ЕС забранява натиска над журналисти и въвежда прозрачност за финансирането на медиите

Кристина Минчева, Страсбург 13 март 2024 в 18:50 1089 0

Пленарна зала на ЕП

Снимка

Държавите членки на Европейския съюз ще бъдат задължени да защитават независимостта на медиите, а всички форми на намеса в редакционните решения ще бъдат забранени. Това е част от новото законодателство в защита на журналистите и медиите в ЕС от политическа или икономическа намеса. Днес евродепутатите му дадоха зелена светлина.

Съгласно новия закон, приет с 464 гласа "за", 92 "против" и 65 "въздържал се", на държавите членки ще бъде забранено да притискат журналисти и редактори да разкриват източниците си, включително чрез задържане, санкции, претърсвания на редакции или чрез инсталиране на софтуер за наблюдение на техните електронни устройства.

Европейският парламент добави сериозни защитни мерки във връзка с използването на шпионски софтуер. То ще бъде възможно само за отделни случаи и след разрешение от съдебен орган, който разследва тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи засегнатите лица ще имат правото да бъдат информирани за наблюдението и ще могат да го оспорват.

С цел да се предотврати използването на обществени медии за политически цели техните ръководители и членове на управителните съвети следва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълъг мандат. Те няма да могат да бъдат освобождавани преди изтичането на договора им, освен ако вече не отговарят на професионалните критерии.

Обществените медии ще трябва да бъдат финансирани чрез прозрачни и обективни процедури, а финансирането следва да бъде устойчиво и предвидимо.

Обществеността ще има право да знае кой контролира медиите и какви интереси могат да влияят на отразяването на събитията. Всички медии за новини и актуални предавания, независимо от техния размер, ще трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни, включително ако те са пряко или косвено собственост на държавата.

Медиите ще трябва да обявяват и средствата, получени от държавна реклама, както и държавната финансова подкрепа, включително от държави извън ЕС. Публичните финансови средства за медиите или онлайн платформите ще трябва да се разпределят чрез  пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за разходите за държавна реклама ще бъде обществено достояние, включително общата годишна сума и сумата за всяка медия.

Евродепутатите включиха и механизъм за предотвратяване на произволното ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от големи онлайн платформи като Фейсбук, X (бивш Twitter) или Инстаграм. Платформите първо ще трябва да разграничават независимите медии от източници, които не са независими. Медиите ще бъдат уведомявани, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи съдържанието им и ще разполагат с 24 часа, за да отговорят. Само след отговора (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако не отговаря на нейните условия.

Медиите ще имат възможност да отнесат случая до орган за извънсъдебно уреждане на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на ЕС на националните регулатори, който ще бъде създаден от Европейския законодателен акт за свободата на медиите).

Докладчикът Сабине Ферхайен от ЕНП посочи, че значението на медийния плурализъм за една функционираща демокрация e изключително голямо.

"Свободата на печата е застрашена по целия свят, включително в Европа - убийството в Малта, заплахите за свободата на печата в Унгария и много други примери ясно доказват това. Европейският закон за свободата на медиите е нашият отговор на тази заплаха и крайъгълен камък в европейското законодателство. Този закон оценява и защитава двойната роля на медиите като бизнес и като пазители на демокрацията", каза тя.

С приемането на този доклад ЕП ще противодейства и на дезинформацията чрез законодателство и насоки за онлайн платформи и социални медии.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X

Атентатът в ''Света Неделя''. Лекция на проф. Вили Лилков