През 2022 г. лечебните заведения за болнична помощ у нас са 341, броят им се запазва непроменен, но леглата в тях се увеличават и от с 54 707 сега са с 216 повече, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). 

Болниците са 319 с 52 462 легла, като 203 от заведенията са публични (държавни и общински) и 116 – частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Наблюдава се обаче увеличение на легловия фонд на частните заведения и към 31 декември 2022 г. 28.4% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 179 с 38 144 легла, или в 56.1% от болниците е съсредоточен 72.7% от легловия им фонд в страната.

Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 490. Най-голям е делът на тези заведения, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.5%. До 99 легла има в 35.8% от тях. С над 500 легла са 8.9% от този вид лечебни заведения.

Специализираните болници са 140, с най-голям дял са за активно лечение - 73.

Големият брой болнични легла обаче остава неразвномерно разпределен. Там, където има най-сериозен дефицит - за продължително лечение - лечебното заведение е само едно и разполага със 145 легла. Не по-благоприятна е статистиката и при болниците за продължително лечение и рехабилитация - те са 17 на брой, а леглата са 2083. Само за рехабилитация са 37 болници с 5 575 легла.

Държавните психиатрични болници са 12, а леглата в тях 2082. 

Как са разпределени

Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2022 г. е 848.5 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 184.5 на 100 000 души от населението), Смолян (1 135.5) и Пловдив (1 069.5), а най-ниски са в областите Перник (400.0), Ямбол (420.9) и Видин (460.5) (фиг. 2).

Лечебните заведения за болнична помощ освен легла могат да разкриват и места за краткотраен престой за извършване на определени медицински дейности по медицинска онкология, лъчетерапия, психиатрия, диализно лечение и др., които изискват престой на пациента не по-дълъг от 12 часа. Броят на местата за краткотраен престой в заведения за болнична помощ в края на годината е 3 299.

Извънболнична помощ

Към 31.12.2022 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 172 с 1 303 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година заведенията се увеличават с 39 (1.8%), а леглата в тях - с 18 (1.4%). Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина с най-голям брой легла са медицинските центрове - 786 заведения с 948 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 111 с 276 легла. Денталните центрове са 64 с 5 легла, а медико-денталните центрове - 60 със 74 легла.

В края на 2022 г. другите лечебни и здравни заведения са 148 с 1 751 легла. В сравнение с 2021 г. легловият фонд на тези заведения намалява с 9.7%.

Медицински персонал

29 599 са практикуващите лекари в страната. Стоматолозите са 7 602, като 6 624 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 493, от които 28 827 медицински сестри и 3 285 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 403 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 156, от които 18 225 медицински сестри.

Ангажираните в извънболничната помощ лекари са 10 087 лекари, а специалистите по дентална медицина - 7 188 лекари по дентална медицина. Медицинските сестри, които работят в амбулатории 6 721.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) работят 2 109 лекари и 374 лекари по дентална медицина.

Сред практикуващите лекари превес имат жените (55,9%) срещу 44,1% мъже. Най-голям е делът на възрастовата група 55-64 г. - 33,8%, следвани от най-възрастните над 65 г. - 20,1%. Младите специалисти до 35 г. са едва 17,5% и 25.7% от тях са заети в болничната помощ. Над 2/3 от лекарите в извънболничната помощ на възраст над 55 г.

Най-много млади специалисти  (до 35 г.) са съсредоточени в областите, в които има медицински университети - София и Варна (по 24%), Плевен (23.6%), Пловдив (23.4%) и Бургас (18.9%). Във всички останали области показателят е по-неблагоприятен от този за страната, като особено се открояват Видин, Ловеч и Монтана, където делът е съответно 0.7%, 2.1% и 2.5%.

Най-голям е относителният дял на възрастните лекари, на 65 и повече години, в областите Видин (33.1%), Габрово (32.2%) и Ловеч (32.1%) и съответно най-малък е в областите, в които са медицинските университети и университетски болници.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 854, или 13.0% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат кардиолозите - 6.3%, следвани от акушер гинеколозите - 5.9%, анестезиолозите - 5.8%, хирурзите - 5.1%, педиатрите - 4.9% и невролозите - 4.8%.

Достъп до здравни грижи

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.2 до 72.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (72.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.9), Пловдив (55.3) и Варна (54.6).

Най-нисък е показателят за областите Кърджали (26.2 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.6), Сливен (29.7) и Разград (29.9).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.4) и Добрич (7.1), а най-нисък е в областите Кърджали (3.6 на 10 000 души от населението), Разград (4.3) и Русе (4.6).

Лекарите по дентална медицина са 11.8 на 10 000 души от населението. Най-много са в областите Пловдив (18.6 на 10 000 души), Варна (15.6), София (столица) (15.2) и Перник (12.9), а най-малко София област (5.8), Разград (6.3), Търговище (6.4) и Монтана (6.9 на 10 000 души от населението).