ЮНЕСКО регистрира голямо влошаване на свободата на изразяване

Свободата на изразяване в глобален мащаб се е влошила осезаемо през последните години, предупреждава ЮНЕСКО в нов доклад, цитиран от ДПА.

Според Индекса на свободата на изразяване на организацията, между 2012 и 2024 г. е отчетен спад от 10%. ЮНЕСКО посочва, че подобни резки понижения са регистрирани единствено в изключителни исторически периоди – по време на Първата световна война, в годините преди Втората световна война и в разгара на Студената война. Особено тревожно е влошаването след 2020 г., се отбелязва в доклада.

Организацията подчертава, че индексът е ключов индикатор и за състоянието на свободата на печата. Автоцензурата сред журналистите се засилва и все по-често се превръща в норма, като медийните професионалисти избягват чувствителни теми като корупция, екологични престъпления и нарушения на човешките права.

ЮНЕСКО отчита и нарастващи ограничения върху медиите, налагани от правителствата, включително чрез дигитално наблюдение. Все по-често законодателства, свързани с клеветата, речта на омразата и дезинформацията, се използват като инструмент за сплашване или заглушаване на журналисти.

Западна Европа и Северна Америка продължават да бъдат регионите с най-високи нива на свобода на изразяване, но и там се наблюдават ограничения – особено в сферата на академичната свобода и културния сектор.

Според ЮНЕСКО тези процеси отразяват по-широки обществени тенденции, сред които отслабване на парламентарните и съдебните институции, задълбочаване на политическата поляризация и спад в общественото доверие към информацията.

В същото време организацията отчита и положителни развития, като разрастването на международната разследваща журналистика и увеличаването на броя на признатите обществени медии.