Цветан Цветанов: Само времето ще покаже дали ще имам желание да правя партия

Цветан Цветанов е бивш председател и заместник-председател на ГЕРБ. Беше заместник министър-председател и министър на вътрешните работи в първото правителство на Бойко Борисов. Депутат в 42-ро, 43-то и 44-то Народно събрание. Председател на парламентарната група на ГЕРБ до март 2019 г., когато подаде оставката си заради “Апартаментгейт”. На 7 юли 2019 г. Цветан Цветанов е освободен от постовете на заместник - председател на ГЕРБ и заместник - председател на Изпълнителната комисията на партията. Бил е представител на Съвместната група за парламентарен контрол на Европол в Управителния съвет на Европол и председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Председател на Управителния съвет на “Евро-Атлантически център за сигурност” (ЕАЦС).

- Г-н Цветанов, на стената си имате благодарствено писмо от Конгреса на САЩ за обявяване на Хизбула за виновен за атентата в Бургас. Мисля, че “обосновано предположение” беше формулировката. Иранският генерал Касем Сюлеймани беше застрелян в Ирак от САЩ и се появи информация, че е планирал атентати в България. За атентата в Бургас ли става въпрос или е имало и друга опасност?

- Всички, които се интересуваха, вече имаха възможност да се запознаят с информациите, които излязоха след убийството на Сюлеймани. Едва ли някой се съмнява, че именно той беше идеологът на много от терористичните актове по света. Не бих искал да съм категоричен, дали това важи и за Бургас, тъй като през годините имаше много предположения на експерти, които аз уважавам. Смятам обаче, че скорошната операция на САЩ определено имаше възпиращо действие. Всички световни лидери разбраха важността на тази акция и заедно с общи усилия успяха да допринесат за бързата деескалация на напрежение, защото тя можеше да доведе до много тежки последствия не само за региона на Близкия Изток, но и извън него.

- Светът е ужасно свързан. Тези ескалации в Ирак, в Иран по какъв начин се отразяват на България и как биха се отразили?

- Освен ситуацията в Ирак и Иран, трябва да следим и анализираме не по-малко внимателно и ситуацията в Сирия. Специално внимание следва да се обърне и на срещата в неделя в Берлин за предстоящата криза, която може да възникне в Либия. Това не е случайно, тъй като не бива да се изключва възможността да възникне нова вълна от типа на Арабската пролет. Хората у нас са информирани, те знаят, че най-силната миграционна вълна дойде от Либия точно по време на Арабската пролет, която беше през 2011 г. Видяхме тогава колко сериозни бяха последствията за Италия, за Малта и респективно за Европейския съюз.

Така че с всеки изминал ден нараства важността на дипломатическия диалог, на ускоряването на дипломатическите усилия и совалки в опит да се търси деескалиране на напрежението и преустановяване на въоръжаването на враждуващите страни в Близкия Изток.

- Как стои България в тази цялата игра? Какво ви харесва и какво не ви харесва в действията на правителството?

- Това, което все пак е хубаво на фона на усложнената ситуация е, че у нас все още го няма ефектът от продължаващите кризи в Близкия Изток - с интензитета на миграционната вълна, която наблюдавахме през 2015 г. и която беше с тежки последствия за много европейски страни и в крайна сметка доведе до промяна на политическата конюнктура в много от държавите на ЕС.

В момента смятам, че правителството у нас, действайки в аварийна обстановка спрямо възникващите остри вътрешни кризи и проблеми като кризата с водата, кризата с боклука и др., определено постига ефекта да засилва вътрешното противопоставяне на политическите партии.

Същевременно се оказва, че леко загърбваме или поне недооценяваме евентуалните кризи, които могат да сполетят страната ни в резултат на засилващите се конфликти в Близкия Изток.

В тази връзка мисля, че трябва повече да се говори за това, което се прави от Европейската комисия по темата Фронтекс. Вече имахме възможност в нашия Евроатлантически център за сигурност да се запознаем с един изключително добър доклад на Центъра за сигурност на Германия и трябва да Ви кажа, че там има изключително важни неща, с които нашето правителство и респективно Вътрешното ни министерство трябва да се запознаят. Ние трябва максимално активно да се възползваме от европейската солидарност в подобни ситуации, както и да бъдем съпричастни с възможностите, които се предоставят за това наши квалифицирани кадри да кандидатстват в агенцията Фронтекс. Защото там се предвижда в близките няколко години да бъдат назначени служители, които да бъдат в помощ на държави в потенциален риск, и по-специално в помощ на страни, които са външна граница на ЕС.

Има и фондове, за които ще може да се кандидатства, при това приоритетно, от кандидати на държавите - външна граница на ЕС, за изграждане на интелигентни системи за сигурност с видеонаблюдение, сензори, техника и плавателно съдове, ако са необходими.

- Маршрутът на бежанците, който минава през Балканите, изглежда овладян в България, но в Сирия все още има много сражения, които произвеждат бежанци. Мислите ли, че има вероятност те отново да изберат този път?

-  Винаги съществува подобна възможност. За мен ключът към недопускането на криза подобна на тази през 2015 г. е в Турция. И към настоящия момент, и през последните 4-5 години на територията на Турция има 3-3,5 млн. граждани, отишли там от кризисните точки. Турция затова постоянно алармира за ангажиментите, които ЕС е поел за осигуряването на финансов ресурс по обезпечаване на тази огромна миграция на турска територия. Проблемът трябва да се познава и към него следва да се подхожда с разбиране. Защото това засяга цяла Европа, но нас особено много.

- Споменахте, че има изостряне на ситуацията в България покрай водната криза. Говори се за сценарии, за нова 2013 г. Има ли енергия за протести, ще оцелее ли правителството? Има ли такъв “заговор”?

- Трябва да отчитаме конкретните обостоятелства в момента, а не абстрактно да говорим за сценарии. Защото тезата за сценариите не всякога е фактологично вярна. Ако сравним ситуацията сега с тази от 2013 г., аз мога да кажа, че сега, специално във връзка с водната криза, не виждам никакъв сценарий. Според мен няма как да не се констатира, че всъщност през последните години компетентните органи, които е трябвало да познават ситуацията и да извършват съответните проверки, както и да алармират при хипотеза за потенциалните рискове, просто не са си вършили работата.

Считам за нужно да уточня, че докато бях член на българския парламент, съм участвал в приемането на Годишния доклад за националната сигурност на страната. Знаете, че се изготвя подобен обобщен доклад, който обхваща всички секторни политики и водещата роля в него поема информационната и аналитична структура в страната - ДАНС. Мога да кажа, че през всички години, когато сме приемали подобни доклади, никога не са поставяни и дискутирани въпросите дали има риск от екологична криза с боклуците, както и дали има риск от проблемна ситуация с язовирите.

На този фон логично идва питането - защо все пак стигнахме до тук? Защото, според мен, трябва да има т.нар. GAP анализи и когато се правят секторни политики, трябва да се знаят акцентите и да се търси политически консенсус от всички парламентарни групи.

Що се отнася до темата за боклука, аз си направих труда да видя какво е било състоянието през последните години, считано от 2010-а до 2017-а година, като ползвах за база данните на Евростат. В периода от 2010-а до 2012 г. България е приемала най-малко отпадъци за оползотворяване. Най-големи количества боклук са приемани през 2017 г. Тогава те са в пъти повече от преди. Никой обаче не е отварял дебат по тази тема. Другото, което е изключително важно да се знае е, че от 2010-а до 2017 г. страната ни е изнасяла отпадъци за оползотворяване. Най-големите количества износ са в периода 2010-2012 г. Най-малките количества износ са били през периода 2016- 2017 г. Това означава, че тогава хем сме приели най-много боклуци, хем сме намалили износа.

Да, в отпадъка има и енергиен ресурс. Смятам, че сега тепърва ще излязат по-големите проблеми с боклука, особено ако човек се поинтересува, какво е състоянието на регионалните депа. Регионалните депа бяха изградени с европейски пари и с национално финансиране, а за да реализираш такъв проект, трябва да отговаряш на критерия „устойчивост”. Устойчивостта се гарантира, когато намаляваш битовия отпадък, който се депонира в даденото сметище. Има анализи за морфологията на състава на боклука, който се изхвърля, и как се складира и се обработва със сепариращите системи от операторите на сметищата по места. Трябва да се види дали няма повишаване на нивата на някои от регионалните сметища. Ако има повишаване, то проектът не се движи в тази устойчивост в която трябва да бъде, и е редно си задаваме въпроса дали някой не би могъл да преразпредели части от тези отпадъци, които не са оползотворени, а просто са депонирани в регионалните сметища. Така сметищата запълват капацитета си и създават потенциален екологичен проблем в предстоящите години, за решаването на който държавата пак ще трябва да хвърля пари.

По темата за състоянието на ВиК в страната, и в частност що се отнася до водната криза в Перник, струва ми се, че първо трябва да се даде ясен отговор на въпроса - кога и защо е спряно подаването на вода от язовир "Пчелина". Защото този язовир очевидно е бил изграден, за да може да захранва индустриалната зона на Перник, а язовир "Студена" е трябвало да захранва с питейна вода жителите на града. В периода 2003-2004 г. се прекратява практиката за водоснабдяване от "Пчелина". Оказва се, че въпреки че разстоянието е почти същото, се изразходват допълнителни разходи, за да достигне водата от този язовир до промишлената зона. Това означава, че водата от "Пчелина" се оказва много по-скъпа. Никой не говори дали може да бъде възстановена преносната мрежа, която може да достави тази вода. Да има един „байпас”, който освен за обичайните нужди да подаде при нужда още вода. Така можеш хем да не спираш производството, хем да не застрашиш жителите с отнемането на сериозен воден ресурс от Студена. Задаваме си въпроса дали през последните години “Напоителни системи” не са извадили всички тръби, които са били единствената възможност тази вода да бъде подавана към Перник. И ако сега я няма тази водопреносна мрежа, това означава, че някой я е спрял през 2003-2004-а г., а след това някой е разпоредил да се извадят тръбите и така стигаме до сегашния момент, когато държавата се оказва в безизходица и трябва да търси нов, свеж финансов ресурс.

- Имате ли данни дали са извадени тези тръби?

- Вече дискутирахме тази тема в Евроатлантическия център за сигурност и смятаме, че много въпроси остават без отговор засега. Отчитаме, че към момента времето и енергията на правителството у нас се концентрира около справянето с кризата по някакъв начин. За мен по-важно е да се види дали някой е допринесъл съзнателно да се стигне до тук, това трябва да се знае от обществеността. Както трябва да се знае и това дали онези, които са вземали подобни решения, не са създали допълнителна корупционна среда.

- От данните от разрешителните за водовземане, се вижда, че през пролетта язовир "Студена" не се е напълнил както обикновено. Още през септември е било ясно, че няма вода. Има ли вероятност този факт да е заметен под килима предизборно, заради местните избори?

- Може да се предполага, че и това е изиграло някаква роля, но не съм запознат конкретно, за да коментирам. Ако имаше алтернатива да се подава вода от “Пчелина”, първото, което можеше да се направи, е да се спре водоподаването от “Студена” към промишлената зона. Ако това се беше случило, сега можеше да има повече вода в язовира, която да стигне, за да затворим този годишен цикъл и да се надяваме, че след снеговалежи в оставащите 2-3 месеца и пролетни дъждове, ще може евентуално да се повиши водният обем и да не се стига до сегашната критична ситуация.

В момента настойчиво се търсят алтернативни възможности и варианти, но независимо от това животът на хората от региона е усложнен в обозримото бъдеще. А ние знаем, че след 2 месеца, при добро стечение на обстоятелствата, може и да има водосбор в “Студена”.

- Да се върнем на предишния въпрос. Мислите ли, че тази натрупана негативна енергия може да е достатъчна за сваляне на правителството?

- Вече имах повод да коментирам сегашната водна криза, като най-голямата реална криза в рамките на управлението на ГЕРБ. Напомням, че това не е криза, възникнала в резултат на природно бедствие - земетресение или, да речем, спукана стена. Няма как да се премълчи и това, че е имало един достатъчно дълъг период от време, в който контролните органи по закон е трябвало да контролират и най-важното - да алармират управляващите за задаващия се остър проблем. На този фон няма как да не питаме министъра на екологията защо не е заложил компетентности на ресорните заместник-министри и дали той лично не е подценил ситуацията по някакви причини?

- МРРБ притежава 51% от ВиК Перник, вината не е само в екологията...

- Басейнова дирекция трябва да следи за обемите на водоемите. Доколкото знаем, прокуратурата продължава следствените действия. Аз смятам обаче, че ние в момента се фокусираме повече в търсенето на наказателна отговорност за неблагополучията. За мен разковничето за добро управление е в това да се осъществяват последователни превантивни мерки, които да предотвратяват подобни кризи. Ако имаме изградена управленска среда на добра прогноза и превенция, всичко би било наред.

- Вие сте човекът, който правеше изборите, откакто има ГЕРБ. Малко над година има до редовните парламентарни избори на които вероятно ще има нови играчи, като Мая Манолов и Слави Трифонов. Мислите ли, че могат да променят...

- От много време насам е видно, че една немалка част от обществото - над 50%, не упражняват правото си да гласуват. Това са избиратели, които още не са намерили своя продукт на политическия пазар, на който да се доверят и когото да подкрепят.

От тази гледна точка, на пръв поглед, може би изглежда изкушаващо да се мисли за Слави Трифонов и за Мая Манолова като за възможни политически проекти. Разбира се, важно е те не просто да стъпят със свои формации на политическата сцена, но и да се задържат достатъчно дълго, за да могат да се превърнат във фактори на правенето на политика у нас. Засега обаче далеч не е ясно дали те могат да играят срещу политическото статукво, или по-скоро ще работят пряко или косвено за запазването му.

А иначе, през последните години видяхме немалко политически формации, които възникваха и заедно с това изчезваха в рамките на мандат, мандат и половина.

- Тоест те биха запазили статуквото? Защо?

- Просто не мисля, че именно те ще отворят някакъв голям хоризонт за промяната, която се търси от немалко българи. В политиката е важно преди всичко онова, което предлагаш. То ти дава лицето. В момента има много теми за дискусии и дебат. Според мен във всички тях трябва да се търси експертното мнение, с което е крайно време да се съобрязават управляващите при вземането на политически решения. На дневен ред са темите за енергийната сигурност, за водната криза, за проблемите в сектора екология, в здравеопазването, в социалната политика, в сферата на бизнеса. Например все по-важно става стимулирането на бизнеса, който сега често се чувства репресиран.

Въпреки нелеката ситуация в отделни сектори на управлението, съм склонен да приема, че вървим към редовни парламентарни избори. А кризите без съмнение работят срещу политическите партии, представени в настоящия парламент. За съжаление, те работят и срещу всяка нова партия. Състоянието на държавата и политическата комуникация в нея не отваря голям хоризонт за новите формации.

- Какви цели си поставяте с Вашия център, какво правите всъщност?

- В сайта на ЕАЦС много ясно е описано с какво се занимава Центърът - с всички аспекти на дейности свързани със сигурността. По-конкретно вече работим по темите за дезинформацията, фалшивите новини, миграцията и трафика на хора. Ние не просто изучаваме тези феномени, но предлагаме експертни решения за правене на политики в посочените сфери.

Не подценяваме и сферата на екологията, защото екологията е част от националната сигурност. Работим още по теми, свързани с енергийната сигурност, както и такива, отнасящи се до съвременните проявления на тероризма.

Така обхващаме всички аспекти на националната сигурност. В момента подготвяме поредните събития, които искаме да реализираме като част от нашия календар за 2020 година. Първото ни мероприятие от 3 декември 2019 г. беше посрещнато с интерес и получи сериозен отзвук, въпреки опитите за медийно затъмнение. Сега вече работим за провеждане на „изнесени семинари”, които да се осъществяват в градовете-областни центрове на страната. В тях ще бъдат ангажирани експерти сред които професор Е. Келбечева, професор Румен Кънчев, доцент Е. Занкина.

Подготвяме и нашия първи годишен сборник на български и на английски език. Изграждаме капацитет по секторни политики. Вече проведохме разговори с енергийните експерти, господата Хиновски и Казанджиев. Те със сигурност могат да дадат своя принос към реализирането на дългосрочни енергийни проекти. За нас “Турски поток” и АЕЦ “Белене” са експертни теми от приоритетно значение, за да може да се прекратят политическите спекулации и манипулации. Годишникът ни ще представи анализи на изявени експерти като проф. Кънчев и ген. С. Събев за Черноморския регион, за НАТО и за ЕС. Ще се отдели внимание и на ролята на съвместната ни работа с Фронтекс и Европол.

- Имате ли планове за връщане в политиката? За собствена партия?

- Надявам се от казаното дотук да е станало ясно, че планове не ми липсват. Говоря за планове, свързани с Евроатлантическия център за сигурност. План номер едно за мен е този център да набере скорост, обществена популярност и, разбира се, обществено одобрение с работата си.

Засега съм склонен да мисля, че човек може да изразява своята гражданска позиция и без да е сред водещите лица на политиката. А занапред само времето ще покаже дали ще имам желание за по-активно участие в политиката.

Следете новините ни в GoogleNews