На 10 ноември 1989 г. ЦК на БКП официално приема и огласява подадената на предишния ден оставка на генералния секретар на партията Тодор Живков. Как се стига до отеглянето на първия и края на комунистическия режим, разказва сайтът desebg.com.

Малко известно е, че Живков предприема изненадващ ход година по-рано - на 4 ноемрви 1988 г. Той доброволно подава молба да бъде освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, но партийното ръководство я отхвърля:

„Политбюро на ЦК на БКП смята, че внесената от другаря Тодор Живков молба за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет въобще не трябва да се обсъжда. Такава молба не е актуална от всяка гледна точка и особено сега, в този преломен за преустройството етап. Широко известна е ролята на генералния секретар на ЦК на БКП, авторът на Юлската концепция за по-нататъшно изграждане на социализма в Народна република България, за развитие и обогатяване на тази концепция, неговата роля на организатор за практическото осъществяване на преустройството в страната ни. Политбюро смята, че удовлетворяването на подобна молба би довело до големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния, решаващ момент за неговото извършване.”

78-годишният комунистически диктатор е все по-изолиран към края на своята власт. Хората, отговорни да го информират, вече недопускат лошите новини да достигнат до него. Началникът на Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО) ген. Георги Милушев споделя, че "обкръжението на Живков винаги откликваше по обичайната схема: отгатвайки, че е тревожен и се надява на опровержение, всички омаловажаваха случая и го представяха в по-благоприятна светлина“.

„Всичко бе строго програмирано – от по-ниските „етажи“ нагоре се пропускаше само захаросана информация, която нямаше опасност да затрудни храносмилането на висшия ешалон. Той от своя страна допълнително я прочистваше от „опасни подробности“, преди да я поднесе на Живков. Иначе всички се стремяха да му дават „най-последни“ и „най-свежи“ новини, но винаги след автоцензура“, посочва ген. Милушев.

Основите на комунистическата система обаче започват да поддават. Първите знаци за това са от 7 и 8 юли 1989 г. Тогава в Букурещ се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки във Варшавския договор. На него съветският лидер Михаил Горбачов за първи път предлага превръщането на тази военна организация в политическа. На заседанието заедно с Живков са Георги Атанасов, Петър Младенов и Добри Джуров.

Преди заветния Ноемврийски пленум на ЦК на БКП Тодор Живков съвсем ясно разбира кой от комунистическите редици му се опълчва, а именно Петър Младенов, най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989). Същият, с който Горбачов се среща зад гърба му, без той да знае в Букурещ през юли 1989 г.

На 25 октомври Младенов излиза с отворено писмо до Централния комитет, с което демонстративно си подава оставката и обявява открито несъгласие с управлението на Живков и го критикува.

„Истинските причини за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, успя да изолира България от света", пише Младенов в своето писмо.

Ден след позицията на външния министър, пред градинката на „Кристал“ членове на дружество „Екогласност” събират подписка от гражданите срещу хидро проектите „Рила” и „Места”, която да бъде внесена в Народното събрание. Държавна сигурност употребява сила, за да разпръсне протестиращите.

На 8 ноември Тород Живков се среща с членовете на висшия партиен ешалон Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев. По време на разговора първият в БКП пита "дали не е добре да си подаде оставката". Тримата подкрепили това негово решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безполезнено.

„Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност на партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна", описва срещата Добри Джуров.

В същия ден генералният секретар на БКП се среща и със съветския посланик Виктор Шарапов. „СССР действително изигра определена роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз само даде пример за демократично преустройство… Ние приехме с удовлетворение промените”, ще заяви Шарпов няколко години по-късно.

На 9 ноемрви от 17 часа започва заседанието на Политбюро, на което Живков си подава оставката. За негов наследник е предложен Петър Младенов, чиято кандидатура е съгласувана с Москва. Генералният секретар описва заседанието така:

"Издигната кандидатура на Петър Младенов в Политбюро явно се посрещна с колебание от страна на някои присъстващи. Реших да не заигравам и да не се възползвам от създалата се ситуация. Взех отново думата и изложих становището, че ще бъде правилно всички да се обединим около кандидатурата на Петър Младенов".

След оставката на Тодор Живков, новият първи Петър Младенов вика при себе си началника на УБО ген. Георги Милушев. По време на срещата при тях влиза съветският посланик:

„В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз“, споделя по-късно ген. Милушев.