Кан: Какво е приготвил празникът на световното кино

Боряна Матеева 07 май 2024 в 08:51 2027 0

Плакат

Снимка Кан 2024

Плакат на кинофестивала

Вече всичко е ясно – официалната селекция за филмовия фестивал в Кан най-после е „разбулена“. Журито е обявено. Включените в конкурса тръпнат на старта на най-великото киносъстезание – за „Златната палма“. То ще се проведе за 77 път, от 14 до 25 май 2024. Селекционерите са изгледали 2000 филма, за да изберат най-стойностните, тези, които водят киното напред. Фокусът е конкурсът, където ще се борят 22 заглавия. Но самото участие в някоя от секциите вече е световно признание. Според Тиери Фремо, артистичният директор, миналогодишният фестивал е бил „особено успешен“, най-вече заради „успеха в залите“. Надеждите са това да се повтори. Кан е символ на традиционното, класическо гледане на кино – колективно преживяване, заедно, в тъмен салон. Той отчете и добрата реколта при „Оскарите“ - „Анатомия на едно падане“, окичен със „Златна палма“ получи „Оскар“ за сценарий, а „Зона на интерес“ взе за международен филм. Имаше и маса номинации от канските заглавия.

СЕНЗАЦИЯТА В КОНКУРСА Е ФРАНСИС ФОРД КОПОЛА.

Наричан „кръстникът на Холивуд“ този жив класик на 85 години идва в Кан и ще се състезава за трета „Златна палма“ след „Разговорът“ (1974) и „Апокалипсис сега“ (1979). „Той изгради легендата за фестивала в Кан“ – казва за него Тиери Фремо. Сюжетът на новия му филм „Мегалополис“ (идеята датира от 25 години) се пази в тайна, като засега се знае само, че Копола е инвестирал към 100 милиона долара, снимал е пет месеца, а в него ще видим Адам Драйвър. След частна прожекция той казал „Трябва да очакваме нещо невиждано“. Тук-там се прокрадва информация за жанра - антиутопия и за фабулата - разрушаването на един мегаполис, напомнящ Ню Йорк и издигането му наново. Американската преса вече го сравнява с „Гражданинът Кейн“. Предстои да видим.

ТЕЖКАТА АРТИЛЕРИЯ

е представена от канадеца Дейвид Кроненбърг и французина Жак Одиар (носител на „Палма“ за „Дийпан“ и кандидат за второ отличие). Първият ще представи „Плащаниците“, хорър, в който играят Диан Крюгер и Венсан Касел, а вторият „Емилия Перес“, кръстоска между полицейски филм и музикална комедия на фона на наркотрафика в Мексико. В една от ролите е певицата и актриса Селена Гомес. От известните майстори присъстват още Йоргос Лантимос с „Видове доброта“, в който ще видим неговата актриса-фетиш Ема Стоун и Пол Шрейдър („Шофьор на такси“, „Американски жиголо“) с „О, Канада“. В него играят Ричард Гиър и Ума Търман. Други интригуващи имена са Али Абаси, определено необикновен режисьор от ирански произход, който ще покаже „Чиракът“ - филм за младия Тръмп от 70-те и 80-те години, започващ бизнеса си с недвижими имоти. Нашият фокус тук ще бъде

МАРИЯ БАКАЛОВА КАТО ИВАНА ТРЪМП.

С особен интерес се очаква и „Лимонов - баладата“ – скандална история за радикален съветски поет, станал сензация във Франция, но заклеймен като враг в родината си. Режисьорът е Кирил Серебренников, руски дисидент, абсолютно нестандартна личност, известен с провокативния си артистичен стил. Това са само няколко акцента, но както е известно, всички филми в тази секция са номинирани автоматично за „Палмата“ и са високо изкуство. Всеки може да изненада, по свой начин. Не са никак за пренебрегване китайският майстор Джиа Жанг-Ке с „Уловени от приливите“ или пък Мохамад Расулоф със „Семето на свещената смокиня“, на когото миналата година властите в Иран забраняват да пътува до Кан, макар, че е бил поканен за председател на „Особен поглед“. Тази година присъствието му също е под въпрос. Любопитен е и анимационният филм на Мишел Азанависиус „Най-ценната стока“, който ще се състезава наравно с игралните, нещо рядко, но не и невиждано досега.

ЖУРИТО – МЛАДО, СИЛНО И АМБИЦИОЗНО

Снимки: Пресцентър на кинофестивала в Кан

Както винаги, журито в Кан е бляскаво. И балансирано – четирима мъже и четири жени. Предвожда го Грета Гъруик, актриса, сценаристка и режисьорка на „световния културен феномен „Барби“. Тя е най-младата жена-президент след София Лорен през 1966 и е само на 40. Пренебрегната на „Оскарите“, тя ще сложи тук своя отпечатък, защото „въплъщава душата на фестивала в Кан, това което сме“ – каза в аванс президентката на фестивала Ирис Кноблок. Да напомним, че сатирата „Барби“, скрита в розова захаросана обвивка, е най-големият финансов успех на годината (1 380 000 000 евро) и така Гъруик става първата жена-режисьор в света, надхвърлила 1 милиард в бокс-офиса. Заедно с нея в журито са Омар Си, на 46, едно от най-познатите и обичани лица на френското кино, с кариера и в Холивуд, станал популярен със серията „Люпен“ на Netflix. От френска страна имаме още Ева Грийн, на 43, също позната във Франция (от „Тримата мускетари“), но и в Холивуд от филми с Джеймс Бонд. Интересно присъствие е Лили Гладстоун от „Убийците на цветната луна“ на Скорсезе, първата актриса от индиански произход, достигнала до номинациите за „Оскар“. Тя е на 37 и е най-младата в журито. Силна фигура е японският режисьор Хирокадзу Коре-Еда, отличен през 2018 със „Златна палма“ за „Семейна история“. Той пък е най-старият – на 61. Компания му прави испанският режисьор Хуан Антонио Байона, нашумял с „Обществото на снега“, номиниран неотдавна за „Оскар“ за международен филм. Интересно попълнение е туркинята Ебру Джейлан, съсценаристка на “Зимен сън“ („Златна палма“) на Нури Билге Джейлан и на другите му награждавани филми. В журито са още италианският актьор Пиерфранческо Фавино („Предателят“), един от най-популярните от своето поколение и ливанската режисьорка Надин Лабаки (Награда на журито в Кан за „Кафарнаум“ и номинация за чуждоезичен „Оскар“). Както виждаме – няма случайни хора.

НОВА СЕКЦИЯ „КИНО НА ПОТАПЯНЕТО“

Тази година фестивалът в Кан предлага нов „Потапящ конкурс“ – (Immersive Соmpetition) от осем заглавия, включващ колективни инсталации с виртуална реалност, експерименти със смесена реалност, както и холографски творби и произведения с видео-мапинг. „Тези внимателно селекционирани потапящи творби изтъкват авангарда на тази нова артистична форма, като предизвикват установените конвенции, осиновявайки новите технологии и чествайки нови артисти, както и утвърдените фигури.“ – се казва в специално комюнике. Нищо не е особено ясно засега, както и точният превод на този вид визуални произведения, но е ясна грижата на Кан да е в крак с времето, винаги с лице към бъдещето. Прожекциите ще са в специално оборудвани салони.

В Секцията „Извън конкурса“ публиката ще види Кевин Костнър в уестърна „Хоризонт: Една американска сага“, който обещава пионери на Дивия Запад, дилижанси, индианци и т.н. Друго интригуващо заглавие е новото, пето по ред продължение на сагата за „Лудия Макс“ - „Фуриоза“ на Джордж Милър, където играят Аня Тейлър-Джой и Крис Хемсуърт.

В „Специални рожекции“ заглавията са 11, повечето с остро актуално звучене и политическо насоченост. Кан вигаги е показвал чувствителност към драматизма на сблъсъците по света. Интерес отсега буди „Инвазията“ на Сергей Лозница от Украйна, както и „Лула“ на Оливър Стоун - документален разказ за президента на Бразилия Луиз Инасиу Лула да Силва.

В относително новата секция „Кан-премиери“ присъстват 8 заглавия. Там може да бъде видян новия филм на Леос Каракс „Не съм аз“.

Но Кан е не само свръхнаситената филмова програма. Също толкова важни са и срещите на живо с митични фигури на киното. Почетна гостенка на фестивала ще бъде Мерил Стрийп, считаната от мнозина за

НАЙ-ВЕЛИКАТА ЖИВА АКТРИСА -

жената с рекорден брой номинации – 21 и цели 3 „Оскара“. След Жана Моро, Катрин Деньов, Джейн Фонда, Аниес Варда и Джоди Фостър (да споменем само дамите) тя ще получи Почетна „Златна палма“ за една незалязваща 50-годишна кариера. „Всички носим нещо от Мерил Стрийп в себе си... Тя е част от колективното ни въображение“ – споделят организаторите, защото всеки помни „Крамър срещу Крамър“, „Изборът на Софи“, „Мостовете на Медисън“ и толкова други. Легендарната актриса ще бъде нещо като добрата орисница, която ще даде старт на фестивала.
Почетна „Златна палма“ ще получи и Джордж Лукас – „бащата на Междузвездни войни“, който е и един „безподобен продуцент“. „С деветте епизода на сагата Междузвездни войни, от които 4 режисирани от него, Джордж Лукас изгради една холивудска империя“ – твърдят от фестивала и напомнят, че с въображението си той създава „свят със своя география, свои населения, свои езици, свои морални ценности и дори свои превозни средства“.

В престижната секция „Особен поглед“ филмите са 18, като 8 от тях са дебюти. Акцентът по традиция е върху млади и безкомпромисни автори от различни държави, ценят се дръзките експерименти с формата и универсалното звучене. Ще видим заглавия от Саудитска Арабия, китайски, френски, сомалийски, гвинейски, индийски, виетнамски. Тук имаме

ВТОРА БЪЛГАРСКА СЛЕДА

макар и скрита зад индийски сюжет - „Безсрамните“. Режисьор е Константин Божанов („Аве“), който се води българо-американски режисьор, а филмът му е представен като френско-швейцарска копродукция. От българска страна копродуцент е Росица Вълканова - „Класфилм.“ Музиката е на Петър Дундаков. Ето как Кан ни става някак по-близък... Шеф на журито е канадското дете-чудо Ксавие Долан, любимец на фестивала и многократно награждаван. И накрая,

КАН КЛАСИК

Фотос от филма "Наполеон" на Абел Ганс (1927), с който ще открият Кан Класик.

е секция, която радва киноманите вече 20 години. Там се показват реставрирани копия, които запознават с историята на киното, шедьоврите и големите майстори. Както и документални филми. Тази година на почит ще бъдат Фей Дънауей, Вим Вендерс, Коста-Гаврас, Марко Белокио, да споменем само най-известните. В елитни лаборатории се реставрират оригиналните 35-милиметрови нитратни негативи и се прави цифрова реставрация на 4К. Ще се честват 100 години на „Калъмбия“, 40 години от премиерата на „Париж, Тексас“, 70-години от „Седемте самураи“ и др.

В Кан всеки има своя фестивал като изледа колкото физически му е възможно филми. Няма лоши или слаби, има огромната картина на световното кино в целата й грандиозност и живост от стилове и жанрове. Практически необхватна, но пленителна и хипнотизираща.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Заедно с Азов на фронта в Донбас. Нашият кореспондент Горица Радева разказва войната от първо лице