Свежо мобилизирани бойци на руската армия обявиха бунт и неподчинение и поискаха намеса на държавата, за да бъдат решени проблемите им. 400 души отказаха да се качат във влак, който трябваше да ги отведе на фронта и казаха, че няма да заминат никъде. Самите войници разпространиха няколко клипа, с чиято помощ очакват реакция на политическото ръководство, след като се срещнали с лошо отношение от страна на командирите и нередности при оформянето им като военнослужещи и раздаването на оръжие.

Във видеозаписите бойците разказват за условията, които царуват след мобилизацията, и за огромни мобилизационни и логистични проблеми на руската армия, за които пропагандистите доскоро мълчаха, но вече започнаха да ги споменават в авторските си програми. Вижда се обаче и друго – доскорошните цивилни нямат нито опит, нито желание да служат в армията, оплакват се от обичайни военни несгоди като спане в гората и без палатка, каквото по принцип ги очаква и на фронта. Боен дух липсва.

Ето разказът на един от недоволните:

„Добър ден. Казвам се Антон Алексеевич Коврижник. Мобилизираха ме от военното окръжие. Отидох, получих си повиквателната, изпратиха ме в Първа таманска дивизия, първи танков батальон, трета рота, мотострелкова. Без да съм подписал никакви документи, ни раздадоха автомати, автоматите не са вписани във военната книжка. Във военната книжка няма никакви печати, по никакъв начин не са оформени официално. Заплата, банкови карти, сметки не са открити, нищо не е активирано, разхвърлят ни, мамка им, по горите. Шест дни живяхме в окопи, които сами копахме, палатки – х*й, нищо не дават, живяхме в землянки. В момента 400 души стоим и никъде нямаме намерение да заминаваме. Да вървят всички на м***ата си. Ние очакваме помощ от вас, от държавата, да де, ако на вас може да се разчита. Информацията ви я предадох. Сега тука ни пращат три танка. Ние протестираме, стачкуваме, нямаме намерение да тръгваме никъде, дойдоха тука вече три БТР-а, мамка им, с картечници и с, мамка им, оръдия“.

В друг клип от същия протест се казва, че действията на командирите по отношение на раздаването на оръжие без подпис и документи са престъпления по руския наказателен кодекс. Мобилизираните се оплакват от скотско отношение на офицерите към тях. В записа войниците се надвикват един друг.

„Подготовката ни в крайна сметка е нула.“

„ Плюскаме това, което си купуваме, изхарчихме огромно количество мангизи, просто за да се нахраним. Да не говорим за амунициите. Купихме си бронежилетки сами. Дадоха ни боен комплект – бойни патрони. Намерени в поделението. Просто намерени.“

„Половината рота са психически неуравновесени. Никаква медицинска комисия не е имало никъде. Още в първия ден и втория и третия живяхме на улицата.“

„90 процента от хората, които са тук, са болни.“

„Покажете оръжието. Въоръжението е от 70-те и 80-те години. По-голямата част от личния състав няма нито каски, нито жилетки.“

„Всички са с температура, има хора с пневмония.“