Лъв, Лео или Леон XIV?

На 8 май 2025, Ден на победата над нацизма в Европа, конклавът на кардиналите избра 69-годишния Робърт Прево за върховен понтифик с името... момент! Прево или Привъст? Понтифик или понтифекс? С името Лъв или Леон? Тези въпроси явно объркват част от колегите-журналисти, както и публиката.

Кардинал Прево
Фамилното име на новоизбрания папа е Prevost. Думата е от френски произход и е преминала в английски език. Първоначално се е изписвала “prévost”, в наши дни вече е съкратена до “prévôt“ и се чете „прево́“. Прево́то е низш кралски служител в старорежимна Франция, нещо като пристав. В някои от по-традиционните колежи и университети в англоезичния свят все още има прево́та – отговорници за дисциплината. Фамилното име на доскорошния кардинал Робърт е Пре́во, защото в англоезична среда оригиналните френски ударения не се запазват.

Папата, върховен понтифик

В първото си обръщение към вярващите на площад „Св. Петър“ новият папа няколко пъти спомена строенето на мостове. Чудесна метафора за сближаване между хората, но и елегантно напомняне, че една от древните титли на всеки папа е латинското „pontifex maximus”, върховен понтифѝк. „Pontifex” още в езически Рим е бил жрец, член на понтификалната колегия и названието на длъжността му буквално е означавало „този, който прави мост“ - от латинското „pons” за „мост“ и „facio” - “правя“. Възможно е древните римски понтифици да са били схващани и като „проправящи пътя“. Длъжността на върховен понтифик, тоест старши жрец на колегията и оттам – на водач и арбитър на всички култове и религии в античната империя, е преминала към римските императори, а в края на съществуването на Западната империя през V в. употребата на тази титла е преминала към епископа на Рим или иначе казано – към папата. Но защо на български произнасяме „понтифѝк“, а не „понтифекс“? Това е малко по-сложен въпрос. В латински език думите се изменят в различните падежни форми. В родителен падеж „pontifex” става „pontificis”, а по неудобна, но стара традиция у нас образуваме собствените си варианти на античните термини и имена от основата, която остава след махане на окончанието за родителната форма. Махаме „-is” за родителния падеж и остава „pontific-”, от което образуваме „понтифѝк“. По подобен начин са образувани и българските версии на много антични имена, които иначе звучат различно на оригиналния си език. Ето защо имаме „Нерон“ вместо „Неро“. Важи също за „Марон“, „Цицерон“, „Назон“, „Полион“... Католическата Църква наистина продължава да е свързана с наследството на древния Рим.

Лъв, Лео или Леон?
Знаем, че българският княз и по-късно цар Симеон Велики поддържа кореспонденция с ромейския василевс “Лъв“ VI. Знаем, че бащата на обичаните у нас светци Кирил и Методий се е казвал „Лъв“. Знаем, че кардиналът, донесъл от Рим кралската корона за нашия владетел Калоян, също се е наричал „Лъв“. И всичко това е напълно излишно. Гръкоезичните ромеи, именувани на царственото животно, всъщност са се наричали „Λέων“ („Леон“). Латиноезичните римляни и църковни служители съответно са се казвали и продължават да се казват „Leo” („Лео“). Нестабилната българска традиция обаче е превела имената им – което трябва да се прави много рядко и само при специални обстоятелства, тоест почти никога. Ако доведем тази българска традиция до логичната ѝ крайност, прочутият български режисьор Леон Даниел ще трябва да бъде прекръстен на Лъв Даниил. Още малко – и френският град Лион ще стане Лъвово. Тромаво, нали? Затова бихме могли отново да приложим познатата схема: махаме окончанието за родителен падеж, оставяме основата на думата и както за гръцките, така и за латинските лъвове остава едно красиво „Леон“. Папа Леон XIV определено ще звучи и по-близо до истината, и по-разбираемо. Разбира се, до влизането ни в еврозоната някои зевзеци могат да почнат да наричат левчето – леонче, но няма да им се сърдим.

Следете новините ни в GoogleNews