Антоний Гълъбов: Ципрас ще опита да направи Гърция отново зависима от Русия

Антоний Гълъбов 30 януари 2015 в 12:53 16573 23

Антоний Гълъбов

Победата на Коалицията на радикални леви партии СИРИЗА в Гърция предизвика вълна от очаквания за завръщане на някаква лява перспектива за развитие. Сходни по своя характер формации като ПОДЕМОС в Испания или катастрофиралия на президентските избори Ляв фронт във Франция поддържат представата за възможността радикалния ляв популизъм да създаде нова управленска алтернатива.

Руската подкрепа за тези движения не подлежи на съмнение, доколкото и радикално левите, и крайно-десните партии и движения са по своята същност антиевропейски. Руската политика през последните години неизменно е насочена към противопоставяне срещу Европа и това ще продължи, включително и чрез подкрепата за подобен тип политически субекти като СИРИЗА. В Русия определят идеологическия профил на СИРИЗА по следния начин – в нея има демократичен социализъм, марксизъм, еврокомунизъм, маоизъм, троцкизъм и неомарксизъм, антикапитализъм, екосоциализъм, алтерглобализъм и феминизъм. Тази невъобразима смес очертава добре руините на онова, което се определяше като идеологията на лява Европа. Провалът на лявата идеология започна още в края на 70-те години на ХХ век (когато стана ясно, че пролетариатът просто е изчезнал, докато са правили планове за неговата победа в класовата борба), но стана неоспорим с падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз.

Това е един от най-съществените фактори за развитието на съвременната политическа ситуация не само в Европа, но и в света – левите политически решения се провалиха или изгубиха напълно собствения си облик, опитвайки се да съчетаят псевдо-марксизма с някакъв тип либерален прагматизъм. В безсилието си да изградят смислена управленска алтернатива, неомарксистите създадоха представата за глобалния класов конфликт, в който от една страна стои лошия капитализъм в лицето на САЩ, а от другата страна е глобалният пролетариат в ролята на Третия свят. В тази примитивна представа за света антиамериканизмът се превърна в доминираща нагласа. Именно в бълнуванията на тази болна среда ислямът започна да се представя като морална алтернатива на глобализма. Антиамериканският профил на ислямизма получи своеобразна легитимност в средата на безвъзвратно катастрофиралите псевдомарксистки идеи.

Новите леви популисти като СИРИЗА, Левия фронт и ПОДЕМОС се опитват да каптират протестната енергия, която през 2011 година се представяше през движението на Възмутените, новото поколение антиглобалистки движения, движението „Окупирай” и Анонимните. Това винаги е била несбъдната мечта на левите – надеждата, че в някакъв момент от време социалните проблеми ще предизвикат някакъв вид революция. Ако няма пролетариат, то тогава някакви тълпи от хора, някаква маса от бедни и изключени хора, които да разрушат капитализма и на негово място да изградят политическа система, в която левите ще могат да управляват без да се съобразяват със закона и волята на онези, които не ги подкрепят.

С активната подкрепа на Русия бе възстановен старият мит за зависимостта на Европа от САЩ. В този смисъл, през последните години публичното говорене на радикалния ляв популизъм все по-често оправдава своята антиевропейска същност с представата, че Европейският съюз е подчинен на Америка и изпълнява нейните разпоредби. Всъщност, противопоставянето срещу Европа, както преди, така и сега, винаги е било по линията на скритата, но яростна съпротива срещу демокрацията. Радикалната левица никога няма да приеме демокрацията, основана на правата на човека, върховенството на закона и неприкосновеността на частната собственост.

Същественият въпрос не е в характера на новите леви популисти, а в обхвата на пораженията, които са в състояние да нанесат. Онова, върху което винаги се е изграждала същността на тези движения, е дълбокият цинизъм в отношението към държавата и правата на гражданите. Обяснението винаги е едно и също – държавата трябва да даде повече на всички, а най-много - на самите левичари. Няма значение откъде държавата ще „вземе” всичко това, за да го „даде”. Няма значение колко ще струва това не само на работещите в момента, но и на техните деца и внуци. Важното е само никой да не се интересува от това как новият „революционен авангард” ще подели властта и парите помежду си. Всичко това ни е познато, тъй като живяхме в условията на подобен несекващ революционен „ентусиазъм”. Но щетите, които ще нанесе поредният прилив на политически инфантилизъм в Европа, не могат да бъдат пренебрегнати.

В разстояние на почти тридесет години две политически фамилии систематично и безогледно ограбваха Гърция и Европейския съюз. Когато част от техния грабеж повече не можеше да бъде прикривана, гръцкият дълг започна да поскъпва до равнища, отвъд които фалитът на държавата започна да изглежда все по-близо. Никой не се запита защо основните кредитори на Гърция – Световната банка, Международният валутен борд и Европейският съюз, незабавно бяха определени като „тройка”. На гръцки няма подобна дума. Има я само на руски език, а всички приеха, че „Тройката” представлява световния империализъм, който иска да заграби Гърция. Така се стигна дотук – една невъобразима смес от ляв популизъм, наречен СИРИЗА, да поеме управлението и да заяви, че няма да спазва поетите ангажименти.

СИРИЗА е продължение на цинизма на гръцкия политически елит. След като двете политически фамилии вече не могат да управляват, а политическата формация на Папандреу дори не успя да влезе в парламента (докато ПАСОК достигна едва 5 %), Ципрас ще се опита да заличи следите от стореното. Паразитирайки върху традиционните анархо-комунистически тежнения, той ще се опита да тласне Гърция към нова зависимост спрямо Руската федерация, противопоставяйки се на Европа. Най-лошото е в това, че в гръцкия политически живот не възникна гражданска съпротива и непоносимост срещу собствения им политически елит. Дори на ръба на фалита, протестите бяха срещу Европейския съюз и всички останали, но не и срещу собствените им крадци, които обрекоха поне две поколения от гърци на мизерно съществуване.

В управляващия съюз на Гърция между СИРИЗА и десни популисти няма нищо изненадващо. Тази тенденция стана видима още през 2002 година на президентските избори във Франция, когато за Жан-Мари льо Пен гласуваха както крайно леви, така и крайно десни избиратели. Още тогава бе ясно, че идеологическата криза в големите политически семейства ще доведе до подобни мутации. По-важното е докъде Европейската комисия и Европейската централна банка ще позволят да се вихри новата власт в Гърция. Страната пое ясни и категорични ангажименти, срещу които получи огромни средства от европейския бюджет. Ако Европейската комисия не иска да се повтори масовия грабеж от последните тридесет години, тя трябва да спре претенциите на новите управляващи в Атина. Но дори и това да се случи, гръцките граждани ще трябва да платят с труда си през следващите поне двадесет години кражбата на своите управници.

В България победата на СИРИЗА отзвуча като призив за създаване на подобни движения. Както БСП, така и АБВ дадоха пространни изявления относно „социалната справедливост” и необходимостта от смекчаване на условията за Гърция. Само че подобно на онзи виц за Радио Ереван, у нас това вече се случи и не предстои. Опитите за лансиране на крайноляв популистки проект у нас започнаха с "Атака", продължиха с десетките комунистически, работнически, революционни и всякакви други формации, за да достигнат до ББЦ. БСП не може да се съживи, превръщайки се в подобен популистки проект. АБВ – също. "Движение 21" ще се опита да улови част от вятъра в платната си, но няма да избере подобен политически курс. Кандидати за ролята на Ципрас не липсват, но те трябва да получат доста сериозно финансиране, за да успеят да привлекат няколко десетки хиляди гласа. Както стана ясно през зимата на 2013 година, съществени по своя обхват групи от хора у нас са склонни да следват призивите на лявата пропагандна, но не и да гласуват за нея.

Заради всичко това рисковете за България преминават през решенията на Европейския съюз и готовността на европейските политици да спрат поредната провокация срещу закона от страна на левия популизъм. Никой не желае провала на Гърция. Най-малко ние. Но те изглеждат готови да рискуват, очаквайки подкрепата на Русия. При най-лошия сценарий – излизане на Гърция от еврозоната и фалит, България ще трябва да получи категорични гаранции за подкрепа и за пореден път ще трябва да се подготви да приеме гръцки граждани, спасяващи се от управлението на левия популизъм, така както го е направила спрямо бежанците от „режима на полковниците”.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови

Още от Нашите автори

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!