Групата се казва, хм, името им е дълго, ето го цялото, а нататък ще ползвам само къса абревиатура, или първата дума: DRYW and The Falling Leaves. С Борето (барабанист Райков) се познаваме още от по-активните начални времена на сайта „Музорг” (запознатите са наясно), докато сглобявахме кутии в ОФФроуд Радио се виждахме и на „наш терен”. Бях го поизгубил от поглед. Да призная, напоследък слушам по-малко български рок. Остарявам навярно: експериментите нещо не ми допадат, екстермалния хевиметъл продължава да е жив и по нашите географски ширини и практикуващите го банди хич не са малко, но качествените неща, или не са толкова много, или не разбирам навреме за съществуването им.
Впрочем, от българските рок архиви може да се научи, че близо 500 активни БГ рок групи са създали през 2017-а цели 72 албума, почти с 20 повече от продукцията „в търговски вид и носител” от по-предишната 2016-а. Какво си мислите?! Че у нас всичко е само чалга и парламентарна демагогия за телевизора…

С Борето се видяхме веднага след като дискът бе готов. Благодаря ти за преживяването, приятелю! Като гледам из нета, минали са през Радио Тангра и това е хубаво. Обаче е малко. За един толкова впечятляващ продукт на българска група (не от края на 80-те). Затова включвам записвачката и му задавам няколко бързи въпроса – още преди да съм чул каквото и да е и само вдъхновен от стилната интуитивна обложка… Някакви неща ме затискат в края на годината, сетне идва Новата и аз взимам диска, пускам го и се прехласвам. Добре, да, аз харесвам такава музика. Няма как всичко около мен да е само „Пинк Флойд”, „Ръш” или (хайде да е жица) „Металика” със симфоничен оркестър. Да речем, че харесвам много и „Ю Ту” и почти не вярвах, че днешната младеж може да се инспирира от подобни неща. С това завършвам и анонса и ревюто ми за техния съвсем новичък „Hopeful Monsters”. Преглеждам сваленото интервю с Борето. Да бе, не бил концептуален албумът? След 5 слушания за един цял ден, може и да съм си избрал няколко отделни парчета, ама на следващия пак го пущам отначало и така…Успели са, виждам музиката, чувствам я, представям си едни мои неща, които може и да не са техните, но усещам интерференцията: сиво-черни сънища, които някой някога първо е изживял наистина. В интервюто откривам потвърждението (в частта за Алекс). Когато си написал много ревюта, ти се ще този път просто да се оставиш на звуковия поток и да се удавиш в него. Напълно възможно, когато плейърът завърти диска. Групата има Фейсбук-страница, можете да го чуете там. Може и да си го купите.

Ето какво ми разказа Борис Райков за албумът на DRYW, за записите, намеренията и удоволствието после.

ГРУПАТА
Б.Р.: В момента сме само трима. За съжаление намаляхме във времето, ти ни помниш повече хора. Александър Желязков свири на китара и пее, той е и основен автор на песните. Росен Захариев е на баса – уникален басист, най-точният за тази формация. Аз съм на барабаните. В албума свиря и на други инструменти. Много голяма заслуга за цялостното музикално оформление на продукцията ни има Васко Райков, мой много близък приятел. Трябва да призная, че с него се забавлявахме по време на записите, беше едно удоволствие да се работи. В тази формация сме вече три години…

Но намаляхме, да. Първоначално бяхме чувствително акустични. Имаше едно момче, което държеше втора китара, Иван се казваше, доста музикален, много интересен. Обаче някак трудничко работехме повече хора…, аз май съм малко егоистичен по отношение на музиката. Взискателен съм, което не винаги се харесва на другите. И по време на репетиции, изобщо на свиренето ни, съвсем естествено отпаднаха хората, на които това не им допадаше – стилът, работата, всъщност така се избистриха нещата. Напипахме какво искаме да правим – като маниер дори. Пробвали сме различни инструменти: опитвахме със саксофон, с цигулка – беше доста интересно, но нещата не се получиха, това разбрахме.
В крайна сметка, работата върху албума в този състав и приноса на Васко в продукцията дадоха резултата, който исках. Имах големи очаквания и сега остава да се надяваме, че и на други хора ще се хареса направеното.

СЦЕНАТА И ГРУПАТА
Бяхме решили, че ще засилим концертната дейност, след като завършим албума, но трябва да кажем, че рядко се появяваме на живо засега. Все пак, по-сериозно е за групата, когато имаш един албум с 12 парчета вътре. Но цялостното му създаване ни отне много енергия, много време; бях решили по време на записите да не излизаме извън студиото. Единствено изключение направихме с един лайв-стрийм: ние свирихме тук в България в студио, а сета ни се предаваше в Берлин. Вече бяхме само тримата. Не съм сигурен за резултата – не съм го гледал…
В момента сме група от трима и си търсим много важна съставна част – търсим добър клавирист и супер експериментален китарист. Те трябва да могат да допълнят и развият това звучене, което имаме, това странно звучене, трябва да им допада и да се впишат.
Лично на мен групата ми харесва така, допада ми отвореното отношение при създаването на песните, работата заедно, начина на интерпретиране на идеите, изобщо, готина група сме. И така е от първия ни ден по този проект.
Барабаните, които аз правя, хем са акустични, хем динамични, колегите казват, че им харесва – по-ударни барабани с по-акустичен звук, които още от прослушването на началните опити си намират мястото в общото звучене. А в течение на студийната работа нещата еволюираха, появи се електрическа китара.

СТУДИОТО, ИДЕЯТА, ЗАПИСИТЕ
Аз ще кажа как стоят нещата от моя гледна точка. Аз възприемам Алекс (предишен проект: Balkhara; бел.авт.), който пише песните, свири на китара и пее, нещо като поет с китара. Позабравихме, че има и такива герои – но не в едновремешния смисъл. И още от началото, когато започнахме, усетих в музиката чувства, емоции, дълбочина. Отдавна не ми се беше случвало. Това страшно ме грабна. Виждах лични откровения – с китара, с бас, но силно лични. Така с Росен имаше какво да надграждаме, да оцветяваме, да наслагваме, нашето отношение също беше лично. Говоря за аранжиментите, за инструменти, променихме много звученето. И записите се оказаха кратки във времето. Например, барабаните ги записахме за 4 дни. Също баса и вокалите. И се забавлявахме, не сме бързали, а стана бързо. После видяхме зор с клавирите – старият ни клавирист беше поел ангажимент да ги запише за албума. Но нещата не паснаха. И Васко Райков рече, ами нали аз свиря на пиано, я да пробваме. Направи няколко импровизации, опита разни инструменти. Аз бях много впечатлен и приятно изненадан – ние не бяхме замислили тъй „пълнежа” и изведнъж се оказа, че развитието е чудесно и пасва на идеята, звученето се обогатява и ни хареса. А не беше репетирано никога, беше продукт на студийното ни вдъхновение. Та, той не беше член на групата, беше ни продуцент, а добави много съществени нотки в работата.
Дали е концептуален? Вчера говорихме пак с Алекс, въпрос на гледна точка е. Концептуален е дотолкова, че това е период, периоди от неговия реален живот. Развити в песните му. Емоции, които са истински. За мен е по-различно. В тази китара и тези вокали аз виждах различни картини – но нали музиката трябва да може да внушава. Помислих си, че това са внушения, които други хора ще могат да почувстват, да слушат тези парчета и да им харесат.
Жена ми обаче беше доста критична. Тя е фен на Куийн, висока летва, дадох и́ да чуе какво сме направили, тя първо ми рече, че си губим времето. Не бях съгласен, казах и́, че ще се получат нещата. Сега дискът, дето тя си го върти в колата, направо се е изтъркал. Не съм се подвел. А тя сега се чуди как не е доловила всичко това в демозаписите.

ГРУПАТА И АЛЕКС
Може би има нещо такова, като страничен ефект. Макар, когато репетираме, това да не се усеща така – всички участваме и живеем с темите и музиката на албума. А ние репетираме по няколко часа. Той идва с няколко акорда, с няколко строфи. Ние продължаваме да обличаме дрехата на дадената идея, едно се получава, друго не ни харесва. Никой не подхожда като че си има собствени си хрумвания, заедно развиваме продукцията. Той подава едно, ние поемаме щафетата, променяме нещо, получава се тотално различно понякога. И въпреки това – получава се симбиоза в крайния продукт, в крайното отразяване на желанията ни какво искаме и как си го представяме – в готовото парче накрая. Дори не съм сигурен дали този творчески процес, който преживяхме, ще можем да повторим в следващ албум, беше уникално творческо забавление. Хванахме емоцията, тя ни се отплати.

За мен записът на този албум беше сбъдване на една мечта. Много отдавна исках да участвам в албум, да направим такъв, който да слушам с удоволствие, когато е готов. Много музиканти споделят, че не харесват после, това което слушат, а са записали с идея и удоволствие. Тези парчета ги слушаш – докато работиш по тях – толкова много, че накрая може и да не чувстваш нищо. Казах, че имам егоистично отношение към музиката, този път адски се изкефих на резултата. Обичам да си го слушам, това е.

АЛБУМЪТ
С разпространението въпросът е сложен: Нямаме договор. Той се предава от ръка на ръка, засега. Това ни стимулира също. Има го в нашата FB-страница, може да се слуша безплатно с опция да си го купиш. Честно казано, нямам представа как вървят нещата по тази линия. С Росен имаме опит в продажбите от ръка на ръка и те се случват; разбира се, подарените са повече от продадените. Но това беше и идеята ни, ние мислихме за албума, какъв да е той, а не толкова как сетне ще го продаваме. Не сме гледали на него комерсиално.
На мен много ми се свири на живо. Защото записът е вълнуващ процес, но и тръпката на сцената не бива да се пропуска. Това, че нямаме клавир, ни възспира в значителна степен. Васко Райков има желание да се присъедини, но той пък е доста зает: със студиото, с каскадьорството. Нашите репетиции са длъжки, не е работа за човек „между другото”. Ето, предстои ни промо на продукта, това си е проблем също. Вече направихме репетиция за „подложки”, които да ни помогнат в реализацията на живо. Аз обаче съм скептичен. Ами, не ми се свири с метроном, в живото свирене тръпката идва от това, че си на живо, в момента. Сигурно ще звучи доста добре иначе. Да, прав си за някои компромиси, така мислим и ние, ще компенсираме някои неща, за да излезем и да го представим както трябва да бъде.

НАКРАЯ…
Тръпка от миналото, обещание за бъдещето. Отбелязвам, че тъй като не са „Тото” или „Сага” и не са записвали с 6 клавира, но пък поне 4 могат да се качат и на сцена – нека поне в началото на пътя на продукта към публиката, звукът, музиката да са „като от компактдиск”, това би им спестило недоброжелатели или търсещи постоянно телето под вола…
Б.Р.: На най-добрата ни и – според мен – запомняща се изява, преди 2 години някъде, свирихме в малкия „Микстейп” с още една банда… Имаше 250-300 човека, аз бях много доволен от атмосферата, мина хубаво, беше впечатляващо… И точно след този лайв нашият клавирист ни напусна и започна търсенето на липсващото звено. В записите сега липсите са запълнени. Имаме даже едно доста добро парче с хармоника, Сашо Дончев, един добър хармоникар се изявява. Имаме органи, има и блус, Васко се забавляваше от сърце и остави чудесни моменти в продукцията. Но студиото си е студио, сцената е друго. Все пак, аз съм доволен, албумът ни е хубав, слушам си го, надявам се и на други да се хареса. Ние сме изпълнили целта си.

Още по темата

30/06/2013

Култура

Цветя от края на 80-те: Артрокът на второто БГ поколение (част ІІ-ра)

29/10/2012

Култура

Нощта на рокдинозаврите - 20 г. след Димитър Воев

19/08/2012

Култура

Роксцена „БГ“ 2012. Обобщението