Болниците у нас - прекалено много и неравномерно разположени

Роенето на болници създаде дублиращи структури, необходимо е преструктуриране, констатираха експерти на дискусия за кадровия дефицит в здравеопазването

Янка Петкова 22 март 2022 в 16:04 1914 0

Снимка БТА/Асен Тонев

д-р Иван Маджаров, доц. Антон Тонев, проф. Асена Сербезова, проф. Георги Михайлов

Болниците у нас са прекалено много, но са неравномерно разположени, което лишава пациентите от отдалечените райони от качествена здравна грижа. Този извод се наложи по време на дискусията „Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени", организирана от „Индекс на болниците".

Без предприемането на мерки за преодоляване на дефицита на медицински специалисти, ще се стигне до принудително преструктуриране и самозатваряне на част от лечебните заведения в следващите 5-10 години е изводът от анкета, представена на събитието. Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл" обобщи и мерките, които трябва да бъда взети според участвалите в запитването директори на болници: по-високи заплати за медицинските сестри и младите лекари, ограничаване на откриването на нови болници, преструктуриране на лечебните заведения, където няма нужда от тях и производство на повече кадри от МУ.

Дефицитът на лекари - проблем на националната сигурност  

31 356 са лекарите у нас, от тях около 26 000 със специалност, една трета от които са в София. Над 50% от специалистите са над 50 г. За двете години на пандемия са починали над 1200 лекари, само за последната година са 723. По брой се изравняват с оставащите да работят в България на годишна база, каза д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българския лекарски съюз. По думите на д-р Маджаров най-тревожна е тенденцията при общопрактикуващите лекари, където средната възраст е 56 г. Застрашени да останат без специалисти са Смолян, Кърджали, Видин, Ямбол и Пловдив, където дефицитът на лекари е особено осезаем, обобщи той. Маджаров призова да бъдат предприети мерки от законодателите и Министерството на здравеопазването, защото осигуряването на качествена медицинска грижа за населението е въпрос на национална сигурност.

Всяка трета медицинска сестра у нас - пенсионерка

Дефицитът на специалисти е още по-сериозен проблем при медицинските сестри, при които почти 30% са на възраст над 60 г., а на 31% предстои пенсиониране в следващите 10 години. Всяка трета сестра у нас е пенсионерка, посочи в Милка Василева от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Тревожна е статистиката и при акушерките, при които всяка четвърта е в пенсионна възраст. Според Василева основна причина за липсата на интерес към професията е ниското заплащане, свърхнатовареността, липсата на подкрепа за кариерно развитие и продължаващо обучение и на медицински стандарт по здравни грижи.

Спешна промяна в Наредбата за следдипломно обучение 

Какви са нагласите сред младите специалисти показва проучване, представено от Златина Шотекова от УНСС. Анкетирани са били 341 души от всички медицински специалности. По думите ѝ 71% от младите специалисти владеят един или повече чужди езика, което прави лесно започването на работа в чужда страна. Едва 43% от анкетираните практикуват дефицитни специалности. Според 40% от тях в страната няма добри условия за професионална реализация, заплащането е ниско, а условията на труд - недобри. Над 60% не желаят да работят в чужбина, но признават, че има нужда от спешна промяна в Наредбата за следдипломно обучение.

"Роенето на болниците е проблем"

Болниците се роят, но териториалното им разпределение е неравномерно. България е на челно място в ЕС по брой легла на глава от населението, но има региони, в които достъпът до здравни грижи е затруднен, констатира министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова. Тя посочи, че по данни на НСИ през последните 13 години броят на лекарите продължава да се увеличава, докато населението в страната намалява. Сербезова изтъкна необходимостта от правилно разпределяне на медицинските специалисти по области, но за да има интерес от тяхна страна трябва да се създадат еднакви възможности за придобиване на квалификация и професионално развитие.

от ляво надясно: Милка Василева, БАПЗГ, д-р Иван Маджаров, БЛС, доц. Антон Тонев, ПП, проф. Асена Сербезова. Снимка: БТА/Асен Тонев 

Законодателни приоритети

Електронно здравеопазване, условия за кариерно развитие на младите специалисти, мандатност на началниците на клиники и постепенно преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи като форма за заплащане на лечението в болниците - това са част от приоритетите на управляващата коалиция в сферата на здравеопазването, посочи доц. Антон Тонев, депутат от ПГ на "Продължаваме промяната" и председател на Комисията по здравеопазване в НС. Той отново подчерта необходимостта от извеждане на част от процедурите, извършвани в лечебните заведения, в доболничната помощ. В момента проучваме какви манипулации се извършват на пациентите от 18 до 6 часа, за да се прецени кога има необходимост от приемането им в болница, каза той.

Според него, за да бъде компенсирана липсата на медицински сестри в системата, е необходимо "свръхпроизводство" на специалисти по здравни грижи. Тонев потвърди намерението на коалицията за увеличаване на стойността на клиничните пътеки, без да бъде повишен обемът на извършваната дейност.

"В София има 6 кардиохирургии, в Берлин - 2"

Каквито и мерки да се вземат сега, промяна ще има не по-рано от 3-5 години, заяви проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ "Св. Екатерина". По думите му проблемът с недостига на медицински сестри стои от 15 години, но мерки не се вземат. Той сподели, че в лечебното заведение, което ръководи, заплатите на сестрите не са малки, но въпреки това текучество има, тъй като работата е много натоварваща.

Според кардиохирурга болничната помощ трябва да се преструктурира, тъй като има дублиране на дейности: "Шест кардиохирургии има в София, в Берлин са 2", даде пример той. Според него заплащането в системата трябва да е според тежестта на положения труд. Начев се обяви за доплащане от пациентите, което да е еднакво в държавните и в частните болници.

Повече пари в системата, проактивна местна власт, привлекателни условия за работа 

Според проф. Асен Балтов от ПГ на ГЕРБ докато не се увеличи макрорамката нищо няма да се промени. Според него отделяните 4,2% от БВП за здравеопазване са крайно недостатъчни. Бившият зам.-здравен министър д-р Бойко Пенков пък смята, че трябва да се създаде орган, който да координира работата на всички ангажирани с промените в здравеопазването институции. Нужен е и национален регистър на заетите в системата, за да се вижда в реално време миграцията на специалисти в страната. Според него местната власт трябва да действа проактивно и да предложи по-добри условия на специалистите, които иска да задържи - поемане на наема за жилище, осигуряване на детска градина и пр. социални придобивки, които могат да привлекат специалистите в по-отдалечените райони.

проф. Асен Балтов, ГЕРБ, снимка: БТА/Асен Тонев

Непривлекателните условия на труд са равнопоставен фактор на заплащането за медицинските специалисти, заяви д-р Стефан Константинов, директор на УСБАЛО. Той посочи и други проблеми в системата - несъразмерно голяма болнична мрежа, в която един човек работи на няколко места или се води на договор, само за да отчете дейност болницата и да вземе пари от НЗОК. Според него производството на кадри не решава проблема, трябва да се променят механизмите.

783 милиона задължения на болниците, някои от тях са на "командно дишане"

Нещата опират до преструктуриране на дублиращите структури. Те обаче трябва да бъдат махнати много фино, всичко трябва да се прецизира, за да няма сериозни проблеми в системата, каза д-р Ивайло Христов от ИТН. Според него преди да се мисли за увеличаване на финансирането за системата, тя трябва да се реформира. Той представи и актуални данни, според които към момента задълженията на болниците са в размер на 783 милиона лева. Д-р Христов посочи, че кариерното развитие на младите специалисти трябва да бъде компенсирано с адекватно заплащане и изтъкна, че в университетските болници стажантите и специализантите често изпълняват функции на специалисти по здравни грижи.

"Филиали има достатъчно, но няма желаещи да учат за медицински сестри", изтъкна д-р Таня Андреева, акушер-гинеколог в "Шейново" и бивш министър на здравеопазването. Според нея изходът е добро заплащане и социални условия за специалистите по здравни грижи. По думите ѝ има "болници на "командно дишане" - като Александровска и ИСУЛ", които ако ги закрият никой няма да разбере, че ги няма".

от дясно наляво: д-р Таня Андреева, д-р Бойко Пенков, снимка: БТА/Асен Тонев

Интеграция на украински специалисти - краткосрочна цел

51 са украинските лекари, които са останали в страна, двама от тях са професори, четирима са доценти. Медицинските сестри са 68. Ако дипломите им бъдат признати в максимално кратък срок, ще могат да се влеят в системата, посочи д-р Александър Симидчиев, депутат от "Продължаваме промяната". Той съобщи, че вече е изпратено запитване към МЗ за тези от тях, които искат да се включат в съсловните организации у нас и да започнат работа.

Според д-р Симидчиев голяма част от проблемите на здравеопазването се прехвърлят на политическата класа, а тя е с мандат. "Неслучайно лекарската и сестринската професии са регулирани. От много години, не знам защо, лекарите нямат минимална почасова ставка, а това е ангажимент на БЛС. Продължаващото образование също се договаря между БЛС и НЗОК. Ще предложим да се създаде органи, който да бъде мост между различните парламенти, за да има устойчива стратегия за развитието на здравеопазването ни", обобщи д-р Симидчиев.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Предизборно със Светльо Витков