На 76 години в София почина големият български писател Любен Петков, автор на книги за възрастни и деца.

Любен Петков е роден на 3 юни 1939 г. в странджанското село Крушевец.

Средното си образоване завършва във Варна, висшето- във Варненския икономически институт.

Работи като журналист и редактор във вестник „Народна младеж“, издателство „Български писател“, списание „Съвременник“. От 1993 г. е директор на издателство „Отечество“.

През 2005 г. получава Голямата литературна награда „Златен Пегас“ за цялостно литературно творчество.

През 2009 година е носител на наградата „Петко Славейков“ за постижения в творчеството за деца и юноши.

Книгите му са преведени на руски, сръбски, полски, унгарски, чешки, испански.

На 13 декември миналата година в НДК беше представено допълненото издание на „Огън и мъгла” от Любен Петков. Тогава проф. Михаил Неделчев заяви, че Петков е един от малцината български писатели, които никога не са излъгали в творчеството си и изобщо не им се е налагало след 1989 г. да зачеркват или скриват свои редове.

Опелото е в четвъртък от 14 ч. в столичния храм Света София.

В едно от последните си интервюта Любен Петков казва пред Деян Енев:

"В главата на човека шумят какви ли не мисли, звуци, образи, представи като потоците в пространството на безжичните телефони. Шумят, отлитат и се завръщат (или не се завръщат). Белязани човеци успяват да уловят тези потоци от мисли, звуци, образи и представи в слова, в ноти, в багри, в причудливи архитектурни форми, каквито испанецът Гауди улови и пресели на белия свят. Затова навярно Айнщайн (в характерния му стил) на въпроса дали си води бележки, отвръща, че ако го навести оригинална мисъл, а това се случва не всеки ден, би я запомнил, без да я записва в бележник.

Прописах от съпричастност към болката на млад работник, на когото каменотрошачка откъсна дясната ръка. Пред очите ми. Дълго време не можех да се избавя от случката с този човек. И я записах. Бях на 13-14 години"