(Не)познатият Харалампи Тачев - първият български дизайнер

OFFNews Последна промяна на 25 март 2017 в 09:42 7985 0

Снимка Аукционна къща Виктория

Поздравителен адрес, 1911г.

Кой е Харалампи Тачев?

Да си припомним за една емблематична личност, чието дело виждаме и днес около себе си. Създател на иновативен "български стил" в изкуството и още - художник, илюстратор, график и какво ли още не.

Харалампи Константинов Тачев е роден на 19 юли 1875 г. в Пловдив. Починал е през април 1941 г. в София. Често наричан „първият български дизайнер“, той е автор на редица емблематични символи и документи като „Манифеста за обявяването на независимостта на България“ и герба на София (които прави през 1900 г. още като студент).

В периода 1896-1905 следва Декоративно изкуство в Държавното рисувално училище (днес Национална Художествена Академия) при Р. Улрих. През 1903 г. става един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" и негов пръв председател. Също така е сред създателите на Съюза на южнославянските художници "Лада" и на Дружеството на южнобългарските художници. Член е на Славянското благотворително дружество, дружество "Славянска беседа", на Международния съюз на изкуствата и литературата със седалище в Париж, Дома на изкуствата и печата в София и др. От 1910 до 1932 г. е преподавател и професор по декоративно изкуство в Държавното художествено-индустриално училище и Художествената академия.

Днес името на Харалампи Тачев е известно на малцина, но жителите на град София би трябвало да знаят за поне една негова творба – негово дело е гербът на града. Той е декорирал и много представителни сгради в столицата и извън нея - Патриаршеската катедрала „Александър Невски“, мавзолея на Александър Батенберг, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, двореца „Врана“, къщата-музей на Христо Ботев в Калофер, русенския храм „Всех Святих“ (разрушен през 70-те години), църквата „Успение на пресвета Богородица“ в Русе, църквата „Света Марина“ в Пловдив.

Поздравителен адрес, 1911г.

Изявява се в различни области на изобразителното изкуство. Рисува пейзажи, прави илюстрации за вестници и календари, проекти на банкноти и пощенски марки. Занимава се с приложна графика – екслибриси, поздравителни адреси, оформление на книги, грамоти, афиши и покани, с църковна стенопис, стъклопис и хералдика. В кавалетното изкуство оставя пейзажи от София, композиции с човешки фигури и етюди. Автор е на пространствено-художественото оформление на българските павилиони на световните изложения в Лиеж (1905 г.), Милано (1906 г.), Лондон (1907 г.). Като художествен критик пише по въпросите на хералдиката, история на изкуството, стилознанието.

  

                  От прозореца, 1923г.                                   Българска крепост                            

Тачев е първият, който започва да рисува в стила, наричан във Франция ар нуво, а у нас - български модерн. По този начин той създава характерен "български стил" в изкуството, като популяризира елементи и орнаментика, характерни за старобългарското изкуство. Голям дял от творчеството му е посветен на този стил и по този начин постига уникален синтез между сецесиона и българския стил.

Трънен венец

Награден е със златни медали на изложенията в Милано и Лондон, със сребърен на изложението в Лиеж, с орден „Св.Сава“ от сръбския крал Петър І и с орден за наука и изкуство през 1940г. Негови творби се съхраняват в Музея за история на София, Национална Художествена Галерия, Художествена Галерия – Пловдив и много частни колекции у нас и в чужбина.

Иновативен за времето си и с изключително разнообразни интереси, Харалампи Тачев налага нова стилистика и очертава модерните параметри в изкуството. Остава в историята ни като посредник между българската и съвременната европейска култура, който би трябвало да заема главно място в българската култура и изкуство.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови