Индийски мюсюлманки станаха за втори път  жертва на мобилно приложение за наддаване на жени. В събота се появи платформата "Bulli Bai", в която бяха използвани без разрешение десетки снимки на популярни жени. 

Една от жертвите на виртуалния тормоз е журналистката Хиба Бег. През почивните дни тя посетила Ню Делхи, за да отиде да отдаде почит на баба си. Там разбрала, че е "продавана" на най-високата цена в аукционното приложение. Това не е първият път, в който Бег е жертва на тези приложения.

Журналистката обаче не е единствената, търгувана в "Bulli Bai". В платформата са качени снимки на над 100 жени. Общото между тях е, че са мюсюлманки.

В събота десетки жени - художници, журналисти, активисти и адвокати, откриват свои снимки в новопоявилото се приложение, което, благодарение на техните сигнали, бе свалено в следващите 24 часа, пише "Ню Йорк таймс".

Днес индийската полиция арестува 21-годишен студент във връзка с приложението, съобщи Би Би Си. Самоличността му не беше разкрита, а разследването продължава.

"Bulli Bai" не е първият инструмент за виртуален тормоз над жени. През юни се появи подобното приложение "Sulli Deals". То беше активно в продължение на седмици и отново беше свалено след оплаквания от жертвите. Тогава отново скоростно бе започнато разследване, но въпреки това, шест месеца по-късно, няма арестувани.

Този тип платформи станаха изключително популярни в Индия, а публикуването на снимки на жени, критични към властта и премиера Нарендра Моди, е причината, поради която се смята, че става дума за организиран виртуален тормоз.

"Сплашването цели да принуди мюсюлманските жени, които надигат глас срещу несправедливостта, да се оттеглят от обществения живот", каза пред "Ню Йорк таймс" Хиба Бег.

И при двете приложения не е имало реална продажба, но въпреки това те са изпълнили целта си - да унижават мюсюлманските жени, много от които са от явната съпротива срещу индуисткия национализъм на премиера Нарендра Моди.

Мюсюлманските жени бяха в челните редици на едно от най-големите протестни движения в Индия през последните десетилетия. В началото на 2020 г. хиляди мюсюлманки протестираха срещу дискриминационен закон. По време на демонстрациите бяха блокирани ключови пътища.

Според доклад на Amnesty International от 2018 г., колкото по-критична към властта е една жена, толкова по-вероятно е тя да се превърне в жертва на виртуалния тормоз. В Индия жените от религиозните малцинства са изправени пред по-голям риск да се превърнат в жертва.