Как горският шеф Петко Арнаудов ощети държавата с 20 000 дка гори

Последна промяна на 14 август 2013 в 19:42 4044 3

Петко Арнаудов. Снимка: БГНЕС (архив)
Петко Арнаудов. Снимка: БГНЕС (архив)

Бившият кмет на Царево Петко Арнаудов, който от седмица е директор на Държавното горско стопанство в града, се оказа главно действащо лице в скандална рестиуция в полза на общината, при която около 20 000 декара гори на горското стопанство по южното Черноморие са прехвърлени на общината. Миналият месец Бургаският окръжен съд отмени реституцията, осъществена през 2005 г., когато Арнаудов бе кмет и осъди общината да плати 520 хиляди лева съдебна такса.

Броени дни след решението на съда бившият кмет бе назначен за шеф на горското стопанство в Царево, ощетено от него преди години. По кадрова ирония, той смени на поста Румен Желев – служителят, атакувал реституцията на общински гори по южното Черноморие в съда, благодарение на което хиляди декари вече са върнати обратно в държавния горски фонд в последните години.

Как общината си връща гора, която никога не е притежавала?

В края на 1998 г., когато Петко Арнаудов беше кмет (той управляваше три мандата, до 2011 г. – бел.ред.), общината е поискала да й бъдат реституирани общо 19 191 декара гори – в Царево, Ахтопол, с. Варвара, с. Синеморец, с. Резово, с. Бродилово и др., които е управлявала преди септември 1944 г. За да докаже собствеността си върху терените, повечето от които са в територията на ДГС - Царево, общината представила серия протоколи и решения от 1928 г., с които държавата й е предоставила тези гори като „балталъци“ (държавни гори, предоставяни тогава на общините за вечно ползване, различни от частните общински гори, с които общините са разполагали и по-рано).

Поземлената комисия в Царево (Общинска служба „Земеделие и гори“ - орган на земеделското министерство) обаче отхвърлила заявлението. Със серия решения през 1999 г. и 2000 г. комисията отказала възстановяването на някогашните балталъци, с мотива, че „доказателственият материал е недостатъчен и не установява право на собственост, а само на ползване“.

Общината обжалвала отказа и през 2003 г. Районният съд в Царево отменил решенията на поземлената комисия с формалното основание, че решенията не били подписани от секретаря на службата, каквото изискване се съдържало в правилника за прилагане на реституционния закон (Законът за собствеността и ползването на земеделските земи). Без да се произнесе за реституцията по същество, съдът върнал топката в поземлената комисия за ново произнасяне.

И две години по-късно, въпреки че общината не представила никакви нови доказателства, земеделската служба възстановила „балталъците“ (дефиницията на понятието, записана в действалия през 1928 г. Закон за горите е „горите (с пасищата в тях), които са отстъпени от държавата на някой град или за ползване"). В решенията си тя се позовала и на съдебните решения от 2003 г., независимо че съдиите не са се произнасяли по същество за спора.

Бал(тал)ъци

Години по-късно - през 2012 г., земеделското министерство атакува реституцията на горските терени. По това време Румен Желев е директор на Регионалната дирекция по горите в Бургас (която контролира всички горски и ловни стопанства в региона). „Тенденцията да се връщат на общините някогашните балталъци, освен някогашните частни общински гори, беше много силна. Установихме, че само в нашия район над 110 хиляди хектара (1.1 милиона декара – бел. ред.) са реституирани – често на база съшити с бели конци доказателства“, разказва Желев.

„Колегите от дирекциите в Пловдив и Ловеч обаче вече бяха намерили юридически доводи и бяха успели да отменят подобни реституционни решения и реших, ако можем, да върнем тези гори в лоното на държавата. Не защото държавата е най-добрият стопанин – многобройните заменки го показват, а защото аналогичните случаи със замени на реституирани общински земи по морето сочат, че все пак е по-добър стопанин от общините. На някои места се деактуваха горски терени като частна общинска собственост, за да се продадат на частници и след това със заменки да им дадат други терени по морето“, посочва горският служител.

„Атакувахме поред всички общини в региона – нищо лично. Заради което обаче си спечелих доста врагове и критики“, казва Желев. Част от делата вече са приключили в полза на държавата: „някои съдебни решения бяха толкова категорични, че кметовете се отказаха да ги обжалват – такъв беше спорът с община Малко Търново например“.

Така се стига и до делото срещу реституцията в Царево в Бургаския окръжен съд. По-късно Желев оглавил ДГС-Царево, което продължило съдебната офанзива срещу спорното възстановяване на гори. „От юрисконсултите на горското стопанство, които водиха делото, зная, че дори протоколите за балталъците от 1928 г. представени от общината, не са изрядни и има доста спорни документи. В общи линии доказателствата й са „оле мале“, казва той.

На 25 юли, броени дни преди Желев да бъде сменен от бившия кмет Петко Арнаудов, бургаският съдът в пространно мотивирано решение от 14 страници отмени реституцията.

„В хода на реституционния административен процес в полза на общината не са направени редица понятийни разграничения от решаващия административен орган. В действалите преди 09.09.1944 година закони за горите - от 1904 година, 1922 година и 1925 година е дадена дефиниция на понятието „общинска гора". Общинските гори биват два вида - балталъци и частни общински гори. „Балталъкът" се различава от частните общински гори, които са изключителна собственост на съответната община, която притежава валиден документ за собственост на тази частна общинска гора. За това не следва понятието „общинска гора", използвано при действието на тези закони да се приравнява на юридическото понятие за собственост в полза на общината“, пише в съдебното решение.

„Тълкуването на закона налага извод, че според отменените Закони за горите понятието „общинска гора“ не се покрива по съдържание с общинска собственост, а е по-широко, тъй като включва и правото на вечно ползване на „балталъците“ (...)“, пише съдебният състав и заключава: „по отношение на тези имоти общината не притежава право на собственост, а само на ползване“. “При това положение и след като по делото не е установено ответната страна да е притежавала посочените горски терени като частна гора, а напротив – в случая се касае до гори „балталък“, то предявените искови претенции се явяват основателни“, обобщава съдът.

Ами сега? 

Кметът на община Царево Георги Лапчев коментира, че ще се консултира с общинския съвет дали да обжалва съдебното решение. „Наясно съм каква е първопричината за този интерес към делото и държа да заявя, че не желая да се вклинявам в този спор“, подчерта кметът, визирайки темата за назначението на предшественика му за шеф на горското стопанство, за което OFFNews писа.

Самият той е бивш директор на държавното горско стопанство и споделя мнението, че реституцията е била нередна. „Заради некоректно възстановяване на горите държавата сега успява да си ги върне“.

За да обжалва, общината трябва да внесе половината присъдена съдебна такса (260 хиляди лева) – сума, която не е предвидена в годишния й бюджет и в момента е непосилна. „Равносметката е самоубийствена. Това е поредната мина, върху която стъпвам“, обобщи Лапчев. (С другата „мина“, завещана от предшественика му, непредвидените разходи на общината набъбват на общо 1 милион лева. Проверка на НАП миналата година установи, че общината е изтървала с няколко години срока да се регистрира по Закона за ДДС и се наложи да връща половин милион лева данък в хазната – бел. ред.)

Все още не се знае каква е съдбата на некоректно реституираните гори - Лапчев коментира, че все още не е направил проверка дали сред тях има продадени или заменени от общината. Част от терените обаче със сигурност са актувани като частна общинска собственост, тоест подлежат на сделки, посочи той. Останалата част – тези, които попадат в природен парк „Странджа“, са публична общинска собственост (в защитените територии по закон държавната и общинска земя е публична и не може да се продава или заменя – бел.ред.).

"Пред сложна дилема съм - от една страна съм длъжен да защитя общинския интерес. От друга страна съм наясно, че така бихме ощетили държавния", обобщи кметът.

Самият Петко Арнаудов днес отказа да коментира пред OFFNews съдебното решение. На въпрос дали вече като представител на горското стопанство би опитал да оттегли иска на държавата срещу общината, Арнаудов отговори, че все още няма решение и предстои да се консултира "с когото трябва“, вероятно визирайки ръководството на Югоизточното държавно горско предприятие, което е шапка на горските и ловни стопанства в региона и което го назначи на поста.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.08 2013 в 16:04

Румен Желев пречи на отделни частни интереси, защото защитава държавния - махат Румен Желев. Арнаудов погазва държавния= обществения интерес (застроява парк Странджа и даже се опитва да го заличи) - слагат го на мястото на Румен Желев. Класика!

15.08 2013 в 12:33

Поля, къде си ме моме
да ни осветлиш за комунешката линия

15.08 2013 в 10:55

Съд и доживотен затвор за продажниците на България!