"Момчето, което беше цар". Така се казва един много хубав филм, който ще бъде излъчен само един единствен път - на 15 юни (петък) от 19 ч в зала 1 на НДК срещу билетче от 8 лева. Жалко е, че още отсега се знае, че такъв филм няма да пълни кината със седмици. Затова авторите ми са решили да го оставят бутиков. Но тези, които се престрашат да дадат 8 лева за български документален филм, няма да останат разочаровани. Неколцина щастливци имахме възможността да гледаме филма предварително. Хубав е, заслужава си. Скелетът на историята е ясен - архивните кадри от краткото царуване на невръстния цар Симеон Втори плюс много интересни кадри от живота му в изгнание. Това обаче не е филм за цар Симеон, а за лудостта на един народ, пречупена през изгонването на детето-цар, дългото му чакане да се завърне, посрещането му като месия и разочарованието от него. Историите на емигриралите в България японци, които пеят химни за Симеон, на татуирания мъж, изографисал бившия цар, редом до бившите си гаджета, на верните му поддържници, които цял живот го чакат, на шивачката, която му шие костюм само по снимка, са наистина незабравими. Режисьор е Андрей Паунов. "Момчето, което беше цар" завършва трилогията му, започната с "Георги и пеперудите" и "Проблемът с комарите". Най-напред прожектирахме готовия филм пред самия Симеон Сакскобургготски, разказа човек от екипа на AГИТПРОП, които са продуценти на филма. От реакцията на царя не можело да се разбере дали го е харесал или не. Единствените му думи били: "Всеки има право на своята гледна точка". Единствената прожекция на филма можете да го гледате днес, петък, 15 май от 19,30 ч в зала 1 на НДК.