Спорни промени в Закона за личната помощ предизвикаха остри реакции, готвят се протести

Промени в Закона за личната помощ, предложени без предварително обсъждане, предизвикаха бурна реакция сред пациентски организации и майки на деца с увреждания. Предложенията засягат пряко начина на заплащане на личните асистенти, договорите, по които работят, осигурителните им права и условията, на които трябва да отговарят.

Базовата промяна е свързана с "отвързването" на възнагражденията на личните асистенти от минималната работна заплата. Предвижда се и сегашните трудови договори да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ.

Какво включва проектът

Промяна в начина на определяне на заплатите. В момента възнаграждението за един час лична помощ се определя като 1,4 от минималната часова работна заплата. Предвижда се тази обвързаност да отпадне от 1 януари 2027 г.

Според публикуваните разчети предложената ставка за 2027 г. е 5,24 евро на час. При запазване на досегашната формула тя би достигнала приблизително 5,57 евро на час - разликата е 0,33 евро на час.

Това означава, че макар номиналната ставка да се запазва на нивото от 2026 г., асистентите няма да получат увеличението, което би произтекло от повишаването на минималната работна заплата. Предвижда се средствата за лична помощ да се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет.

В сряда социалният министър Наталия Ефремова заяви, че възнагражденията няма да бъдат намалени и че при новия механизъм е възможно в определени случаи дори да има увеличение. Това е позицията на министъра, но окончателният ефект ще зависи от приетите текстове и начина на прилагането им.

Премахване на трудовите договори. Сега личните асистенти работят по трудови договори. Предлага се те да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ, които няма да бъдат трудови договори по Кодекса на труда.

Според проекта сегашните трудови договори ще бъдат прекратени в периода между 1 април и 1 юни 2027 г. и ще бъдат сключвани нови специални договори. Ще отпаднат ограниченията за съвместяване на личната помощ с друга работа. Това според вносителите ще позволи лични асистенти да бъдат и хора, които поради професионалния си статут нямат право на втори трудов договор – например държавни служители, адвокати и лица със свободни професии. Така ще се разшири кръгът на хората, които могат да предоставят лична помощ на свои близки.

Към този момент личните асистенти работят на трудови договори и се осигуряват на минимална заплата. Техни работодатели са общините, а ставката на заплащането им се определя от процента на увреждане, записан в документа от ТЕЛК-комисиите. Хора с над 95% и нужда от чужда помощ получават правото да заявят нуждата си от асистент, който да ги обслужва в дома им.

Промени в осигуряването. Предвижда се запазване на задължителното осигуряване за фонд „Пенсии“ и здравно осигуряване. Осигуряването за фонд „Общо заболяване и майчинство“ ще бъде по желание. Тази промяна предизвиква въпроси за защитата на личните асистенти при временна неработоспособност и майчинство.

Социалният министър увери, че няма да се загуби осигурителен стаж и че ще бъдат направени съответните промени в Кодекса за социално осигуряване.

Нови изисквания към личните асистенти. Законопроектът предвижда въвеждане на допълнителни условия: асистентът трябва да представи медицински документ, удостоверяващ психическата и физическата му годност да полага грижи; адресът му трябва да бъде в същото населено място като този на ползвателя или на разстояние до 40 км; няма да може да бъде личен асистент човек, който има сключен с ползвателя договор за издръжка и гледане срещу прехвърляне на имот. Според вносителите тези ограничения са насочени към определяне на по-ясни критерии за предоставяне на услугата и предотвратяване на конфликт на интереси.

Какъв е финансовият ефект?

Промените трябва да се разглеждат и през призмата на разходите за лична помощ. Според публикуваните разчети за 2027 г. за възнаграждения на личните асистенти са предвидени 777 млн. евро. Вносителите предвиждат финансовият ресурс за услугата да се определя всяка година с държавния бюджет, вместо автоматично да нараства заедно с минималната работна заплата.

По думите на министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова заяви, че реформата цели да облекчи държавния бюджет в условията на свръхдефицит, като се очаква новите текстове да спестят около 228 млн. евро през 2027 г. В момента по програмата се обслужват близо 80 000 потребители, а разходите за нея бележат ежегоден сериозен ръст.

Спорните моменти, които предизвикаха реакции

Няма гаранции, че личните асистенти няма да бъдат ощетени при отпадането на автоматичната връзка с минималната работна заплата. Не е ясно какво ще се случи с добавките за трудов стаж и професионален опит.

Не е категорично посочено какви права губят асистентите при преминаване от трудов към специален договор – платен отпуск, болнични, майчинство, защита при прекратяване на правоотношението.

Няма яснота и какво ще се случва с хората, които изберат да не се осигуряват за общо заболяване и майчинство.

Тревога предизвиква и фактът, че отвързването на заплатите от минималната работна заплата е преди всичко инструмент за ограничаване на публичните разходи.

Уверенията на социалния министър трябва да бъдат гарантирани в закона. Текстовете на законопроекта трябва да покажат дали правата и доходите на асистентите действително ще бъдат защитени, посочват в становищата си организации, които вече изпратиха становища до институциите.

Майки на хора с тежки увреждания: Законопроектът за личната помощ отнема права на асистентите

Майки на деца и пълнолетни хора с тежки и множествени увреждания възразиха срещу ключови текстове в предложените от управляващите промени в Закона за личната помощ. В становище те предупреждават, че вместо да подобри механизма за предоставяне на лична помощ, проектът може да доведе до отслабване на трудовите и осигурителните гаранции на асистентите и до бюджетни икономии за сметка на семействата.

Основното им възражение е срещу предвиденото прекратяване на действащите трудови договори и замяната им с нов тип договори за предоставяне на лична помощ. Според авторите на становището това не е просто административна промяна, а промяна в правния статут на хората, които полагат грижи за хора с увреждания.

Родителите обръщат внимание, че при преминаването към новия режим няма автоматично да се запазят всички права по Кодекса на труда – платен годишен отпуск, защита при прекратяване на договора и съответните обезщетения. Те настояват трудовите договори да бъдат запазени, тъй като новата форма не предлага равностойни гаранции.

„За нас личната помощ не е административна схема. Много от нас са едновременно майки и лични асистенти. Грижата не свършва в края на отчетените часове: продължава през нощта, по празниците и когато самите ние сме болни“, посочват майките.

Спорът е и за осигуряването, и за заплащането

Друг съществен проблем според тях е предложението асистентът да декларира дали желае да бъде осигуряван за общо заболяване и майчинство. Така проектът допуска тези рискове да не бъдат покрити по договора за лична помощ, което според родителите създава несигурност и отстъпва от защитата, произтичаща от трудовото правоотношение.

В становището се настоява законът да гарантира равностойна осигурителна защита, включително при заболяване и майчинство.

Особено сериозни са възраженията срещу промяната на механизма за определяне на възнагражденията. С предложените изменения се премахва досегашната формула, която включва коефициент 1,4 от минималната часова работна заплата, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Вместо това часовата ставка ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. В законопроекта е записана ставка от 5,24 евро за 2027 г.

Според майките това премахва законовата гаранция за обвързване на заплащането с минималната работна заплата и създава възможност възнагражденията да бъдат ограничавани с бюджетни решения. Те подчертават и че отпада изричната гаранция за допълнително заплащане за натрупан трудов стаж и професионален опит след преминаването към новите договори.

Затова настояват както връзката с минималната работна заплата, така и допълнителното възнаграждение за стаж да бъдат запазени или заменени с равностойни законови гаранции.

Ограничението от 40 км и рискът от прекъсване на грижата

Становището разглежда и предложеното изискване личният асистент да живее в същото населено място или на разстояние до 40 км от адреса на ползвателя. Родителите не отхвърлят напълно тази мярка, тъй като разбират необходимостта от контрол и предотвратяване на фиктивното отчитане на часове. Те обаче настояват да бъдат предвидени мотивирани изключения за случаите, в които избраният асистент действително полага грижи, независимо от разстоянието.

Според тях контролът не трябва да се превръща в механизъм за санкциониране на добросъвестни семейства.

Притеснения предизвиква и възможността личната помощ да бъде прекратена след нова индивидуална оценка и издаване на съответното направление. Майките настояват да има ясни правила за уведомяване, право на оспорване и гаранции, че човекът с увреждане няма да остане без необходимата подкрепа заради административни процедури.

Промяната ще се извърши между април и юни 2027 г.

В становището специално внимание е отделено на преходния период. Съгласно § 19 от законопроекта в периода от 1 април до 1 юни 2027 г. доставчиците трябва да прекратят съществуващите трудови договори и да сключат новите договори за предоставяне на лична помощ. Според авторите това не е доброволен избор между два равностойни режима, а задължително преминаване към нова договорна форма.

Те посочват, че макар законопроектът временно да запазва определени компоненти на разходите по стария ред до сключването на новите договори, няма достатъчно гаранции, че след това асистентите ще разполагат със същите права.

Липсват решения за недостига на часове и заместващата грижа

Освен възраженията срещу конкретните законови текстове, майките посочват и редица нерешени проблеми в системата за лична помощ.

Сред тях са недостатъчният брой часове за хора, които се нуждаят от продължителна или непрекъсната грижа, липсата на реално достъпен механизъм за заместващ асистент при заболяване или отпуск и липсата на адекватни решения за пенсионната сигурност на родителите, които десетилетия наред са се отказвали от друга професионална реализация, за да се грижат за децата си.

Според тях признаването на определени периоди за осигурителен стаж при законови условия не означава автоматично осигуряване на достойна пенсия.

Те настояват да бъде разработен механизъм за допълнителни часове при доказана необходимост от непрекъсната грижа, както и за осигуряване на заместващ асистент, така че ползвателите да не остават без подкрепа, когато основният им асистент е болен или в отпуск.

Искат финансовите разчети на Министерството

Едно от основните искания в становището е Министерството на труда и социалната политика да публикува подробна финансова оценка на предлаганите промени. Майките настояват да стане ясно какъв ще бъде бюджетният ефект от замяната на трудовите договори, промяната в осигуряването и новия механизъм за определяне на часовото възнаграждение. Те искат и публично сравнение между действащите и предлаганите права, за да се види кои гаранции отпадат и с какво ще бъдат заменени.

В становището се припомня и среща с министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова от 13 октомври 2026 г. На нея са били обсъждани индивидуалната оценка, часовете лична помощ, финансирането, професионализирането на грижата, контролът и възможността родителите да продължат да бъдат асистенти на своите деца.

По думите на майките тогава са получили уверение, че положението на ползвателите и асистентите няма да се влоши. Внесеният законопроект обаче не им дава необходимата сигурност, че това обещание ще бъде изпълнено.

Родителите не настояват законопроектът да бъде оттеглен, а да бъде съществено преработен. Те искат да бъдат запазени трудовите договори, осигурителната защита, предвидимото заплащане и допълнителното възнаграждение за стаж. Настояват също самите хора с увреждания, техните родители и личните асистенти да участват в обсъждането преди окончателното приемане на промените.

„Държавата трябва да каже открито какъв финансов резултат търси и кой ще понесе цената му“, заключават авторите на становището.