Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров възстанови на работа доц. Мартин Осиковски, когото уволни дисциплинарно преди седмица.

Считано от днес, 28 април, доц. Осиковски е на работа в университета, става ясно от съобщение, публикувано на сайта на УНСС.

Там се казва още:

"След серия от срещи и консултации на ректорското ръководство с представители на различни академични звена в Университета за национално и световно стопанство, както и с ръководството на катедра „Медии и обществени комуникации“, е взето решение за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.

Проф. Димитров изтъкна, че внимателно е следил и анализирал обществения дебат и се надява разрешаването на тази ситуация да допринесе за консолидиране на академичната общност – както в УНСС, така и в останалите български университети. Възвръщането на взаимното доверие е първата и най-важна стъпка към възстановяване на конструктивния диалог, градивна работна атмосфера и зачитане на академичните ценности, подчерта проф. Димитров".

Доц. Осиковски е преподавателят, възмутил се публично от посещение в УНСС на лидера на ГЕРБ и премиер в предизборна кампания Бойко Борисов на 2 април, точно преди парламентарния вот на 4 април.

В знак на протест доц. Осиковски подаде оставка от ръководните длъжности, които заемаше, но остана преподавател. Миналата седмица обаче ректорът реши да го уволни дисциплинарно с мотива, че уронвал престижа на университета. Публикацията му, която разпали конфликта:

Самият премиер се похвали с посещението така:

Тази вечер доц. Мартин Осиковски благодари на "огромното количество хора", които са го подкрепили. Ето какво написа той във Facebook профила си:

"VIVAT ACADEMIA!
***

Драги приятели, колеги, познати и непознати,

Сагата приключи – както вероятно сте разбрали, по-рано днес дисциплинарното ми наказание беше отменено.

Длъжен съм да благодаря на огромно количество хора за подкрепата: на преките ми колеги от катедра „Медии и обществени комуникации“ и от УНСС, с които бяхме заедно през последните дни (и нощи), на тези от ФЖМК и „родните“ ми Философски факултет и катедра „История и теория на културата“ в Софийския университет, на приятелите от НБУ и Центъра за академични изследвания в София. Не съм в състояние, поне в момента, да намеря достатъчно добре премерени думи, с които изразя признателността си. БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ! (Повече – на лични съобщения и по телефона, когато успея да се свържа с всекиго от Вас лично през следващите дни... Дано да смогна.)

Но личните благодарности са без значение. Това, че бяхме по братски солидарни в труден момент, е нещо несравнимо по-голямо. Усетихте ли, както аз усетих, как в университетските жили кръвта внезапно се сгорещи и запрепуска? Прав ли съм да настоявам отново и отново, че един Университет – това не са просто акредитациите на неговите „професионални направления“, рейтинговите му позиции и съответните количествени показатели към тях, неговият бизнес профил изобщо – че отвъд всичко това (колкото и действително важно да е то!) стои нещо неимоверно по-важно: пресечната точка на Свободата и Просветата?

Ако съм прав, то всичко се дължи на Вас. Вие сте Зорниците. Ние сме Задруга. Обичам Ви!"