70-тото издание на „Берлинале“ бе открито с филм, посветен на литературата, амбицията и американския писател Дж. Д. Селинджър.

"Моята Селинджър година" е базиран на едноименните мемоари на Джоана Раков, в които тя разказва за преживяванията й като млада асистентка в литературна агенция в Ню Йорк през 90-те години. Най-важният клиент на тази агенция е именно иконата Селинджър.

Фокусът обаче далеч не е върху самия писател, колкото върху Джоана и нейния поглед над този свят - литературата като бизнес и писателя като недостъпен идол.

В главните роли виждаме познатата от “Имало едно време в Холивуд“ Сара Маргарет Куали (Джоана) и фаталната Сигорни Уийвър (Маргарет).

Маргарет е литературен агент на Селинджър, а Джоана - нейна асистентка, чиято основна задача се състои в това да чете и унищожава писмата, които авторът получава от почитателите си. Интересен ъгъл, от който се разглежда връзката между писател и читател - връзка, която в повечето случаи остава еднопосочна.

Следва очевидният елемент, който трябва да присъства в историята: главната героиня не се задоволява с работата си, защото тя самата е поетеса, която иска да утвърди себе си в света на литературата. Да, историята сигурно не ви кара да подскочите от любопитство, но филмът има своите достойнства.

Основното е, че успява да разкаже историята по приятен и непретенциозен начин и с ирония, която се чувства на място. Режисьорът Филип Фалардо е успял да създаде филм, който много зрители биха харесали. Интересно е, че за фестивал като „Берлинале“, който има нестандартен имидж, се е превърнало в традиция откриващите филми да са конвенционални.

В следващите дни всички с нетърпение очакват да видят какво са подбрали новите директори на фестивала Мариете Рисенбек и Карло Катриан.

Засега летвата може само да се вдига.