Психолози: Радикални групи учат младежи на садизъм

Убийството в Пловдив отново насочи вниманието към агресията сред младите хора, влиянието на онлайн групите и опасността от дигитална радикализация. Според криминалния психолог Даниел Генков при подобни случаи груповата динамика може да доведе до ескалация на насилието и размиване на личната отговорност, а психологът Иван Игов предупреждава за навлизането на радикални неофашистки идеи сред младежи чрез социалните мрежи.

Има тревожна тенденция за засилване на садистичните прояви и импулси у младите хора. Това заяви криминалният психолог Даниел Генков по NOVA. Той коментира убийството в Пловдив, за което обвинени са петима младежи. Според Генков зад подобни групи в повечето случаи стои рационализация на садизма.

Много малка е вероятността младеж да извърши подобно нещо, ако е сам. „В динамиката на „глутницата” има размиване на груповата отговорност. Когато си част от едно цяло, си много по-склонен да направиш неща, които не би направил, когато си сам. Това се дължи на обстоятелството, че стават по-малко критични в такива ситуации. Другият ключов момент е деперсонализацията. В група се размиват индивидуалните граници. Интелектуалното равнище на групата като цяло е много по-ниско от това на отделните ѝ членове. Всички тези обстоятелства създават предпоставки за ескалация на агресията”, каза психологът.

Той допълни, че подобни групи винаги имат знаци, които символизират тяхната общност.

„Младите хора в пубертета имат желание да се идентифицират с някаква група, да се чувстват значими. Има достатъчно индикации за това, че жестокото нападение в Пловдив е било предварително планирано и организирано. Фактът, че след побоя заподозрените са си тръгнали и са си купили дюнери с пари, откраднати от жертвата, показва липса на състрадание и разбиране на стореното”, посочи още Генков.

Той коментира, че трябва органите на реда и компетентните служби да работят за превенция и установяване на подобни фракции и организации.

„Далеч съм от мисълта, че тези младежи са били твърди поклонници на някаква идеология. Но е добре да има мониторинг и контрол върху такива хора”, коментира психологът.

„Проблемът за злото у човека е екзенстенциален. В днешния свят обаче ни се набива на очи, защото социалните мрежи умножават многократно проявите на различни типове отношения между нас, хората”, смята специалистът.

По БНТ психологът Иван Игов и Зорница Трифонова от Асоциация „Родители“ коментираха случая, който потресе България.

Преди около 30 години имаше подобен случай. Моята практика вече е почти 40. В Южния парк група скинари, момчета на подобна възраст, убиха една бездомна циганка и тогава всъщност аз се занимавах директно с този случай. Тези момчета бяха маргинализирани. И обясненията идваха от това, че те са радикализирани заради групата, в която са попаднали. Тук обаче изведнъж се оказа случай с деца, които са от успешни семейства, от добри училища, интелигентни и в същото време извършват нещо изключително брутално. Тук имаме една група последователи на един руски неофашист, Марцинкевич се казва, който преди 20 години създаде първо едно движение „Фактор 18“, от първите букви на Адолф Хитлер в реда в азбуката, който след това го нарече – „Окупай педофилия“. Тоест той е създал целия този модел какво точно те трябва да направят и, повярвайте, тези момчета, момичета са го изпълнили едно към едно. Мога само да спомена, че стратегията, която той предлага в социалните мрежи, е следната: подмамване на жертвата, след това лов, след това самосъд и гавра. Така че тогава, когато осъзнах това – всъщност, че те са една група, която следва един "световноизвестен" неофашист – между другото, той се самоубива, някой казва, че е убит през 2020 година, и беше превърнат в герой в социалните мрежи именно от тези групи. И тогава всъщност подредих пъзела. Тогава вече, защото преди това наистина се съмнявах в опита си като психолог, защото не можех да си обясня защо всичко това се случва, каза Игов.

Този руски неофашизъм толкова бързо влезе в България и наистина трови децата ни - подчерта психологът. По думите му отговорността за средата, в която растат децата, е обща – на семейството, училището и обществото.

„Тези деца не израстват единствено и само в семейството или в училищната среда. Те израстват в обществото такова, каквото ние го създаваме.“ Игов определя като ключов фактор за случващото се влиянието на радикални онлайн групи и процеса на дигитална радикализация.

„Когато попаднеш в подобна група, това ти дава идеологическо оправдание за садизма, който те са извършили. Те се преживяват като морална полиция.“

Според психолога тревожен сигнал е и начинът, по който подобни групи продължават да получават подкрепа в социалните мрежи.

„Радикализацията на базата на псевдоидеология, особено фашистка, е изключително силна и не бива по никакъв начин да я подминаваме.“

За ролята на родителите и доверието между тях и децата говори Зорница Трифонова от Асоциация „Родители“.

„Понякога приятелството се бърка с това, че родителят не е достатъчно стабилен и сигурен като опора за детето. Важно е доверието и то да се гради от много ранна възраст и да се променя спрямо порастването на детето. Родителят трябва да остане важен и значим за детето и да проявява искрен интерес към неговите нужди и емоции“, каза Трифонова.

Според нея забраните сами по себе си не са достатъчни.

„Границите са важни, защото децата имат нужда от сигурност, от това да бъдат приемани, уважавани и зачитани - такива каквито са, с промените, в които минават. Понякога, когато не откриват тази подкрепа в семейството или училището, те я намират в подобни групи“, посочи тя.

Трифонова подчерта, че родителите трябва да помагат на децата си да се ориентират в онлайн средата, а не само да ограничават достъпа им до нея.

„На децата им е необходимо критично мислене и разбиране на социално-емоционалните умения – кого следват, какво споделят, как оценяват информацията и как разбират мястото, на което попадат.“

И двамата събеседници са категорични, че за подобни случаи не трябва да се правят прибързани заключения, преди да има установени факти. „Не можем ние, без разследване, да раздаваме правосъдие и да се превръщаме в палачи. Никой не е престъпник, преди това да бъде доказано. Това най-вече важи за децата ни“, каза Игов.

Според него училището също има ключова роля за превенцията на радикализацията.

„Когато от едната страна има силна неофашистка идеология, а от другата страна имаме училище, в което липсва достатъчно възпитание и гражданска подготовка, децата могат да приемат тези идеи като чиста монета, вместо да ги съпоставят с това, което възрастните са ги научили.“

Зорница Трифонова призова за повече подкрепа и внимание към младите хора.

„Всички като общество трябва да сме загрижени за децата и да се опитваме да ги поставяме в условия, които ги учат на различен начин на общуване, на култура, с необходимото образование, знания и подкрепа за живота, който им предстои“, каза тя.

Случаят отново поставя въпроса доколко институциите, училището, семейството и обществото разпознават навреме сигналите за радикализация и как могат да предотвратят превръщането на онлайн влиянието в реално насилие.