Татяна Дончева за главния прокурор, бежанците, Турция и Русия

Какви основни цели си поставя кандидата за президент Татяна Дончева за евентуален мандат на "Дондуков" 2? Как тя ще повлияе на вътрешната политика, каква е позицията й за външната ни политика? Какви трябва да са отношенията на България със САЩ, Русия, ЕС, НАТО? Какво мисли за "горещата тема" - бежанците? Дончева даде отговор на тези въпроси днес в открита лекция пред студенти по право и международни отношения, която продължи близо два часа в център "Илиев" в София на Американския университет - Благоевград.

Младото поколение трябва да поиска да живее по-добре, а не с чувството и в условията на несправедливост. Искаме да сложим началото на пречупването на това. Политиката трябва да води до конкретни резултати, това означава визия, организация и постижения, започна Дончева и очерта основните си приоритети, които представяме.

Главен прокурор

Първото, с което трябва да започне държавният глава, е да покаже инструмента на държавата за пречупване на несправедливостта. Той касае съдебната система, която в момента обслужва мутрите и мафията, които управляват държавата.

Първата ми идея за съдебна реформа, която е част от по-голяма конституционна реформа, е президентът да назначава и освобождава главния прокурор. Той и сега прави това, но по една тежка формална процедура, по предложение на ВСС. А след като мутрите и мафията превзеха правосъдието, и във Висшия съдебен съвет се излъчиха лобисти, които си контактуват с Министерския съвет с SMS-и. Независимостта на правосъдието изключва това.

Когато президентът е лично ангажиран с назначаването на главния прокурор, той става отговорник за държавното обвинение и неговите резултати. Това ще позволи на държавното обвинение да преследва корумпирани министри, висши държавни чиновници, кметове, бизнесмени, защото зад него ще стои президентът и той ще може да го уволни.

Сега ако главният прокурор на държавата е замесен в корупционни схеми, той е недосегаем за 7 години.

България имаше главен прокурор, за когото имаше съмнения, че извършва тежки криминални престъпления. И никой не направи нищо. После имаше главен прокурор, който беше напълно индиферентен към това как работи системата. Това също роди огромни възможности дерибеи да правят каквото искат. Сега имаме прокуратура, която обслужва #КОЙ.

Има ли риск президентът да злоупотреби? Ако направи неправилно назначение на главния прокурор, ще се дискредитира лично, в много по-голяма степен, отколкото ако един премиер си е избрал лош министър. Той ще има възможност да се поправи, но ще трябва да обясни публично защо сменя главния прокурор. И ако не може, ще трябва да понесе политическите негативи - например процедура по импийчмънт или народно недоволство. А когато то е организирано и мощно, никой не може да устои.

Може и президентът да започне да се меси в работата на главния прокурор? Може, но с аналогичния проблем - да му се поиска импийчмънт, да стане обществено достояние, че се е намесил.

Личната отговорност е достатъчно подходяща, за да свърши работа за конструиране на държавното обвинение.

Защо започваме с него? Това е най-възловото място в правораздаването. Проблеми има и в съда. Но в съда има по-голяма независимост и възможност за инстанционен контрол, може да се обърнете към по-горна инстанция. При прокуратурата самата централизираност и йерархичност пречи на това.

Конституция

Ще съберем най-авторитетните юристи, които да изработят законопроекта, започвайки от съдебната система. Следващата стъпка е следващият парламент да бъде за Велико Народно събрание. То трябва да отмени института на Великото Народно събрание чрез отмяна на съответните текстове от конституцията, което ще позволи редуцирането на ВНС до обикновено Народно събрание. След това трябва да се създаде постоянна конституционна комисия, която да работи много експертно и организирано.

Някога конституцията беше мислена по правомощия, които бяха заварени от старата конституция, но тогава някои неща бяха различни - армията сега е направена по друг тертип, а президентът-главнокомандващ дава на генералите звания - някога това беше на друго основание. Някога президентът даваше и званията на МВР, но сега МВР е девоенизирана система, специалните служби са девоенизирани, не са част от МВР. Има правомощия, които трябва да премислим - дали е добре да останат в сегашния си вид, или животът налага други решения. Но имаме проблеми и с някои принципни неща. Например ние сме провъзгласили безплатно образование и здравеопазване, а отдавна не е така, и нямаме никакъв механизъм да се върнем в изходна точка. Не е ли по-коректно да видим какво записваме в конституцията и от него да развиваме вътрешното законодателство, което да даде на хората реални шансове за достъп до образование и здравеопазване, а не да се правим, че не съществуват конституционни забрани?

Национални интереси

Много политици казват: "Аз ще провеждам независима и балансирана външна политика", а това е кухо клише, фраза, зад която няма нищо. Една малка страна не може да провежда независима външна политика. Казвам това, имайки национално самочувствие и достойнство. Когато човек знае реалните си възможности и действа по най-добрия начин, той ще постигне много повече, отколкото ако се фука и разказва клишета.

Ние сме малка страна на кръстопътя на интереси на великите сили, в исторически момент, в който тече преразпределяне на света и на природните ресурси. Ние трябва да защитим нашата територия, идентичност, език, национално самосъзнание, култура. Това изисква да не се притесняваме от това, че сме малка страна. Да наблегнем на това какво можем да покажем на света, което да ни направи измерими със света.

Португалците са малка страна като нас, което не им пречи вече да управляват ООН, да управляват ключови структури на НАТО, да са били управители на Еврокомисията. Между нас и тях има една разлика - някога те са били империя, не са били така национално подчинени. При тях няма мисъл, че тяхната държава за тях е нищо. Те се радват на парчето земя, което населяват и на слънцето, което грее там.

Израел е малка страна. Вижте как се борят. Как в пустинята правят капково напояване. Как казват: "Ние имаме най-много библиотеки на глава от населението в света. Ние сме направили най-великите открития".

Япония е малка страна. Била е победена във Втората световна война. Вижте я сега.

Приоритети

Аз съм абсолютно убедена, че патриотизъм с рецитиране на историята, не е патриотизъм. Истинският патриотизъм са днешните постижения. България винаги е имала такива. Завършила съм Националната математическа гимназия и съучениците ми са преподаватели в някои от най-реномираните световни университети, защото имаше някога в България училище, което възпитаваше децата, че могат да пробият тавана на света. Присъствието на международни олимпиади не трябва да бъде плод на личната амбиция на децата и родителите им, а да е политика на президентството, да бъде държавна система. Когато казваме, че образованието и културата са приоритет, това в практически план означава, че след разходите в държавния бюджет за хляба на хората, трябва да бъдат отделяни парите за образованието и културата.

Вижте как е протекло пребиваването на България под турско робство. Векове наред локални въстания, за които разбират само участвалите в тях. Някъде в средните векове българската интелигенция започва да говори, че нацията трябва да бъде повдигната. Защо? Защото за да има национално освобождение, трябва да има народ с национално самосъзнание. Кое е дало национално самосъзнание? Българската църква със служби на български език и българските училища с преподаване на български език на европейско ниво на познание. 

Затова ние залагаме на тезата, че българското образование и културата трябва да станат национален приоритет.

Всеки - от премиер до чиновника, трябва да е абсолютно наясно в детайли какъв е българският национален интерес и да го поставя, както го правят поляците. Изключено е това да направи държавна администрация, подбрана по партиен признак, в която са сложени клакьори, които пълнят предизборни зали, но когато ги попиташ за работата, за която отговарят и вземат заплата, те не могат да ти кажат. Изключено е министър-председател да ходи на европейски срещи и да казва, че гледа как гласува канцлерката Меркел и той гласува по същия начин. Като дойдоха бежанците, как гласуваш? Германия си има интерес - 80 милиона в Германия и 5 млн. бежанци не са проблем, с тях ще реши демографските проблеми, с тях решава необходимостта от работна ръка за неквалифицирана дейност. Къде сме ние в тази работа? Никъде не сме.

В съвременния свят и големите, и малките държави са егоисти. Ние трябва да търсим съюзници. Когато устояваш на Великите сили, трябва да знаеш техните и своите интереси и да пречупиш своите през техните така, че да им поискаш те да защитят твоите интереси заради своите. Това е мъчна работа и напълно изключва рецитирането на фразата, че ще водим независима външна политика. Ние трябва да издействаме защита от великите сили, влизайки в техните обувки, влизайки им под кожата. Това е висш пилотаж, това е политика, другото е рецитиране на лозунги за предизборни срещи, за предизборни студия и за викторината "Минута е много".

Какво да поддържаме в съвременния свят? Не можем да вземем меда от ЕС, защото рецитираме, че сме за българските национални интереси, вместо да се заровим сфера по сфера, тема по тема, регламент по регламент, проблем по проблем в интересите. Когато се заровим в интересите, ще си намерим нашите.

Еврофондове

Ние вземаме пари от Европа много неразумно и ги харчим още по-неразумно. Казваме, че критерий за развитието на нашата икономика е дали сме усвоили с висок процент еврофондовете. Икономиката на никоя държава не е разпределяне на еврофондове, тя е индустрия, технологични възможности. И как харчим парите? Ние взехме от Европа пари за стадиони и направихме стадиони за 3000 души в села с 300 души. Те ще буренясат, край на тези стадиони. Правиха басейни - села в турските райони, по 3 метра дълбоки, а няма кой да се съблече по бански и да се къпе там.

Усвоихме парите, оставихме построеното да буреняса и пристъпихме към следващите пари. Това е несериозно, да не кажа глупаво. Кой харчи така собствени пари? Ние трябва да поискаме от Европа пари за неща, които ни трябват. Това означава хората, които отговарят за тези програми да знаят кое би ни послужило в детайли, за да може като свършат парите през 2020 г. да продължим да си служим с него. 

Къде е тук нашият национален интерес? Никъде.

Външна политика

Какво казваме по отношение на независимата външна политика и независимия национален интерес, когато визираме членството си в НАТО? Преди два-три месеца нашите политици ни обясниха как те са срещу Черноморския флот на НАТО, защото той ще дразни Русия. След няколко месеца се проведе среща на страните-членки на НАТО и те излязоха с изключително остра декларация по отношение на Русия, която ни връща, поне словесно, в годините на Студената война. Никой не каза, че България е възразила. Повече от ясно е, че без съгласието на България това не може да се приеме, но никой не отбеляза и някакъв нюанс на позицията на България. Това е типичен пример на псевдо външна политика, при която за местното население се заявяват позиции, които то иска да чуе, а там, където се решава въпросът, се заявяват други позиции.

Бежанци

Има три групи държави в Европа - най-западните, средно западните и ние, които сме на първата линия. Тези три групи държави очевидно имат различно разбиране за това какъв да е генералният подход. Най-западните смятат, че те нямат проблем с асимилирането на няколко милиона бежанци. Средноевропейските смятат, че това е проблем и вече са си изградили граница. Къде сме ние? Ние се закачихме за западните западноевропейци, без да отчитаме, че те имат други интереси. Ние трябва да се погрижим за южната си граница. Оградата ще довършим, но тя няма да ни спаси. Това е първото преградно съоръжение, но какво ще правим, ако дойдат няколкостотин хиляди? Казват - нищо. Не е нищо, имаме ограничен брой гранични полицаи, очевидно ще трябва да включим сухопътните войски и достатъчно навреме да сме готови, че това може би ще се наложи.

Турция

Между нас и Турция се случват тревожни неща. Изхвърлянето на поредната порция турски кандидати за убежище поставя много остро въпроса. Бягащи от репресии в Турция, от действия на сегашния режим, искат убежище у нас. България е поела международни ангажименти и в нарушение на тези международни актове тя връща тези хора на Турция. Близките им твърдят, че те са поискали убежище, а българските власти - че не са поискали убежище и че даже не са поискали адвокат. На кого според вас трябва да вярваме? Ако сме поели ангажименти към Ердоган, които включват практическо денонсиране на международни договори, в които България е страна от много години, това трябва да е ясно.

По въпроса за тезата на Цачева, че националните интереси били над правата на човека, трябва да знаем следното: най-голяма сигурност, най-голяма национална сигурност има в страна, в която законът и правилата имат върховенство. В държава без правила има тотална несигурност - зависиш от един, от трети, от пети.

Русия и Америка

Ние трябва да сме българофили. Да сме отворени към света, към общуване с другите нации, включително по-развитите от нас, но да го правим със самочувствие, че и ние сме дали нещо на света. Да сме отворени към другите нации не означава да сме адвокати на чуждите интереси.

Защо сега говорим за големите енергийни проекти, когато в момента за тях има пълен блокаж?

Защо говорим за Крим? Не е ли ясно какъв е юридически? Не е ли ясно, че е анексиран? Не е ли ясно, че никой не е признал анекса? Няма никакъв смисъл да обсъждаме това. Тогава защо го правим? За да се изпитваме по способността да произнесем крилатата фраза: "България ще води независима и балансирана външна политика".

Следете новините ни в GoogleNews