Катрин Тасева е една от грациите, която направи горди и щастливи българските почитатели на спорта с прекрасната си игра и международните успехи. В художествената гимнастика тя спечели много отличия от най-големите първенства. Катрин има сребърен медал от Световно, сребърен и два бронзови от Европейско, сребърен и бронзов от Европейски игри, златен, 11 сребърни и 8 бронзови от Световни купи и два златни и по 5 сребърни и бронзови отличия от Гран При. След Олимпиадата през август Тасева преустанови своята славна кариера.

Как се справя без гимнастиката, кои мигове от килима винаги ще помни и коя е следващата й мечта? На тези и други въпроси Катрин Тасева отговаря в интервю за efirbetcom.

- Катрин, изминаха два месеца, откакто казахте „край“. Липсва ли Ви тръпката от състезанията?

- Нищо не ми липсва, бях се пренаситила, постигнах достатъчно и преживях достатъчно емоции. Аз знаех, че рано или късно ще спра и ще отворя нова страница в живота си, така че бях подготвена.

- Какво почувствахте, когато приключихте със спорта?

- Това не стана от един път. Бях взела това решение и знаех, че в Япония ще играя за последно. Когато приключи последното ми съчетание с лентата, усетих едно спокойствие и удовлетворение от добре свършената работа през годините.

- Смятате ли, че бе по силите Ви да постигнете по-предно класиране на Игрите в Токио и ако е така, защо не успяхте?

- Бях подготвена и уверена, но последното ми съчетание не бе най-хубавото, защото направих грешки. Може би, не бяха правилни реакциите ми, щом не изиграх по-добре съчетанието си. Но вероятно така е трябвало да стане, а и някои малки грешки в другите съчетания също понижиха оценките ми.

- Кое е най-голямото признание за Вас в гимнастиката?

- Това е усещането, което изпитах, когато състезанията бяха в България – Световното през 2018 година в София и Европейското във Варна това лято. Почувствах най-силната, най-приятната и най-хубава емоция – да играя вкъщи пред родна публика. Не мога и сега да опиша колко бях щастлива, когато чувах как публиката в препълнените зали вика моето име и става на крака за мен.

- Най-голямото Ви разочарование на килима?

- Когато съм се справяла, а съм оставала недооценена и не съм получавала от съдиите оценките, които съм заслужавала с играта си. Това ме е огорчавало страшно много, но трябваше да се примирявам и да продължавам напред.

- Къде пазите отличията и купите?

- Някои са при майка ми, а тези от сериозните първенства и турнири са изложени на видно място в дома ми.

- Коя беше детската Ви спортна мечта и сбъднахте ли я?

- Като малка исках да участвам на Олимпиада, да бъда добър спортист и да бъда на върха. Доволна съм, че го постигнах през тези 20 години.

- Разкажете как станахте гимнастичка?

- Бях на 4 години, когато дойдоха в детската градина треньори и попитаха има ли някой желание да се запише на художествена гимнастика. Казах на моите родители, те ме заведоха в залата, хареса ми и останах там завинаги. Аз не съм тренирала друг спорт.

- Какво е за Вас гимнастиката?

- Любов. Всичко е любов.

- На кои хора сте благодарна за постигнатото?

- Доста треньори и учители имах. Помня ги всичките и оценявам това, което са направили за мен. Благодарна съм и на себе, че се съхраних, запазих се и издържах до края.

- Хапвате ли си сега от всичко?

- Разбира се. Хапвам си, каквото и когато пожелая, но фигурата ми е същата, тъй като съм доста активна. Ходя на фитнес, на бокс, тенис и пилатес.

- Това за бокса съм го чувал отдавна. Да не би да искате да му се посветите сериозно?

- Не, защото искам да запазя чертите на лицето си.

- Промени ли Ви славата?

- Промени ме към добро, тъй като се развих като човек и като характер, когато комуникирах с повече хора. Така че ме промени само в добра посока. Човек не трябва да се взема насериозно, защото всички сме временно тук.

- С какво искате да се занимавате занапред?

- Все още повече мисля, но задължително ще стана треньор. Като начало планирам да подготвям девойки и мисля, че ще ми дадат шанс в националния отбор.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Освен да го посветя на активен спорт, за което вече споменах, обичам да се разхождам, да почета някоя хубава книжка, да бъда с приятелки и да обърна внимание на близките си. Ограничила съм до минимум излизанията по заведения, тъй като предпочитам да се пазя в пандемията.

- Кое Ви прави щастлива?

- Уважението и подкрепата, които получавам от много хора, както и обичта им. Радвам се, че близките са до мен, и са живи и здрави в тези болни времена за живот. Като цяло малките неща ме правят щастлива.

- Кога плакахте за последно от радост?

- На Европейското във Варна през юни. Бях доволна от играта си и тези емоции избиха, въпреки че не се качих на почетната стълбичка. Очите ми се насълзиха и заради Боряна Калейн, която взе медал.

- Какви хора допускате до себе си?

- Много малко хора са толкова близко до мен, тъй като трудно се доверявам.

- Какво искате да постигнете в живота?

- Бих искала да създам семейство и да имам деца.