Депутатите отвориха врата за безкрайно управление на директорите на БНТ и БНР.

С окончателното приемане на Закона за радиото и телевизията те приеха, че след официалния край на мандатите на двамата генерални директори те ще могат да продължат да управляват като "изпълняващ длъжността" за периода до встъпване в длъжност на наследниците им.

Мандатът на генералния директор на БНТ Вяра Анкова изтича през август, два месеца след това са президентските избори. Директорът на БНР беше сменен. На 17 май управлението пое Александър Велев.

Управляващите побързаха да защитят предложението с мотива, че това се налагало,  "за да можем да предпоставим един осъзнат и добър избор за генерални директори на БНТ и БНР" (Ирена Соколова, ГЕРБ).

От Патриотичния фронт - в лицето на Димитър Байрактаров - предложиха поне да се запише, че новите конкурси трябва да се проведе в срок не повече от три месеца (тоест да минат изборите и да се изберат директори), но дори това не беше прието от мнозинството.

Янаки Стоилов (БСП) заяви, че текстът бил рутинен и логичен.

Настимир Ананиев от РБ попита какво ще се случи, ако СЕМ бездейства и не избира нов директор на БНР или на БНТ. Той предложи директорите на обществените медии да бъдат избирани от парламента. 

"Те разпределят един бюджет от над 100 милиона, колкото горе-долу е бюджетът на едно министерство, а всички министри минават оттук и гласуваме. Защо да не минава този избор през Народното събрание. И по този начин такова бездействие вече ще бъде политическа отговорност на партиите, които са в парламента", коментира реформаторът. 

Още по темата

30/05/2016

Медии

Бойкот срещу новия шеф на БНР: Велев поиска оставки и получи откази

17/05/2016

Медии

Александър Велев е новият шеф на БНР

17/05/2016

Медии

СЕМ избира днес нов шеф на БНР