За щастие най-старата българска керамична икона е на сигурно място в Националния археологически музей, където отскоро е изложена пак след реставрация. Но в новия роман на Николай Пенчев „Старобългарски загадки“, издаден от “Книгомания“, неизвестен похитител посяга на прочутата творба от края на IX и началото на X век и само княжеският писар Климент се досеща кой може да е той.

Керамичният св. Теодор Стратилат изчезва от манастир – бивша крепост, оградена с триметров ров и лабиринт от жилав плет, въпреки скритите механизми срещу крадци, които биха обезкуражили и Индиана Джоунс.

Стъпка по стъпка Климент и помощниците му разгадават тази и още над 100 главоблъсканици, гатанки и ребуси, вплетени в романа. Българският отговор на световния бестселър „Шeрлок Холмс. Колекция загадки“ провокира мисленето и въображението така, че превръща четенето в забавна игра.

Загадките около оригинала от Патлейна

Истинската керамична икона на св. Теодор Стратилат, вдъхновила историята за похищението в „Старобългарски загадки“, е изградена от плочки с размери 12х12 см, но далеч не всички са открити. Тя и сега прилича на недовършен пъзел, а учените още се мъчат да отговорят на всички въпроси около нея.

Създадена в работилницата на Патлейнския манастир „Св. Панталеймон“, 11 века по-късно иконата още се смята за едно от най-високите постижения на преславското керамично производство, културна ценност с национално и световно значение. Намерена е през 1909 г. от Юрдан Господинов по време на проучвания на 2 км от югоизточно от вътрешния град на Велики Преслав, силно повредена. Откривателят й първи сглобява образа на светеца от 20-ина плочки през 1911 г. Последното засега добавяне на фрагменти е направено по дигитален път през 2008 г., когато археологът Георги Майсторски публикува името на светеца с гръцки букви.

Вече е сигурно, че образът е на св. Теодор, но има двама светци с много сходни характеристики: св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, почитани като воини и мъченици, а вторият – и като лечител. Засега повечето изследователите са склонни да приемат, че на иконата от Патлейна е св. Теодор Стратилат, чиито култ се заражда през IX век.

Няма данни истинската икона да е била обект на похищение като двойничката й в книгата на Николай Пенчев. Но и този св. Теодор Стратилат е бил застрашаван – заради непрофесионалната реставрация още през 1912 г. и през 70-те години на миналия век, покрай многократните пътувания по изложби извън страната.

След взетото решение за цялостна реставрация през 2015 г. проф. Ивана Енева изработва ръчно керамични плочки със същите размери като оригиналните по технология, подобна на средновековната. Монтирани върху алуминиева основа те повтарят модулния ритъм на оригинала и интегрират запазените фрагменти. При връщането на иконата в експозицията на Националния археологически музей към носещата основа е монтирано и специално стъкло с UV защита.