Административният съд-София град отказа да гледа делото по жалбата на "Демократична България" срещу забраната за видеонаблюдение и излъчване от броенето на бюлетините на парламентарните избори на 4 април.

С решението на практика се оставя в сила забраната за видеозаснемане.

Жалбата е срещу указанията за разработването и защита на личните данни, издадени на 26 февруари от Централната избирателна комисия (ЦИК) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

Административният съд приема, че указанията не са нормативен административен акт, както и че “не представляват и индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол”.

Преди дни Върховният административен съд препрати разглеждането на казуса с видеозаснемането към Софийския административен съд, като се позовава на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс, според който указанията на ЦИК не са актове, подсъдни на ВАС.

Въпросният текст в Изборния кодекс бе въведен в началото на 2019 г. и на практика ограничи възможностите за бързо разглеждане от ВАС на жалби по някои видове решения на ЦИК.

“Определението на съда съдържа поредно доказателство за хаоса, който създава изменението в Изборния кодекс през 2019 г., конкретно в частта, която ограничи възможностите за обжалване на актове на ЦИК”, коментира юристът на “Демократична България” Надежда Йорданова.

Жалбата е оставена без разглеждане, а Административният съд-София град посочва, че определението му не подлежи на обжалване.

"Съдът обаче хем приема, че чл. 58 от Изборния кодекс не е приложим за тази жалба, хем същевременно прилага именно този текст, за да посочи, че определението е необжалваемо, като отказва да приложи общия ред по Административнопроцесуалния кодекс" - заявиха още от  “Демократична България".

Заради "това вътрешно противоречие" ДБ ще оспорва определението на Административния съд.