландия този процент е 35-40%. Виждате за каква разлика става дума. При рака на белия дроб всичките ми пациенти са или в 3 или в 4 стадий и не стават за хирургично лечение. Затова има нужда от скрининг и здравна грамотност.

Доц. д-р Димитър Калев е завършил Медицинския университет във Варна през 1979 г. Има придобити специалности по "Медицинска онкология", "Пулмология и фтизиатрия", "Вътрешни болести".

Седем години работи като специалист "Вътрешни болести" в Омуртаг. От 1986 г. е в Клиниката по белодробни болести в МБАЛ "Св. Марина" във Варна и асистент по белодробни болести в Медицинския университет, Варна.

През 1994 г. защитава дисертационен труд с тема "Диагностична и прогностична стойност на цитологичните показатели в доброкачествени и злокачесвени плеврални изливи". През 2006 г. придобива научна степен "доцент".

Член е на Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO), на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO), на Българско онкологично дружество (БОД) и е заместник-председател на Българското онкологично дружество.

Основател и председател е на Организационния комитет на Годишната национална онкологична конференция МОРЕ (Мултидисциплинарни Онкологични Разговори и Екстракти). Председател на Съвместна онкологична национална мрежа (СОНМ).

От 2008 до 2016 г. е ръководител на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. От 2016 г. е ръководител на направление "Медицинска онкология и лъчелечение" в СБАЛОЗ "Марко А. Марков" - Варна и консултант в Аджибадем Сити Клиник Варна.

Прочетете още: Крайно време е да заговорим за качеството на живот на онкоболните

Следете новините ни в GoogleNews