Делян Добрев е водач на листата на ГЕРБ в Хасково. Завършил е икономика в Уеслианския университет, гр. Мидълтаун, щата Кънектикът, САЩ, а по-късно и Университета за национално и световно стопанство. Има специализации по счетоводство и финанси в Лондонското училище по икономика и политически науки.

- Г-н Добрев, на предишните парламентарни избори на 4 април ГЕРБ регистрира изключително силен резултат в Хасковска област, ще успеете ли да го повторите и на 11 юли?

- Уверен съм, че ГЕРБ ще е отново първа политически сила в Област Хасково със значителна преднина пред втория. Броят на гласовете вероятно ще е по-нисък, заради очакваната по-ниска избирателна активност.

- На предишните избори в областта счупихте и друг рекорд, вторият в хасковската листа Георги Станков стана национален шампион по преференции (13 665) и се оказа, че е по-обичан в ГЕРБ дори от лидера Бойко Борисов. Как да си обясним този феномен?

- Не е феномен, в смисъл, че това бе очакван резултат. Ако обърнете внимание на цялата листа на ГЕРБ при предходните избори, ще забележите, че в нея има изключително голямо и силно участие на кандидати от гражданската квота. Рекордно високият резултат на ГЕРБ в региона се дължи на състезанието, на конкуренцията вътре в нашата листа между тези силни кандидати. Членовете на ГЕРБ в областта приеха това силно участие на гражданската квота в нашата листа като заплаха и консолидираха своя вот около един от партийните кандидати – Георги Станков, имайки предвид, че закона пази мен, първият в листата, и той не може да бъде изместен. Всъщност, ние доказахме, че може и аз съм изключително горд от това. Над 80% от гласоподавателите за ГЕРБ гласуваха преференциално. Ярко изразеният мажоритарен вот и жестоката конкуренция вътре в нашата листа ни позволи да бием втория в Хасково с колосалната разлика от над 20%.

- Притеснява ли ви резултатът от кметските избори в Благоевград? Там кандидатът на ГЕРБ остана трети и не успя дори да стигне до балотаж.

- Според мен има много просто обяснение за слабият вот на ГЕРБ на местните избори в Благоевград. От една страна, този кандидат не бе припознат като партиен кандидат на ГЕРБ. От друга страна, в община Благоевград има изключително фрагментиран общински съвет, в който парламентарно представените партии имат скромен брой съветници. Тоест има силни местни партии и коалиции, които имат мнозинство. За да бъде успешна кандидатурата на ГЕРБ в Благоевград, според мен, трябваше да издигнем общ кандидат с местните партии и коалиции. Всъщност според мен точно това направи спечелилият кандидат. Ролята на ИТН в избора на кмет на Благоевград е силно преувеличена и това ще си проличи още на парламентарните избори след няколко дни.

- Кои са новите лица в хасковската листа?

- За мое огромно съжаление този път нямаме толкова силно участие на гражданската квота и толкова силна конкуренция вътре в листата. Въпреки това, листата ни не е по-слаба от предните избори. Повече от половината кандидати са нови лица – млади хора с хъс и биографии. Отново залагаме на мажоритарния елемент в кампанията – насърчаваме борбата с преференции.

- По време на служебното правителство една от основните теми е раздаването на пари чрез т. нар. „ин хаус“ проекти. Ясно е, че нито Автомагистрали ЕАД има капацитет да построи магистрала „Хемус“, нито „Монтажи“ ЕАД да ремонтира 400 язовира. Като икономист Вие какво мислите за прилагането на този модел?

- Имам резерви към този модел на възлагане, тъй като той не е достатъчно прозрачен и поражда съмнения за липса на конкуренция при избора. Все пак обаче времето доказа, че това е спестило пари на българския данъкоплатец, тъй като е позволило да се сключат бързо договори за изграждане преди значителното поскъпване на материалите от пролетта на тази година. Сега обаче отговорността е на служебния и на следващия редовен кабинет да принудят фирмите да си изпълнят договорите на ниските цени, на които са сключени. Това е единствената защита на националния интерес в дадената ситуация. Прекратяването на тези договори и избирането на нови изпълнители при по-високи цени ще ощети българския данъкоплатец и ще породи съмнения за безстопанственост.

- Като бивш министър на икономиката и енергетиката какво решение виждате за проблема с мините в Маришкия басейн и ТЕЦ Марица изток-2? Предстоящото им затваряне ще създаде изключително остър социален проблем, какво трябва да се направи от страна на държавата?

- Държавата следва да използва средствата от Плана за възстановяване за на направи енергийния преход възможно най-безболезнен. Не виждам това да се случва. Четем някакви идеи за актуализирания План, но никой не го е виждал...