Дали е от същата планета? Спиращи дъха моменти от кариерата на великия Федерер (видео)

Александра Маркарян 16 септември 2022 в 13:58 5088 0

Снимка Getty Images

Роджър Федерер се сбогува с публиката на Уимбълдън, 7 юли 2021 година.

Григор Димитров отново показа характер и е на четвъртфинал в Париж

Григор Димитров спечели маратонската битка с Томас Ечевери в Париж

30/10/2024

Григор Димитров със спиращ дъха обрат на Мастърса в Париж

„Трябва да се запитате дали е от същата планета.“

Повече от 20 години не само един от най-великите тенисисти в историята – Новак Джокович – си задава този въпрос за Роджър Федерер.

Великият швейцарец - обявил снощи, че по-късно този месец ще сложи край на кариерата си – играе с грациозност до съвършенство както никой преди него.

Той е най-добрият тенисист в света, казва след мач помежду им Андре Агаси – доминирал тенис поколението преди Федерер наред с Пийт Сампрас.

Друг може е спечелил повече титли (нищо, че неговите са главозамайващите 103, 20 от които от Големия шлем), но за мнозина някогашният сприхав младеж, наказан да чисти тоалетни заради скъпо струващо хвърляне на ракета, е най-истинският символ на спорта.

Преборването с бурните реакции и дребнавостта му отнема две години, по собствените му думи. Но оттогава нататък той е невъзмутим и дори поведението на най-предизвикателните играчи в тура на корта срещу него (например на Ник Кириос) успява да изкара от него максимум усмивка.

"Отне ми около две години да открия тези огън и лед - споделя по този повод Федерер през 2018 г. - Огънят да печеля и леденото хладнокръвие да понасям загубите и лошите грешки. Тогава кариерата ми тръгна нагоре."

Всъщност оттогава кариерата му се изстрелва в друго измерение.

„Тенисът се е отнасял към мен по-щедро, отколкото някога бих могъл да мечтая“ – казва Роджър в обръщението, с което обявява пенсионирането си, и споделя причината за решението си:

„Последните три години ме поставиха пред предизвикателствата на контузии и операции. Работих здраво, за да се върна към състезателна форма, но познавам капацитета и ограниченията на тялото си и неговото послание беше ясно.

Аз съм на 41 години. Изиграл съм повече от 1500 мача за 24 години. Тенисът се е отнасял към мен по-щедро, отколкото някога бих могъл да мечтая и сега трябва да разпозная кога е време да сложа край на състезателната си кариера.

„Лейвър къп“ в Лондон следващата седмица ще бъде последното ми участие в турнир на ATP (Асоциацията на професионалните тенисисти)“.

Той няма да загърби тениса, но и няма да се състезава професионално и определя решението си като „горчиво-сладко“.

"Ще пропусна всичко, което турът ми е давал, но, в същото време, имам толкова много за празнуване. Определям себе си като един от най-големите късметлии на земята. Беше ми даден специален талант да играя тенис и го правех на ниво, на което никога не съм си представял, и по-дълго време, отколкото смятах за възможно.“

Федерер благодари на съпругата си Мирка (също бивша тенисистка) „за всяка минута, която е прекарала с мен“, за това, че е изгледала „безброй мачове, дори когато беше бременна в осмия месец“ и че е търпяла и „глупавата“ страна на поведението му пред екипа му повече от 20 години.

Благодари и на четирите им деца – две момичета и две момчета, двойки близнаци – за това, че са били винаги готови да проучват новите места по света, където турнирите са отвеждали семейството, и са създали спомени за цял живот у родителите си.

„Да видя семейството си да ме подкрепя от трибуните е нещо, което ще ценя завинаги“ - казва Федерер във видеото, гледано милиони пъти само от снощи досега.

Швейцарецът от Базел благодари на родителите и сестра си, на бившите си треньори, на швейцарската федерация по тенис, на екипа си. Не пропуска и съперниците си на корта, сблъсъците с които нарича „епични мачове“, които са извели тениса на по-високо ниво.

Снощи много от тях също му благодариха, а вълната от реакции на обявеното му пенсиониране от настоящи и бивши тенисисти, на коментатори и почитатели, от турнирите, които е покорявал, наброява хиляди.

"Скъпи Роджър, мой приятелю и съпернико - обръща се към него Рафаел Надал. - Иска ми се този ден никога да не беше идвал. Той е тъжен ден лично за мен и за спорта по света. Беше удоволствие, но също и чест, и привилегия да споделям всички тези години с теб, да изживея толкова много невероятни моменти на и извън корта.

Ще имаме още много моменти заедно в бъдеще, които да споделим, все още има много неща, които да правим заедно, знаем го.

Засега искрено ти желая цялото щастие със съпругата ти Мирка, с децата ти и семейството ти, наслаждавай се на това, което е пред теб! Ще се видим в Лондон на „Лейвър къп“!

Един от най-великите тенис мачове в историята е именно между двамата, през 2008 г. Печели Надал, а месеци по-късно Федерер се разплаква на въпрос, върнал го към онзи момент, и казва: "Боже, това ме убива".

Пълният запис от двубоя:

От следващия месец само двама от тримата гиганти в съвременния тенис - Рафа (36 г.) и Новак Джокович (35 г.) - ще продължат да се състезават в професионалния тур. Третият - спечелил сърцата на хиляди и хиляди почитатели - снощи им благодари и сподели какво е означавала за него подкрепата им:

„Над всичко трябва да благодаря специално на невероятните си почитатели. Никога няма да разберете колко много сила и вяра ми вдъхнахте. ... Без вас тези успехи щяха да са самотни.“

24-те си години в тениса Федерер нарича „приключение“, отминало като че ли за 24 часа.

„Смях се, плаках, чувствах радост и болка, но преди всичко се чувствах невероятно жив“ - казва той и се връща назад, към първите си стъпки в тениса.

„Когато пламна любовта ми към тениса, бях дете, което подава топките, в родния си град Базел. Гледах играчите с усещането, че това е чудо. Бяха като гиганти за мен и започнах да мечтая. Мечтите ми ме накараха да работя по-здраво и започнах да вярвам в себе си. Някои успехи ми донесоха увереност и тръгнах по пътя на най-невероятното пътуване, което ме доведе до този ден“, казва Федерер в края на обръщението си и благодари „от дълбините на сърцето си“ на всеки, който е помогнал мечтите на малкото дете – подавач на топки – да се сбъднат.

Началото на кариерата - младежкият финал на Уимбълдън: