Казвам се Кристина Петкова и съм заместник-председател на “Демократи за силна България”. През 2022 г. бях съветник на Mинистъра на правосъдието по въпроси, свързани с насилието. От 2017 г. до 2022г. бях председател на ДСБ Жени. На 32 години съм, родена съм в София, семейна с едно дете. Дългогодишен доброволец съм и член на неправителствена организация за защита правата на животните. Работя като юрист в адвокатска кантора с фокус в гражданското право и в частност – семейното право и правозащитни въпроси. От 2015 г. съм сертифициран медиатор.

Израснах в годините на прехода, родителите ме научиха на скромност, целеустременост и воля да не се отказвам, колкото и трудно да е. Мотивът ми да вляза в политика е стремежът да помогна и променя. Била съм от другата страна – тази на гражданското недоволство и неправителствения сектор, но с времето се убедих, че гражданската енергия не е достатъчна, за да се направи реформа. Като юрист ежедневно се сблъсквам с неправдата и калпавото законодателство. Този опит, обаче, ми дава възможност да оценя обективно проблемите и да мога да предложа решение. Несигурната законодателна среда, съчетана с административния произвол са пагубни за България. Още по-пагубно за страната ни обаче е липсата на редовно правителство, което да отстоява демокрацията и евроатлантическия път на България. Виждаме поведението на президента ни, който изглежда е забравил, че сме парламентарна република и му се е усладило да управлява през служебни кабинети, които назначава еднолично. Отвъд вътрешните проблеми, които възникват от тази концентрация на власт, външнополитическите проблеми ме тревожат дори по-силно, а именно снишената ни позиция по отношение на войната, която Русия - тази държава терорист, води не само срещу Украйна, но и срещу целия цивилизован свят в опит да прекрои картата на света през 21 век, както и опитите за прокарване на проруските интереси чрез българския президент като проводник.

Най-голямото предизвикателство в Европа днес, е да разберем, колко сме нужни един на друг. Да проумеем, че само заедно – като едно семейство, можем да вървим по пътя на демокрацията, развитието и просперитета, както и че сега, повече от всякога, е нужно политиците да бъдат смели и решителни в своите действия.

Старая се всеки ден да преодолявам предизвикателства и да научавам нещо ново. Казвам си „това трябва да го мога, да го знам“. И въпреки че не споделям всезнанието и „разбирането от всичко“ смятам, че човек е по-добре да съжалява задето е опитал, отколкото да се разкайва, че не се е осмелил. На това се старая да уча и дъщеря си с акцент, че като жена, за съжаление, ще й се налага да бъде в пъти по-старателна, убедителна и критериите към нея ще бъдат по-високи – защото е жена. И макар у нас жените да са сравнително уважавани и да имат място в обществото, има как България да акцентира на модерна семейна политика, която да насърчи съвместяването между личен живот и кариера. Твърдо вярвам, че балансът семейство-кариера е постижим и именно това е успешният модел за развитие. Без съмнение, за мен най-важно е семейството, но също така е важно всеки да чувства удовлетворение от себе си и от постигнатото, което понякога не се изчерпва с раждането на дете и създаване на семейство.

Не може да се постигне баланс, ако обаче партньорът не подкрепя начинанието и не помага. Привърженик съм на споделеното родителство, защото знам колко важно е за всяко дете да гради наравно отношения както с майката, така и с бащата.

Винаги съм се вълнувала от проблемите на жените и съм търсила възможности да помагам на други жени и деца. Вярвам, че емпатията е това, което ни отличава. Ако гледаме докладите на България до Европа ще видим, че на хартия балансът между половете съществува и процентът жени, участващи активно в обществения и политически живот е в добро съотношение. На практика обаче, това не е така.

Не е така, защото години наред жени бяха „поставяни“ на съответните постове не заради заслугите и уменията им, а заради пола. Порочната практика стигна и по-далеч – в нецензурни обиди и квалификации, които никоя себеуважаваща жена не би допуснала. Тези моменти бяха срамни за всички нас като жени. Затова и работя усилено в посока обучения на жени и повишаване на тяхната квалификация, паралелно със създаването на условия за тяхното по-активно участие в обществения и политически живот на страната ни. Убедена съм, че жените имат място в политиката и в процеса на взeмането на решения.

Като съветник на Министъра на правосъдието по въпроси, свързани с насилието- домашното и това, основано на пола, бях част и от работната група към министерството, която изработи промените в Закона за защита от домашното насилие. Твърдо вярвам, че законът, който предложихме е първата крачка към успешната борба с домашното насилие. Същият закон, който не бе приет от 48-то НС заради преобладаващото мнозинство от нерешителни, дори страхливи политици, заради които ние днес продължаваме да нямаме нито статистика за жертвите на насилие, съответно не знаем срещу какво се борим, нито имаме адекватни и всеобхватни мерки, които да защитят пострадалите и да работят по превенция на насилието във всичките му пандемични форми. Впрочем този законопроект ще бъде сред първите ни приоритетни изменения, които ще внесем в 49-то Народно събрание.

Не съм хазартна личност. Когато започнах да работя по закона за хазарта и се запознах по същество, както и когато говорих с хората от бизнеса, разбрах, че става дума за милиарди. Милиарди, спечелени на гърба на левчетата на хората, които отиваха при един олигарх, а след това в куфари при виден представител на тогавашните управляващи. И започнах да питам публично къде са парите от хазарт и какъв е техният път. Отне ми близо две години и няколко дела по Закона за достъп до обществена информация, за да ми каже държавата колко пари са влизали в хазната от 2014-та насам. Въпреки това не успя да ми каже къде са отишли тези пари, защото макар законът да предвижда различни програми и фондове за насърчаване на спортното и културно дело, такива сума не бяха разпределяни нито към министерство на културата, нито към министерство на спорта. Законът за хазарта има нужда от спешен ремонт, има нужда от изцяло нов закон за хазарта, който да балансира обществените отношения, да поощри отговорния хазарт, да създаде устойчива среда за инвеститорите, но и да запази гражданите от порока на хазартната зависимост. Или с други думи, първата стъпка е да се приравни телевизионната реклама на хазарт с тази на алкохолни или тютюневи изделия, както и да се ограничи разпространението и достъпът до хазарт.

Предложенията не са чужди нито „новост“ в Европа, например в момента Белгия прие идентични промени в хазартната сфера. Втората стъпка обаче е да освободим спорта от интимната му токсичност с хазарта. В момента българският спорт – и професионален, и детски, и аматьорски – на практика зависи от спонсорството на хазартните оператори, което го поставя в зависима порочност. Има как България да развива спорта и това да бъде национален приоритет.

Говорейки за приоритети, искам да споделя и още един. Откакто се помня обичам и се грижа за животни. През 2016-та година станах доброволец към общинския приют в София, след това и член на неправителствена организация за защита на животните. Била съм част от работни групи за различни законодателни инициативи, свързани с темата за животните. Отстоявам категоричната позиция, че България трябва да въведе и насърчи хуманното отношение към животните. Да възпитава хората към хуманно, добро отношение и любов към животните. Тук законодателството е „босо“, има много празноти в законите, както и нужда от осъвременяване на други. Наред със Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, ще предложа изменения и в Закона за лова и опазване на дивеча – законодателна „територия“, която дълги години управляващите не смееха да пипнат, за да не накърнят интересите на свои приближени. Спешно ще предложа и промяна, която да забранява продажбата на животни в зоомагазини, както и мерки, които да ограничават безконтролното домашно развъждане.

Моля за подкрепа хората от 23 избирателен район в София (Витоша, Изгрев, Красно село, Лозенец, Младост, Панчарево, Студентски и Триадица) като ги моля да ми гласуват ДОВЕРИЕ. Нямам навика да давам празни обещания, няма и да лъжа, че съм уверена, че ще успея да променя всичко, което искам и предлагам, но мога и обещавам едно – да сторя всичко, всичко по силите си да опитам да помогна на страната си да стане едно по-добро място за живеене, с по-сигурна икономическа среда, с по-добра семейна и социална политика, за да даде България едно по-добро бъдеще на децата ни.

Мечтата ми е политика да правят достойните, можещите, знаещите и почтените хора, за да бъде България силна, европейска, единна и основаваща се на върховенство на правото. И знам, че има как България да бъде такава страна, защото това зависи само от нас самите.

Кристина Петкова е с преференция 108 в 23 МИР - София в листата на "Продължаваме промяната - Демократична България" с номер 12 в бюлетината.  

Парламентарни избори 2023 г. Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление.