Къде бабата нахрани котките

Последна промяна на 21 май 2012 в 12:20 2910 0

Градинката зад блок 27, описана в разказа на Деян Енев
Разказът “Бабата, която хранеше котките” на Деян Енев се падна на седмокласниците на изпита им за гимназиите днес. Това е вторият разказ на писателя, който се пада на изпит на седмокласниците в последните 4 години. Неслучайно наричат Деян Енев "живият класик на българската литература". Но в разказа има още нещо знаменателно. За пръв път в историята на българското образование се говори за творба, в която действието се развива под носа ни - в една градинка на няколко минути път от поне няколко училища, в които децата са се потили над изпита днес. И когато изпитът е свършил, просто могат да се разходят до там, за да видят дали правилно са описали мястото, където бабата храни котките. Бабата я няма. "Не съм я виждал от доста време", разказа самият Деян Енев пред OFFNews.bg. “Градинката, която е описана в разказа, обаче още съществува. Пейката стои и червената къщичка за птици още стои". Жилищната сграда с номер 27, за която говори в разказа си Деян Енев, се намира в столичния квартал “Гоце Делчев”, съвсем близо до булеварда със същото име. Зад блока растат дървета и образуват малка градинка. Пред самите входове има няколко пейки. Малко по-нататък се вижда и неподдържана детска площадка. Блокът има три входа, но мястото е сравнително пусто. Високи дървета забулват допълнително сградата. Тук-там по терасите за застанали възрастни хора, които наблюдават ставащото в далечината. До блока има и детска площадка с олющена пързалка и няколко не дотам здрави пейки. Вижда се, че преди е имало и люлки, но в момента вече ги няма. Въпреки това то е любимо място за игра на децата в района. Те най-много обичали да се катерят по дървото на площадката, разказа жена, която живее в блок 27 от пет години. “Дървото е много красиво през пролетта. Цялото се покрива с цветове. А през лятото ражда някакви плодове, подобни на ябълки. Те не стават за ядене, но пък разкрасяват още повече двора”, добави тя. Минават забързани хора. Някои се спират и сядат на пейките. Повечето живеят в блока. Никой от тях обаче не знаеше, че техният блок е този, за който говори Деян Енев в разказа си и че за тяхната градинка са писали днес всички кандидат-гимназисти в България. Попитахме ги и дали познават възрастна жена, която живее сама, защото роднините й са в чужбина и която се грижи за бездомните котки около блока. Никой от тях не можа да си спомни за нея, въпреки че това, за което говори Деян Енев в разказа си, се е случило едва преди няколко години. Жена, която живее в жилищната сграда почти от началото на нейното съществуване, заяви, че си спомня за старица, която се е грижела за бездомните животни. Но единственото, което ни каза за нея е, че преди известно време живеела в съседния вход. Около блока все още живеят няколко котки. Някои са уплашени и бягат, когато ги приближи човек, други пък са свикнали с човешкото присъствие. Явно все още някой се грижи за тях.