Розата на Лондон - историята, която вдъхновява сцената с Пътя на срама от 'Игра на тронове'

ОFFNews Последна промяна на 20 юли 2018 в 13:04 6349 0

В миналото кралските бракове са били политически съюзи, а не доброволно отдаване на любимия. Много крале са изживявали любовните си моменти не със своите съпруги, а с любовниците си, които имали множество привилегии в двора, които често са губели след смъртта на монарха. Кралските метреси са били красавици, които се промъквали в мрака в царските покои. Повечето били с благородническо потекло или от семейства с добро обществено положение и имали влияние в обществото и кралските дела. Те трябвало да поддържат добри отношения с кралицата, а някои от тях били и съветнички в двора. Разчитали на тях да забавляват монарха.

Една от най-известните кралски любовници в историята на Великобритания е Джейн Шор, по-известна като Розата на Лондон заради нейната прочута красота.

Картина, изобразяваща Джейн Шор, 1790 г.

Именно историята на Шор вдъхновява автора на книгите от поредицата "Песен за огън и лед", на които се базира един от най-известните сериали в света - "Игра на тронове", Джордж Р. Р. Мартин за главата "Пътят на срама".

Почитателите на книгите и сериала помнят, че в тази част от историята Церсей Ланистър е в плен на религиозните фанатици "Врабците". За да се завърне отново при Томен и Джайм, тя трябва да измине Пътя на срама - да премине през целия град гола и подстригана, а населението и се присмива. Зад нея две монахини непрестанно викат: "Срам! Срам! Срам!".

Кадър от сцената в "Игра на тронове", в която Церсей Ланистър преминава през Пътя на срама

Розата на Лондон е подложена на подобно унижение през 1483 година.

Родена в семейство с добро положение, Шор се омъжва за проспериращ златар, но няколко години по-късно се развежда. Анулирането на брака е факт през 1479 г., а същата година се запознава с крал Едуард IV и става една от многото му любовници. 

Едуард IV

Но Джейн се оказва повече от любовница за краля. Той е влюбен, нарича я своята "най-щастлива метреса" и поддържа романтични отношения с нея до смъртта си. Той издъхва на 9 април 1483 г., на 40 г., от пневмония.

След кончината му Шор се сближава с един от синовете му - Томас Грей, и с един от най-близките му приятели - Уилям Хейстингс, което ѝ осигурява известна защита. Въпреки това не успява да избегне атаката на по-малкия брат на краля - Ричард III, който публично я обявява за "позорна и злочеста жена". След смъртта на брат си той узурпира трона и праща законните наследници - Едуард V и брат му Ричард, в лондонския Тауър. Съпругата на Едуард IV Елизабет Уудвил пък бяга в Уестминстърското абатство.

Картина изобразяваща Джейн Шор по Пътя на срама

Ричард III обвинява Шор, че пренася съобщения между Хейстнингс и Уудвил, в които заговорничат срещу него. Хейстнингс е екзекутиран, а Розата на Лондон трябва да се покае по улиците на града. Принудена е да премине през Лондон само по наметало, със свещ в ръка. Също както в сцената от "Игра на тронове", тълпата ѝ се подиграва.

След обиколката из лондонските улици Шор е пратена в затвор, но по-късно един от доверениците на починалия крал - Томас Линам, организира освобождаването ѝ и се жени са нея.

"Пътят на срама е наказание, което цели да пречупи гордостта на жените, а Церсей е известна със своята гордост", обясни преди време Джордж Р. Р. Мартин защо е избрал именно тази историческа препратка.