Ученици осъдиха отношението на депутати към тях в комисия

Националният ученически парламент, Софийският ученически съвет и Националният младежки форум изразиха разочарование от начина, по който народни представители са се отнесли към участието на ученици по време на общественото обсъждане на 29 юли в рамките на заседанието на Комисията по образование и наука в Народното събрание. Дискусията бе посветена на трите проектозакона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Повод за недоволството са коментари на депутати, че представителите на тези организации не биха могли да представляват мненията на непълнолетните ученици.

Според позицията на трите организации вместо да бъде насърчено участието на учениците – което те определят като "първата пряка възможност" за включването им в подобен процес – някои депутати са демонстрирали „омаловажително отношение, критика и опити за делегитимиране на гласа“ им.

„Учениците имат право на глас“, се подчертава в съобщението. Организациите посочват, че ученическите съвети и парламенти са предвидени в самия ЗПУО като механизми за участие в процесите на вземане на решения. Освен това припомнят, че според Закона за младежта, младежите на възраст от 15 до 29 години имат право на самоуправление и свобода на сдружаване, а неформалните групи като ученическите парламенти се припознават от държавата и могат дори да получават финансиране по национални програми.

"В отговор на внушенията, че пълнолетни ученици не могат да представляват своите непълнолетни съученици, наблягаме на факта, че Законът за предучилищното и училищното образование предвижда ученическите съвети и парламенти да бъдат механизма, чрез който учениците да могат да участват в процесите на вземане на решение на различни нива."

Организациите напомнят още, че на 15 юли са участвали в кръгла маса, организирана от „Демократична България“, посветена на промените в ЗПУО. В резултат на тази дискусия, на 18 юли са изпратили предложения до мнозинството парламентарни групи, съдържащи примерни текстове за гарантиране на ученическо участие на всички нива в системата.

„Изключването на учениците от процеса на създаване на законопроектите доведе до ярки разминавания между предложените промени и истинските нужди на учениците и образователната система“, се казва още в позицията.

Като примери за липса на разбиране те посочват акцента върху наказания вместо психологическа подкрепа, въвеждането на предмет по ценностно образование вместо интегриран подход, както и опитите за справяне с дигиталните устройства чрез забрани вместо чрез повишаване на дигиталната култура.

„Реформа без учениците е не само невъзможна, но и безсмислена“, завършва позицията.

Следете новините ни в GoogleNews