Как си построихме (електронна) бюрокрация

Три години и над 450 млн. лв. за електронно управление по-късно, след излизането на материала „Как си построихме (електронна) бюрокрация за 200 милиона“, България има постигнати известни резултати в електронното управление, но успехът, меко казано, е спорен. България показва подобряване в класацията за предлаганите електронни услуги на ООН, но остава на едно от последните места в ЕС.

КОЛКО СА НОВИТЕ ХАРЧОВЕ

Въпреки че през август 2011 г. премиерът Бойко Борисов реши, че ще изгради електронно правителство и, впечатлен от успеха на Естония, на заседание на правителството нареди то да заработи до 6 месеца. Целеви разходи за това в държавния бюджет бяха заложени едва през 2018 г. За 2018 г. те бяха 109 милиона. С различни корекции и допълнения към този закон разходите в края на годината достигат до 133 милиона, за което се разбра от изслушване на председателя на ДА „Електронно управление“ Атанас Темелков пред временната комисия за разследване на изтичането на данни от НАП преди година. През 2019 г. заложените средства вече са 119 млн. лв., за 2020-а – 142 млн. лв. Така държавните разходи за електронно правителство, заложени в държавния бюджет за тези 3 години, са били около 473 млн. лв. и вероятно по-голямата част от тях са изхарчени.

Проектите за модернизация, изграждане на нови модули, софтуер и обучение на персонал, финансирани от …Какво се случи след – продължение на историята от 2017 г. оперативни програми на Европейския съюз, идват основно по програма „Добро управление“ и приоритетна ос „Административно обслужване и е-управление“. Договорените средства по тази ос са над 167,8 млн. лв., от които 142,6 млн. лв. идват от ЕС. Справка в информационната система за средствата от ЕС (ИСУН) показва, че към началото на ноември са разплатени 85,24 млн. лв., от които почти 72,8 млн. лв. са от ЕС. До ноември 2017 г. бяха усвоени 6,12 млн. лв. Можем да приемем, че за последните три години по тази линия за електронно управление са похарчени 79,12 млн. лв. от ОП „Добро управление“.

Така излиза, че за три години от бюджета и от ЕС за електронно управление са отишли около 450 млн. лв.

ПРОГРЕС ИМА

От годишния отчет на Държавна агенция „Електронно управление“ разбираме, че администрациите, предлагащи електронни административни услуги, са 239 от общо 587, а всички предлагани услуги са 38 183 (към 31.07.2020 г.). За да отговарят на стандарта на ЕС и за да бъдат наречени „цифрови услуги“, те трябва да са услуги от ниво 3 и 4. Ниво 3 предполага заявяване и получаване на услуги изцяло по електронен път, а ниво 4 – извършване на сделки и/или трансакции по услуги от ниво 3, включително разплащане. Към края на юли услугите от ниво 3 и 4 са 3056. 2372 са от ниво 3, а едва 684 от ниво 4. По този показател прогресът е видим, защото държавните услуги с разплащания към юли 2019 г. са били 233, а година по-рано – 221. Услугите от ниво 3 преди година са били 1698, а преди 2 години – 1577.

В крайна сметка наистина цифровите услуги, предлагани от правителството, са само 8% от общия брой.

Ако съдим от отчета да ДАЕУ, се прави много. Само за последната година в Единния портал за достъп до електронни административни услуги има 132 нови електронни административни услуги. През 2019 г. порталът е посетен от 235 502 потребители, броят на посещенията за първата половина на 2020 г. е нараснал почти четворно – 825 100 посещения, от които 78% са нови посетители. Това е следствие и от кризата с коронавируса, тъй като локдаунът накара хората да търсят начини да свършат онлайн работата си с бюрокрацията.

Това се вижда и от статистиката за работата на системата за e-автентикация (удостоверяване на самоличността), като от миналата година е възможен достъп чрез мобилни устройства с облачен квалифициран електронен подпис (КЕП). Към края на 2019 г. са извършени над 60 000 успешни автентикации с КЕП, от които 3500 с облачен КЕП. Само през първата половина на 2020 г. са реализирани близо 400 000 идентификации с КЕП и над 135 000 с облачен КЕП. Бум на потребители в месеците на локдаун има и в държавната система за електронно връчване, която работи като електронен еквивалент на препоръчаната поща с обратна разписка. От юли 2018 до юли 2019 г. новите профили в нея са 53 510, което представлява тройно увеличение.

Един от проблемите пред достъпността на електронното управление е липсата на универсална електронна идентификация. Като такава трябваше да служат новите лични карти с чип, но тяхното въвеждане се бави с години. Сега правителството предвижда това да стане в следващите 3 години. Въпреки бавния напредък в електронното управление България се изкачва в класациите на ОНН до 44-то място (от 193) в света според индекса E-Government (EGDI 0.7980) на ООН, като има повишаване с 3 места спрямо 2018 г.

В същото време от доклада на Европейската комисия Digital Public Administration 2020 cе вижда, че ситуацията в дигиталната ни държавна администрация е на доста ниско ниво, сравнено с ЕС. Едва 25% от българските граждани използват интернет за взаимодействие с властите, при 55% средно за ЕС. Едва 20% търсят официална информация в интернет, при 44% в ЕС. 12% изтеглят официални документи, при средно 33% в ЕС. Едва 10% от българите изпращат по електронен път документите до властите, при средно 38% в ЕС.

Особено важното, особено в условията на пандемия от коронавирус, е електронното здравеопазване, което се прави от поне 18 години насам. Преди 4 месеца няколко IT компании предложиха да дарят 15 000 часа труд за здравноосигурителната система и това бе рекламирано от премиера Бойко Борисов на специална пресконференция. Държавата обаче не смята да се възползва от помощта, защото програмистите не познавали 25-те закона за здравеопазването, системата била стратегическа и затова трябвало да се възложи на специален изпълнител.

Това се случва, когато аналогови хора правят електронно управление, както се казва в един виц, популярен в IT средите. А функционалността на държавните сайтове, предлагащи електронни услуги, и стойността на системите, изградени с обществени поръчки, сравнена с техни аналози, е друга тема.

Материалът е публикуван в Черната книга на правителственото разхищение в България, която се издава от Фондация за свободата „Фридрих Науман“. Целта на Черната книга на правителственото разхищение е да напомни на гражданите, че те имат право да изискват прозрачност и отчетност от институциите как се харчат парите им, събрани от данъци. Тя обръща внимание, че правителството, държавните институции и местната администрация разполагат с публичен финансов ресурс, който следва да се изразходва отговорно и по най-добрия възможен начин, така че българските граждани да живеят по-добре.

Следете новините ни в GoogleNews