Съдът пита Гърция дали ще върне прокурорския син у нас след изслушване там

Окръжният съд в Кюстендил поиска допълнителна информация от гръцките съдебни власти по делото за евентуалното предаване на прокурорския син Васил Михайлов от Перник. Заради това отложи разглеждането на производството по Европейската заповед за арест (ЕЗА), издадена от гръцките власти срещу Михайлов. Делото ще продължи на 22 октомври. За резервна дата беше определен и 27 октомври, съобщи БТА.

Съдът очаква уточнение дали гръцките власти настояват за временното му предаване за изслушване и последващото му връщане в България, тъй като у нас ива две висящи дела срещу Михайлов.

По време на днешното заседание стана ясно, че заради висящи наказателни производства у нас процедурата не може да бъде разгледана по съкратения ред. Михайлов заяви пред съда, че не се отказва от т.нар. принцип на особеността, който предвижда предадено по ЕЗА лице да бъде преследвано и съдено в издаващата държава само за престъпленията, посочени в заповедта.

Гръцките власти са предоставили гаранции, че ако Михайлов бъде осъден там, ще бъде върнат в България, за да изтърпи наложеното му наказание.

Производството по ЕЗА се разглежда от Окръжния съд в Кюстендил, тъй като прокурорският син се намира в затвора в село Самораново, община Дупница. Срещу него е издадена Европейска заповед за арест заради разследване за шест престъпления, за които гръцките власти твърдят, че са извършени през август 2025 г. в района на Неа Ираклия. Обвиненията включват участие в организирана престъпна група, въоръжени грабежи и причиняване на тежка телесна повреда.

Паралелно с процедурата по ЕЗА срещу Васил Михайлов в България се водят и две наказателни производства, по които той е обвиняем.

Той изтърпя ефективно наказание от година и 8 месеца лишаване от свобода в затвора в Самораново. Но не беше освободен след изтичането на присъдата, защото междувременно беше задържан по производство за изпълнение на ЕЗА, издадена от гръцките власти. Окръжният съд в Кюстендил му наложи мярка „задържане под стража“, която по-късно бе потвърдена от Софийския апелативен съд.