Честа, но куха оценка

От известно време установявам, че все повече публични говорители и в нарастващ брой случаи използват производни на думата „впечатление”. Макар тя да е отдавна известна, днес като че ли ролята ú в нашия език нараства. Изглежда спонтанно се налага нова езикова мода, чрез която се утвърждава неосъзнат стандарт при извършване на една от основните човешки дейности – оценяването.

За да изясня какво имам предвид, ще дам няколко примера с често използвани изрази от редица спортни коментатори – най-вече на баскетболни мачове, които многократно, автоматично и почти ритуално определят действията на играчите с вариации на визираната дума: „впечатляващ” атлетизъм; „впечатляваща” стрелба, забивка, добавка, техника, изява; „впечатляващо” отиграване и други.

Към тези примери могат да се добавят още редица подобни от други социални области, например: НСИ изнесе „впечатляващи статистически данни” или „еди кой си впечатлява” със своите външен вид, способности, постижения и пр.

Не бих привличал вниманието на аудиторията към подобни лично дразнещи ме езикови прояви, ако не смятах, че зад тях стои значим проблем. Смятам, че визираните словесни изяви оказват влияние върху публичния говор у нас, а чрез него и върху действията на сънародниците. Според мен става дума не просто за беден речник, но и за ограничено мислене, а също и за най-обикновен човешки мързел.

Ала изпълването на публичния говор с подобни клишета води не само до неговото опростяване, но и до затъпяване на тези, които често ги чуват и неусетно възприемат в собствения начин на изразяване.

В конкретния случай си струва да припомним потенциала, но и ограниченията при употребата на съществителното нарицателно име от среден род „впечатление”. Според „Речника на българския език” то има три значения: 1) следа, останала в съзнанието на човека от нещо преживяно. (Направи ми силно впечатление.); 2) влияние, въздействие, ефект. (Още съм под впечатлението от вещината и майсторството на изнеслите концерта музиканти.); 3) мнение, преценка след запознанство или след досег с нещо/някого. (Какви са ти впечатленията от него?). Тук имам предвид най-вече третото значение на думата „впечатление”, което ни насочва към нейния оценъчен потенциал.

От собствената и чуждата езикова практика могат да се изведат примери за различни предхождащи „впечатлението” характеристики: общо, силно, дълбоко, особено, странно, добро или лошо, погрешно, жалко, очаквано и др.

Същевременно с „впечатлението” могат да се извършват различни действия: правя, предизвиквам, произвеждам, оставям, притежавам, разменям и пр. Към разнообразните употреби на тази дума могат да се добави и човешкото качество „впечатлителност”, като около тази способност възникват въпроси: защо, от какво, от кого и как са предизвикани съответните впечатления.

Тук следва да си спомним, че понякога определяме дори даден човек като „впечатляващ”, но по правило с добавка за конкретните черти от неговия характер, които са го откроили от масата. Често се сблъскваме и със стремежа на немалко съвременници да направят „впечатление” на себеподобните, като бъдат забелязани с неповторими свои особености, които е уместно да бъдат посочени.

Примерите могат да продължат, ала и вече посочените демонстрират разнообразните употреби на изходната дума „впечатление” и нейните производни. Техният голям брой и разнообразно съдържание предполагат специфично тълкуване на всяко отделно събитие. Ала това почти никога вече не се прави. Разчита се, че вслушващия се в думите от това „езиково семейство” ще останат при общото положително емоционално отношение към явлението на публичния говорител.

Неопределеността на смисловата оценка за действието и/или съпровождащото я схващане, проявявани от него, налагат като стандарт неяснотата в мисленето и говоренето. Внушението за одобряване на феномена изказване, съдържащо думи с корен във „впечатлението”, заменя конкретния анализ и търсенето на точно определяне на неговия характер.

Лекотата и бързината, с която се прибягва до подобни изрази, изключват професионалната му експертна оценка. Слушателят възприема общата лежерна към словото нагласа на публичния говорител и го следва в лековатото му настроение на човек, който не е готов да полага усилия за ясно и прицелено към улавящо спецификата на оценяваното явление говорене. Ала с това се умножава не само словесната плява, но и се насърчава повърхностната оценъчна дейност.

Бедният език се допълва от посредствено мислене, което съвсем не води до подобряване на човешкото съществуване.

Следете новините ни в GoogleNews