Бой с бухалки в столично заведение

А аз си останах смотаняк(( Само веднъж пребих човек, ма с ритници. Слаб съм у ръцете, едното рамо ме боли. Другите пъти със щика.

За един знам, даже счупи очилата на чичо ми, а той беше много як. Ма май татко го уби, с юмрук в главата, не чичо.
Бях малък - не помня, Гражданино Следовател.
После и двамата ги пуснаха от милицията, с извинения, макар че и двамата преди това бяха лежали в пандиза. В Централния, не в Белене, не подскачай.
Живеехме на края на гората.
Сега целия наркотрафик минава през тука. Поне американския от Афганистан. Не, Прищина е по-важна от София, та се чувствам пренебрегнат, ама това не е моя отговорност.
Проституиращи жени всъщност нямаше. Сам бях сексуално затруднен, пари имах, а жени - трудно. Така и карахме - на квото изнасилим, от партийните секретарки.
Чувствувам се ноо тъп.

Да е живо и здраво евронатото - сега сме добре.

Мъка, рЕдим ти!

Бегай бе, седели сме по цела нощ пред Корекома по Нова година на опашка. Белким пуснат бухалки. Па те не стигат, дават най-много по две на секи ...

Не като по комунизма. Тогава немахме ни по два автомобила, ни качулки, ни бухалки като хората. Мани, мизерия(((

И се е видел у кинти, както справедливо забеляза ББ. ВЪрти сопата, и бега с два автомобила, не с кола жигула, като по времето на злите комунисти.

И делови - няколко минути - и вече се разбрали.

И с маниери.