Сезонът на "отровните гъби"

Коментар на Ясен Бояджиев за "Дойче веле":

През всичките години на т.нар. преход „полето” на българската публичност, залято със зловонна, лепкава кал, винаги е било пълно с „отровни гъби” - двойници, подобия, фалшификати и ментета, умишлено култивирани, за да предизвикат в обществения организъм (също като при консумация на истинските отровни гъби) гадене, отвращение, алергични реакции, халюцинации и дори тежки увреждания и смърт.

Оказа се обаче, че част от организма въпреки всичко е останала незасегната. Че е съхранила достатъчно здрава гражданска енергия, за да се опита да измъкне цялото общество на твърда почва с ясни ориентири и ценности. Затова в тези дни никненето на „отровни гъби” стана особено активно.

"Двойниците" на протеста

Първи, естествено, бяха „отровните двойници” на гражданския протест. Ранно утро пред централата на доскоро управлявалата, а сега опозиционна партия: няколко младежи във футболни екипи без особен ентусиазъм подритват една топка - сценаристът на протеста явно търси някаква връзка със страстта на бившия премиер към тази игра. Застанал встрани, организатор или отговорник бодро обяснява, че всъщност „и ние сме за оставка на това правителство”. Какво тогава търсят точно на това място, остава неясно. Опитът на репортера да поразпита останалите 20-ина участници в събитието удря на камък - когато виждат телевизионната камера, те обръщат гръб, крият лицата си и тръгват в обратната посока. „Повечето ги е срам”, обяснява един от футболистите. „Немам никаква идея, всяка вечер са тука, може би не им се говори толкова рано сутринта”, добавя организаторът.

Именно това е един от белезите, по които може да се разпознае протестът „двойник” - участниците ги е срам и не знаят срещу какво точно протестират.

Друг безпогрешен белег е присъствието на известен рапър. Дни наред той вдъхновява контрапротеста в подкрепа на правителството. После една сутрин изневиделица изгрява при футболистите и останалите младежи, които уж са „за оставка на това правителство”. По обед е на трети протест. Там пък 50-ина души, представящи се като част от "младежка гражданска инициатива на млади хора от цялата страна" и имитирайки шествие из центъра на града, носят на очакващия ги премиер кашони с подписка за „нов обществен договор”. Не е ясно дали участниците в тази подписка, чийто брой само от единия до другия край на шествието чудотворно нараства с десетки хиляди, са знаели какво подписват. От интервютата става очевидно обаче, че присъстващите не знаят какво пише нито в подписката, нито в стария, нито в новия обществен договор. Знаят само, че правителството трябва да продължи да работи.

Този протест, впрочем, е нещо като двоен „двойник”. Той, от една страна, се опитва да имитира оригиналния граждански протест срещу правителството, а от друга е нещо като клонинг на контрапротеста при пилоните на НДК. Събиращите се там всеки ден предимно пенсионери може и да са съвсем искрени и дори автентични в подкрепата си за правителството, но не вършат работа като конкуренция на гражданите от „жълтите павета”. Прекалено ретро са. „Двойникът” трябва да наподобява оригинала, а не да бъде негова карикатура.

Фалшификати на гражданското общество

За да се неутрализира енергията на неочаквано възкръсналото гражданско общество, е нужно да се компрометира най-активната му и организирана част, като едновременно се изфабрикуват нейни фалшификати. Затова най-авторитетните, утвърдили се с експертизата и гражданските си позиции неправителствени организации са заклеймени по най-отвратителен путински стил като „чужди агенти”, които дърпат конците на протестите, подучени, направлявани и платени от вражески ционистки и империалистически сили.

В това време неизвестно откъде се пръкват всевъзможни „граждански” инициативи. Хора, които никога не са защитавали нито една позиция и очевидно не разбират нищо по нито един проблем, но пък са много подходящи за масовка, с чиято помощ да се имитира „диалог с гражданското общество” и да се печели време. Като се дискутира до безкрайност например хипотетичният нов Изборен кодекс с организации като „Гражданското движение за защита на гражданите”.

Олигархия-менте

Същевременно спешно трябва да се направи нещо и по въпроса за „олигархичния модел”, срещу който протестират площадите. Какво да е то? Да се отрече съществуването на този модел вече е трудно. Да се демонтира пък е невъзможно - как да демонтираш сам себе си?

Затова ставаме свидетели на производството на олигархия-менте. Съвсем нормални бизнеси и изявени критици на управлението, та дори и самият президент, бяха набедени, че са олигарси. С други думи: за да отклони вниманието от себе си и от факта, че е завладяла цялата държава, олигархията вика: „Дръжте олигархията!”.

Псевдомедиите

Същата тази олигархия отдавна е завладяла и т.нар. медиен пейзаж. Изпълнила го е с пряко притежавани или косвено контролирани от нея псевдомедии - пропагандни машини за манипулация и дезинформация.

Независимите медии вече се броят на пръстите на едната ръка. Ще ги познаете по това, че никога не са променяли позициите си и никога не са изневерявали на мисията си да бъдат критични към всяка власт. В тези дни те са подложени на икономически натиск и оклеветяване. Докато същевременно тече процес на безмилостно смазване на появяващите се тук-там извън тях кълнове на професионална съвест.

Партии-мутанти

И накрая - „новите”, както е модерно да се казва, „политически проекти”. Роенето на партии-мутанти е емблематично за българския преход. Тези структури имат за задача да разводняват и отвличат гласове от реалните, разумни, реформаторски алтернативи на статуквото. Този процес тепърва ще набира скорост, но вече се чуват първите заявки.

Активират се за кой ли път изтъркани от употреба лица. Шефът на една от споменатите псевдомедии, известен с пируетите си в услуга на всяка нова власт, се кани да спасява политическата система. Досега се правеше на „журналист”, сега ще се прави на „политик”.

Въобще, сезонът на „отровните гъби” е в разгара си.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел