Първият дрон е от 1917 г. История на дроновете и тяхното бойно използване (видео)

От стр. 1

По време на войната във Виетнам в американската армия получава масово разпространение реактивният дрон – въздушна мишена AQM-34 A Firebee, изстрелван от въздушен носител – Lockheed DC-130 или от наземна платформа. Използван е най-често за въздушно разузнаване, но в отделни случаи и за удари по наземни цели.

За водене на въздушно разузнаване над територията на Северен Виетнам е разработена модификацията AQM-34 L – ниско височинен дрон за аерофотоснимки. Той се изстрелва и управлява по радиоканал от командна платформа на базата на DC 130 Hercules.

Повратен момент през този период възниква в хода на скоротечната израелско-сирийска война в долината Бекаа през 1982 г.

В „най-мащабното“ по това време въздушно сражение след Втората световна война, в което участват стотици самолети израелските военно-въздушни сили разгромяват авиационната групировка на Сирия и развърнатата на основата на най-съвременните по това време съветски зенитно-ракетни системи сирийска противовъздушна отбрана. В резултат на това още през първите два дни на конфликта Израел налага пълно господство във въздушното пространство над Ливан и Сирия.

Този впечатляващ успех се дължи на обстоятелството, че за пръв път в света Израел използва масово безпилотни самолети за разузнаване AQM-34 Mastiff и Scout.

Безпилотни апарати също за пръв път изпълняват комплексни задачи в системата за радио и радиотехническо разузнаване, като предават данни за разкритите радиолокационни средства на противника в реално време до командните звена в израелската ударна авиация.

Най-впечатляващата новост е използването от Израел на лъжливи безпилотни цели – дроновете „Шимшон“ и дронове за създаване на радиолокационни завеси.

За четирите дни на скоротечното въздушно сражение Сирия губи 82 самолета от най-последни съветски модификации Миг-21, Миг-23 и Су-22, а 34 сирийски зенитно-ракетни дивизиона са напълно разгромени.

Израел няма нито една загуба във въздуха.

В последващия конфликта в долината Бекаа период, израелската концепция за развитие и за бойното използване на безпилотни летателни средства се превръща в модел за следване от НАТО и от силите на Варшавския договор, но все пак подчинен на схващането за първенстващата роля на ядрената триада.

Малко извън „тренда“ се оказва транзвуковият (със скорост до 1100 километра в час) съветски разузнавателен дрон Ту-141 „Стриж“ с боен радиус от около 500 километра и тегло от 5.4 тона. Той е оборудван с фото и инфрачервена апаратура. Лети по предварително зададен маршрут, без външно управление. И доставя добитите разузнавателни сведения след като блокът с фотографската апаратура се приземи с парашут. Обаче не става ясно как самият дрон завършва мисията.

Първата война в Залива през 1991 г. бележи нова преоценка на тенденциите защото тя налага схващането, че високоточните далекобойни въздушни системи имат поразяващи способности, съпоставими с използването на тактически ядрени средства. В резултат на това и до днес крилатите ракети с голям обсег „Томахоук“ и техните еквиваленти и производни се считат за еталон за бойната мощ на крупните военни сили в света.

Войната в Афганистан след 2001 г. е белязана с масовото въвеждане на въоръжение в американската армия на специализирани, с чисто военно предназначение безпилотни апарати със стратегически и тактически обхват способни да решават най-широк кръг от задачи: въздушно разузнаване, продължително патрулиране по маршрути и за следене на обстановката в дадени райони, идентифициране на първостепенни обекти, водене на радиоелектронна борба и противодействие, изграждане и обслужване на закрити канали за свръзка.

Най-важният способ обаче е нанасянето на високоточно огнево поразяване както самостоятелно от ударни дронове, така и с участието на дронове в разузнавателно-ударни комплекси на основата на артилерийски системи, на системи за залпов огън или на тактически ракети.

В Афганистан САЩ за пръв път използват и

стационарни въздушни аеростати

за оптическо и за радио и радиотехническо разузнаване, обикновено „висящи“ на височина до 1000 метра за защитата на важни логистични обекти на коалицията и на столицата Кабул.

В Афганистан масовото бойно използване на дронове цели главно да намали необходимостта от прякото участие на авиацията в бойните действия на терена и да ограничи неизбежните загуби в жива сила. То се разглежда като ключова предпоставка за бързото и решително завоюване на набелязаните цели на операцията и за недопускане американският сухопътен контингент да „затъне“ в този крайно неблагоприятен театър на бойните действия срещу нетипичен противник, подобно на съветската армия по време на десетгодишната след 1979 г. война против различни муджахидински групировки в Афганистан.

Исторически се счита, че войната във въздуха и въздушната мощ са отредени само за комплексни, специализирани оръжейни системи на основата на мощна авиационна и ракетна техника.

Парадоксално обаче в арсенала на недържавните военизирани структури на Ислямската държава на Ирак и Леванта (ИДИЛ) възникна ново, изключително перспективно направление за използване на безпилотни летателни средства за военни цели. Такива средства, които не са създадени от специализираните военни развойни и производствени центрове.

В търсенето на асиметрични способи и средства за борба с подавляващото техническо и военно превъзходство на противника ИДИЛ възприема идеята да демонстрират макар и „квази“, но все пак под някаква форма - най-модерни „въздушни възможности“. Защото в ИДИЛ ясно осъзнават, че съвременният конфликт с ниска интензивност – това е преди всичко „война по телевизора“ и на екрана на смартфоните, които всеки държи в ръка.

За тези цели ИДИЛ се насочват първоначално към гражданските, любителски дронове използвани като хоби и за забавление. А в професионален план най-често за заснемане на семейни тържества – така наричаните популярно „сватбени“ дронове.
До ИДИЛ други терористически организации също се опитват да използват въздушни средства за своите цели – въздушни балони, самоделни ракети, дори отвличането на самолети и взривяването им върху определени цели.

Дроновете с битово предназначение обаче са далеч по-достъпни, евтини, често за многократно ползване и позволяват неограничени възможности за импровизации. Като същевременно средствата за противодействие срещу тях са малко или въобще не съществуват. Те не са и обект на контрол от страна на органите за управление на въздушния трафик.

По тези съображения ИДИЛ пристъпва към използването на битови дронове във военни зони със следните цели: въздушно разузнаване, поразяване на военни обекти, психологическо въздействие и пропаганда и за управление на собствените сили.
Първото бойно използване на „сватбени“ дронове от ИДИЛ е отбелязано през 2016 г. когато квадрокоптер с импровизирано взривно устройство атакува в Сирийски Курдистан кюрдски контролен пост при което загиват двама кюрдски бойци, а двама френски военнослужещи са ранени.

По време на битката за Мосул – Ирак, през първата половина на 2017 г. ИГИЛ провежда вече от 60 до 100 атаки с въоръжени дронове месечно, които се използват най-активно за пропаганда чрез информационната мрежа на организацията.
Този приложен за пръв път в условията на конфликт с ниска интензивност способ и то от недържавна“ въоръжена структура, реализира своя огромен потенциал във войната срещу Украйна чрез класа FPV дроновете „управлявани от първо лице“.

Руската версия кой е открил дрона

На битово равнище в Русия преобладава схващането, че братята Райт нямат безспорно основание да се считат за родоначалници на съвременната авиация. Защото руският изследовател в областта на въздухоплаването Александър Можайски още в далечната 1981 г. получава „привилегия“ (патент) за „въздухоплавателен снаряд“, който съдържа всички основни агрегати на съвременните самолети.

През 1883 г. Можайски завършва построяването на модел, годен за изпитания на основата на два парни двигателя съответно с мощност 10 и 20 конски сили, но с три пропелера. Корпусът бил от дърво. Твърди се, че при едно от изпитанията „снарядът“ успял да се откъсне от земята, но след това се „рязко се наклонил и се разбил“. Липсват подробности за личността и за съдбата на пилота.

Руската историческа „мълва“ също е убедена, че изобретател на „радиото“ е не Гулиелмо Маркони, а Александър Попов – руски електроинженер и изобретател, който работи по същото време както Маркони, но „без да знае“ за неговите научни открития.

Въпреки тези исторически предпоставки обаче – „първенстваща“ роля в авиацията и в развитието на радиотехниката още в зората на тяхното зараждане, СССР и по-късно Русия не оставят забележими собствени следи в развитието на безпилотната авиация.

За това тривиално-банално в Русия строителството на съвременни безпилотни апарати започва едва след 2009 г. , когато Русия получава от Израел съответните лицензи за безпилотните летателни апарати от типа „Форт Пост“ и „Орлан“.

За Украйна нещата се значително по прозаични. Още в първите месеци на войната „неволята“ ги научи какви са алтернативите, когато страдаш от „хронична дистрофия“ за артилерийски боеприпаси или още повече, когато не разполагаш с класически надводен или подводен флот.

Промените не подминават и самия Израел, който до вчера диктуваше насоките за развитие на безпилотния летателен свят, а днес е принуден да черпи опит от войната срещу Украйна.

Защото се оказа, че комплексната и дълбоко ешелонирана отбрана от въздуха на Израел не е способна да неутрализират напълно заплахата от дронове тип „Шахед“ на Хизбула срещу северните пригранични с Ливан територии на Израел. Това се отнася и за уникалните в света противовъздушни и противоракетни системи „Железен купол“ и „Прашката на Давид“.

Ефективни при борба не само с всички съществуващи самолети и крилати ракети, с балистически ракети, но и с неуправляеми ракетни снаряди и с артилерийски боеприпаси.

Оказа се, че използването в случая на зенитно-ракетни средства от най-висок клас, в това число и на комплексите „Пейтриот“ ПАК 1 и 2 е крайно неефективно и нерентабилно. За това Израел възприема украинският опит борбата срещу „Шахед“ да се води от обикновени маневрени групи, въоръжени със зенитно-артилерийски средства или с крупнокалибрени картечници. А „Пейтриот“ от посочените модификации се извеждат в резерв с възможност да бъдат закупени обратно от САЩ и предадени по-късно на Украйна.

Неразрешимите трудности, които Израел среща за борба с „подземната тунелна“ тактика на Хамас в Газа поражда в израелските експертни среди идеите за разработване и на нов клас безекипажни оръжия – на „подземни“ дронове.

Със своята повече от стогодишна история, днес безпилотните военни средства преживяват експлозивен развой, но вече на основата на последните съвременни достижения в областта на електронната база, цифровите технологии, спътниковата навигация, виртуалната реалност и изкуствения интелект. Безпилотните технологии проникват във всички видове и родове войски и вече заемат самостоятелна ниша във военните арсенали. Днес това променя облика на бойното поле и влияе пряко върху способите за постигане на тактическите и на оперативните цели в хода на войната.

Ако това видео Ви е харесало, абонирайте се за канала ни, където са публикувани и занапред ще бъдат публикувани още такива видеа!

Още по темата:

Какво говорят в Русия за предстоящата поява на F-16 на фронта в Украйна

Войната във въздуха на фронта в Украйна

Танковете на бойното поле в Украйна

Къде са новите руски танкове. И защо руснаците монтират скари от винкел върху куполите?

За още такива видеа, абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube!

Следете новините ни в GoogleNews