Висока инфлация и затегнат пазар на труда прогнозира ЕК за България

Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за растежа на БВП на България през настоящата година от 2,8% на 3,1%. В същото време очакванията за 2023 г. бяха понижени от 2,3% на 1,1%. За 2024 г. ЕК очаква ускорение на растежа на БВП до 2,4%, съобщи Министерството на финансите. 

Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2022 г. и през 2023 година. В същото време се очаква стабилно нарастване на инвестициите през 2023 и 2024 г. подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на износа ще се забави значително през 2023 г. и ще се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.

Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на годината е силно. Очаква се забавянето както на вътрешното, така и на външното търсене да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на компенсацията на един нает се очаква да се забави от 15,4% през 2022 г. до 9% през 2023 г. и 6,7% през 2024 година.

Очакванията на ЕК са средногодишната инфлация според ХИПЦ постепенно да се понижи от 12,8% през 2022 г. до 7,4% през 2023 г. и 3,2% през 2024 година. Инфлацията при енергийните стоки ще се забави съществено, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на 2023 г., както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се свие, но ще оказва влияние върху ценовите процеси в общественото хранене. Инфлацията при услугите се очаква да продължи да се ускорява до края на 2022 г. под влияние на по-високите разходи за труд, след което също постепенно ще се забавя през следващите две години.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се прогнозира да се забави до 3,4% от БВП през 2022 г. Мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени се очаква да имат нетен бюджет ефект от 2% от БВП през 2022 г. като те частично са финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Подобни мерки се очаква да бъдат продължени и през 2023 година.

До приемането на закон за бюджета за 2023 г., разходите ще следват тяхното месечно изпълнение от предходната година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2,8% от БВП и до 2,5% през 2024 година. Държавният дълг на България се очаква да спадне до 22,5% от БВП през 2022 г., а в следващите години да нарасне и да достигне 25,6% през 2024 година.  

Следете новините ни в GoogleNews