През 2022 г. лечебните заведения за болнична помощ у нас са 341, броят им се запазва непроменен, но леглата в тях се увеличават и от с 54 707 сега са с 216 повече, показват данните на Националния статистически институт (НСИ).
Болниците са 319 с 52 462 легла, като 203 от заведенията са публични (държавни и общински) и 116 – частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.
Многопрофилните болници са 179 с 38 144 легла, или в 56.1% от болниците е съсредоточен 72.7% от легловия им фонд в страната.
Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 490. Най-голям е делът на тези заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.5%. До 99 легла има в 35.8% от тях. С над 500 легла са 8.9% от този вид лечебни заведения.
Специализираните болници са 140, с най-голям дял са за активно лечение - 73.
Големият брой болнични легла обаче остава неразвномерно разпределен. Там, където има най-сериозен дефицит - за продължително лечение - лечебното заведение е само едно и разполага със 145 легла. Не по-благоприятна е статистиката и при болниците за продължително лечение и рехабилитация - те са 17 на брой, а леглата са 2083. Само за рехабилитация са 37 болници с 5 575 легла.
Държавните психиатрични болници са 12, а леглата в тях 2082.
Как са разпределени
Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2022 г. е 848.5 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5) (фиг. 2).
Лечебните заведения за болнична помощ освен легла могат да разкриват и места за краткотраен престой за извършване на определени медицински дейности по медицинска онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лечение и др., които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа. Броят на местата за краткотраен престой в заведения за болнична помощ в края на годината е 3 299.
Извънболнична помощ
Към 31.12.2022 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%). Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина с най-голям брой легла са медицинските центрове - 786 заведения с 948 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 111 с 276 легла. Денталните центрове са 64 с 5 легла, а медико-денталните центрове - 60 със 74 легла.
В края на 2022 г. другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 легла. В сравнение с 2021 г. легловият фонд на тези заведения намалява с 9.7%.
Медицински персонал
29 599 са практикуващите лекари в страната. Стоматолозите са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.
Ангажираните в извънболничната помощ лекари са 10 087 лекари, а специалистите по дентална медицина - 7 188 лекари по дентална медицина. Медицинските сестри, които работят в амбулатории 6 721.
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) работят 2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина.
Сред практикуващите лекари превес имат жените (55,9%) срещу 44,1% мъже. Най-голям е делът на възрастовата група 55-64 г. - 33,8%, следвани от най-възрастните над 65 г. - 20,1%. Младите специалисти до 35 г. са едва 17,5% и 25.7% от тях са заети в болничната помощ. Над 2/3 от лекарите в извънболничната помощ на възраст над 55 г.
Най-много млади специалисти (до 35 г.) са съсредоточени в областите, в които има медицински университети - София и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%.
Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и съответно най-малък е в областите, в които са медицинските университети и университетски болници.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат кардиолозите - 6.3%, следвани от акушер гинеколозите - 5.9%, анестезиолозите - 5.8%, хирурзите - 5.1%, педиатрите - 4.9% и невролозите - 4.8%.
Достъп до здравни грижи
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6).
Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1), а най-нисък е в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).
Лекарите по дентална медицина са 11.8 на 10 000 души от населението. Най-много са в областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9), а най-малко София област (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)