26% от хората у нас оценяват отиващата си година като по-лоша в личен аспект, за 24% тя е била по-добра, а според половината българи - 50 на сто, няма съществена промяна. 

Така като най-кризисна за българите остана белязаната от COVID и протести 2020 г. Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. 

Това показват данните от проучване на Алфа Рисърч, проведено от 22 – 30 ноември сред 1000 души и реализирано със собствени средства.  

През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата, уточняват социолозите. 

За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите. 

С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).

Увереност, че годината ще е успешна за тях изразяват 42%, а на противоположното мнение са 19% от анкетираните. Разликата между оптимистите и песимистите е 23%, докато през миналата година тя е били едва 4%. От гледна точка на България и света „по-добра“ година очакват 33%, а „по-лоша“ 36%-38% от участвалите в изследването. 

Освен моментна равносметка, проучването отправя и по-широк поглед към минало и бъдеще, през поколенческата призма. Като цяло нагласите са, че всяко следващо поколение живее и ще живее по-добре от предходното – ние сме по-добре от нашите родители, а децата ни ще бъдат по-добре от нас:

При оценките за живота ни спрямо този на нашите родители нагласите са преобладаващо позитивни. Близо половината от пълнолетните българи (49%) вярват, че живеят по-добре от своите родители, а на обратното мнение са 29%. Без усещане за съществена динамика спрямо миналото са 22% от анкетираните.

Очакванията за живота на следващите поколения са също оптимистични, но и с висок дял на хората, които в сегашните несигурни времена се затрудняват да бъдат по-категорични за бъдещето (28%). Като обща нагласа обаче оптимистите са два пъти повече от песимистите (39%:21%).

Най-позитивни в оценките за настоящето и очакванията за бъдещето са учащите и хората с по-високо образование. С увеличаване на доходите нараства усещането за по-добър живот спрямо този на предците, както и оптимизма за следващите поколения.

-----------------------------------------------------

Настоящото изследване е проведено в периода 22 – 30 ноември 2023 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.