Атанас Пашев е една от иконите на Ботев Пловдив. Знаменитото ляво крило бе важна част от славния тим на „канарчетата“ от 80-те години на миналия век, който практикуваше романтичен футбол и бе неизменно в тройката на класирането. Безспорната класа на Пашев му позволи да играе и за националния отбор на България, включително и на финали на Световно първенство.

Поводът Nostrabet да разговаря с Атанас Пашев е предстоящата битка за Пловдив от първия кръг на новия шампионат. Пашев, който е футболистът с най-много вкарани голове в едно пловдивско дерби – 4, се върна назад във времето към гръмки победи над местния враг и сподели очакванията си за сблъсъка на „Лаута“.

Г-н Пашев, какво си спомняте от първото си дерби на Пловдив?

За него трябваше да чакам една година, защото след като дойдох в Ботев, съперникът беше в „Б“ група. След като Локомотив се завърна в елита, го победихме с 4:2. Аз вкарах един гол, но в срещата липсваше интрига, тъй взехме удобна преднина при 3:1 и после с лекота я запазихме.

Кои други победи над Локомотив са Ви скъпи?

Имам още четири срещу тях. При тази с 5:2 им отбелязах 4 гола, а после спечелихме с 2:1. Този мач се игра на другия ден – на женския празник, тъй като теренът на стадион „Девети Септември“ бе покрит със сняг и армията го чистеше дълго. Впоследствие бихме Локо и с 5:0, като подадох за четири от головете, а в един двубой за Купата им вкарах три гола за успеха с 4:0. Срещу Локомотив имам и четири равни в групата на майсторите, но загуба от тях нямам, преди да замина за Израел.

Как се държаха играчите на двата отбора и публиката по време на дербитата?

Стадион „Девети Септември“ винаги бе пълен, а на терена имаше взаимно уважение между футболистите. Е, имаше и закачки, опити за провокации, хапливи реплики, но всичко в реда на нещата. По трибуните също властваше феърплей. Феновете на двата клуба си подкрепяха отборите, но без да влизат в свади помежду си и да създават работа на полицията.

Доколко е вярно, че футболистите на загубилия битката за тепетата, ги е било срам да излизат по улиците до другото дерби?

Това си остава във футболния фолклор, но истината е, че такова нещо нямаше. Ден, два след мача всичко бе забравено. Освен че играчите на Ботев и Локомотив се уважавахме, повечето бяхме и приятели. Семейно сме ходили по кафенета и най-вече в Новотела след мачове, не само след дербито. Там освен кафе-сладкарници, имаше и ресторант, и нощен бар. Изкарвахме заедно незабравими часове.

С кой от Локомотив бяхте най-близък?

С Аян Садъков, Бог да го прости, и Едуард Ераносян, може би, защото играх с тях и в националния. Със Садъка дори спяхме в една стая.

Какво означава за Вас дербито на Пловдив и как се подготвяхте за него?

Това е един специален и необикновен мач, и който е участвал в него, знае най-добре за какво говоря. Още от понеделник всички в Ботев се настройвахме за него. Тренирахме с двойни усилия и сякаш ток ни удряше през кръста, тъй като искахме да излезем краен победител. За нас този мач бе нещо като финал и въпрос на чест и престиж беше да го спечелиш.

Феновете идваха ли да ви надъхат?

Феновете на Ботев идваха на тренировки не само в седмицата на дербито. Аз не помня да съм тренирал пред по-малко от хиляда души. На мачове пък, без тези със силните клубове, на трибуните имаше поне по 12 хиляди. Един път срещу Академик Свищов дойдоха и 13 хиляди. Като цяло стадион „Христо Ботев“ се оказваше тесен да побере нашата публика и затова срещу Левски, ЦСКА и Локомотив играхме пред повече от 40 хиляди на „Девети Септември“. Искам да ви кажа, че привържениците на Ботев бяха изключителни и аз се радвам, че тази тяхна страст и отдаденост се предаде впоследствие и на поколенията фенове на нашия Ботев.

Как се печели това дерби?

Печели се с характер, сърце и психика. Най-важно е да издържиш на напрежението, за да не се „гипсираш“, както казват футболните хора. Останалото вече зависи от правилната настройка, отборната игра, от това кой ще допусне по-малко грешки и ще бъде по-ефективен в завършващия удар.

Има ли фаворит за мача в неделя в Пловдив?

На Локомотив им излязоха доста играчи и мисля, че Ботев има предимство и ще победи.

Поради текущия ремонт на стадиона Ботев ще бъде подкрепян от малко свои фенове. Ще се отрази ли това върху представянето му?

Това е неприятно, тъй като от една страна публиката на Ботев винаги е 12-ият му играч, а без публиката на Ботев дербито на Пловдив не е същото. Но аз смятам, че нашите футболисти ще трябва да се фокусират единствено върху своята игра и се надявам да си свършат работата.

Първите Ви впечатления от новия треньор на „канарчетата“?

Станислав Генчев държи на дисциплината, което е похвално. Надявам се под негово ръководството следващият сезон на Ботев да е успешен и да се класираме високо, там където е мястото на отбора.

Какво бихте казали на публиката на Ботев?

Феновете на Ботев са номер едно в България. Те заслужават да гледат силен и печеливш Ботев, и предчувствам, че през новата кампания ще имат положителни емоции с тима ни.

Разкажете нещо повече за Вашата работа в Ботев в момента?

Аз съм селекционер в школата с Димитър Младенов, а Трифон Пачев е директор на школата. На първо място се радвам, че работя с тях двамата, тъй като бяхме заедно в един страхотен Ботев, който хората не само помнят и до днес, но и никога няма да го забравят. Ходя по доста стадиони в региона, тъй като сме си разпределили работата, и правя всичко възможно, докъдето се простират моите възможности, да търся таланти за Ботев. На този етап смятам, че разполагаме с перспективни момчета, родени през 2005 и 2006 година, и през новия сезон с интерес ще следя тяхното развитие, както и на другите ни таланти, в регионалните и елитните ни първенства, и във „В“ група.