Какво говорят в Русия за предстоящата поява на F-16 на фронта в Украйна

През последните месеци активната дискусия в специализирания военен печат в Русия за предстоящото постъпването на въоръжение в Украйна на многоцелевия авиационен комплекс F-16, заема водещо място.

В повечето пубиликации F-16 иронично е сочен за „украинското Вундерваффе“, на което се възлагали „последни надежди“ за спасение на Въоръжените сили на Украйна от „надвисващото“ поражение. Но в пубикациите на руски военни експерти се съдържа и задълбочен анализ на тактико-техническите параметри и на бойните възможности на F-16.

Централната тема, която се обсъжда е могат ли „няколко десетки“ F-16 да променят хода на въоръжената борба на фронта в Украйна и изхода от „сблъсъка“ с третите по численост и бойна мощ в света с Въздушно – космически сили на Руската Федерация (трети след ВВС на САЩ и на Китай).

Сочи се, че през периода 1996 – 2004 г. европейската отбранителна промишленост във взаимодейдствие с Lockheed Mаrtin е модернизирала по програмата Midlife Update, тоест модификация за удвояване на ресурса и бойните възможности - общо 385 самолета. От този пул 47 броя са били закупени от Румъния, 18 от Чили, 90 от Йордания и 18 предстои да бъдат доставени в Аржентина.

Част от самолетите оставали на въоръжение в страните, в които те били доставени първоначално: 25 в Португалия, 53 в Белгия, 26 в Нидерландия и 43 в Дания. Останалите били закупени от частни компании, други се използвали за обучение или били изведени в резерв за дългосрочно съхранение. Част от модернизираните машини били унищожени при аварии и авиационни произшествия.

На Украйна можело да бъдат предадени общо не повече от 120 F-16 модификация AM/BM. Очаква се те да постъпват в украинските ВВС на малки партии, постепенно.

Изразява се съмнение, че украинските F-16 могат да бъдат оборудвани с AN/APG-83 SABR (Scalable Agile Beam Radar) – най-съвременната версия на бордови радар с активна фазирана антенна решетка с автоматично сканиране, монтиран на последно модифицираните F-16.

В най-добрия случай можело да бъдат оборудвани с радарите AN/APG-68, както на доставените на Полша F-16 C/D Block 52+. Но дори с това бордово оборудване с теоритическа далечина на разкриване и следене на въздушни цели до 300 километра, F-16 можел да изпълнява многоцелеви бойни задачи, като на пилота се осигурявала качествена информационна осведоменост за въздушната и за наземната обстановка.

Дори при тази неоптимална конфигурация украиннсктите F-16 щели да бъдат в състояние да разкриват първи руските Су-30, въоръжени с радиолокационния комплекс НО11М „Барс“, което щяло да им позволи и да изпреварят Су-30 при евентуален пуск на ракети клас „въздух-въздух“.

Бойните възможности на комплекса AN/APG-68 отстъпвали на радиолокационното оборудване на руските Су-35С – тип „Ирбис – Э“. С поглъщащото си радиолокационото излъчване покритие обаче, F-16 имал челна ефективна отражаваща повърхност от само 1.2 квадратни метра, а този показател за Су-30 бил 4 квадратни метра.

Поради ограниченията, свързани с броя на обучените пилоти, на летищно-експлоатационен персонал и на подготвени летища, първоначално щели да постъпят една, максимум две ескадрили F-16 с 12 или 18 самолета всяка. В последствие броят на ескадрилите можел да се увеличи на 4-5.

На Украйна вероятно нямало да бъдат предадени ракети „въздух-въздух“ AIM-120 AMRAAM последна модификация D, но и с предишните версии било възможно обстрелването на цели на дистанция до 100 километра.

F-16 значително превъзхождал Миг-29 по боен радиус.

Независимо, че изисквал висока технологична и експлоатационна култура, F-16 можели да бъде базиран разсредоточено, на малки летища и украинците можели да използват части от автомобилни магистрали, оборудвани като писта за излитане и кацане.

С по-съвършенната си система за радиоелектронна борба, F-16 превъзхождал по живучест по-старите типове самолети Су-24М, Су-25 и Миг-29С.

А по бойна товароподемност – достигаща 7700 килограма бил съпоставим с тежките руски многоцелеви самолети Су-30СМ, СМ2 и със Су-35С. По този показател той превъзхождал значително по-старите Су-27 и Миг-29.

Украинските F-16 щели да бъдат оборудвани с цифрови канали за обмен на данни, в това число и с натовските самолети за далечен радиолокационен обзор и управление, които патрулират в близки до театъра на войната зони.

Предпоставка F-16 да повлият съществено на борбата във въздуха и на хода на сухопътните операции бил богатият спектър на интегрираните с тази въздушна платформа типове въздушни оръжия. Към тях се отнасяли противорадиолокацинните ракети HARM; крилатите ракети Storm Shadow и SCALP;

Планиращите авиобомби с модул за управление и корекция JSOW, ракетите „въздух-повърхност“ AGM-65 Maverick и противокорабните ракети „Харпун“. За въздушен бой F-16 разполагал с далекобойните AMRAAM, а за близък бой с AIM-9 Sidewinder.

Част от тези средства за въздушно поразяване и досега се използвали от украинските ВВС след доработки и модификации за пуск от украинските Су-27, Су-24/М и Миг-29. Тоест, вече била развърната система за доставка, съхраняване и подготовка за използване на такива западни системи, но едва след постъпването на въоръжение на F-16 те щели да разкрият напълно своите бойни възможности.

Въпреки „подавляващото“ превъзходство на Русия във въздуха, част от украинските Миг-29, Су-27, Су-24 и Су-25 все още „оцелявали“ вече трета година и продължавали да изпъняват активни бойни задачи.

Сравнено с досегашния украински въздушен парк, борбата с F-16, щяла да бъде много по-сложа, а евентуалните загуби на F-16 едва ли щели да надхвърлят сегашните равнища. F-16 също щели да използват разсредоточени летища и участъци от автомагистрали, оборудвани като писти за излитане и кацане.

От това следвало, че през следващите няколко месеца с постъпването на F-16 бойният състав и потенциалът на украинските ВВС щял да нарастне определено, като подготовката и опитът на техническия персонал и на летателния състав постоянно щял да се обогатява.

Еднозначно - F-16 щели да оказват все по-значимо влияние върху хода на бойните действия във въздуха и на земята.

В руското експертно съобщество се отбелязва, че напоследък украинските далекобойни средства за въздушно нападение провеждат систематична и координирана кампания за подавяне на руската противовъздушна отбрана по отделни направления. И тя еднозначно целяла създаването на благоприятни условия за усвояването и за бойното използване на F-16.

Прилаганата тактика включвала използването на всички видове разузнаване за разкриване на районите за бойно използване на руските зенитно-ракетни комплекси. С последващо насянето на комбинирани удари от различни направления с безпилотни летателни апарати и с лъжливи цели за претоварване на системата за радиолокационен контрол и управление.

Паралелно следвали пускове на противорадиолокационни ракети HARM и едва след като зенитно-ракетните дивизиони извършели пуск на заредения боекомплект и докато презаредят, или докато се подготвят за смяна на огневите се позиции следвали „поразяващи“ удари от реактивните системи за залпов огън HIMARS с далекобойни боеприпаси и от оперативно тактическите ракети ATACMS.

Еднозначно се счита, че появата на дълекобойни системи значително усложнява работата на руските зенитно-ракетни системи и налагало пребазирането им в дълбочина на собственото разположение.

Поради това руската авиация щяла да бъде ограничена да нанася ефективни удари с маневриращи авиобомби безопасно от дистанция, без да попада в обсега на силите за противовъздушна отбрана на Украйна. А именно фронтовите бомбардировачи Су-34 с авиобомби с модули за управление и корекция досега „терзаели“ най-силно украинската отбрана. Можело да се предполага, че една от основните задачи на F-16 в Украйна в този контекст щяла да бъде именно борбата със Су-34 с цел зоната за бойно използване на руските самолети, носители на маневриращи авиобомби да бъде „изтласкана“ още по-далеч от предната линия на фронта.

Оценките са, че както и в досегашните бойни действия във въздуха, въздушни боеве от близка дистанция щели да представляват редки изключения, поради което появата на F-16 срещу високоманеврените и с по-голяма енерговъоръженост Су-30 и Су-35 нямало да промени досегашния баланс в пряката борба „самолет срещу самолет“.

Съществена промяна обаче се очаква в контекста на пълната интеграция на F-16 с натовските системи за далечен радиолокационен обзор и управление и на използването в реален режим на времето от F-16 на защитени цифрови канали за обмен на информация в направленията спътниково разузнаване – център за бойно управление на авиацията – зонални командвания на силите за противовъздушна отбрана – щабове на отделните авиационни части и подразделения.

Опасенията са, че способностите на F-16 да бъде поддържан от информационна система, изградена по схващанията НАТО, с натовски интерфейс и оборудване, а с такива елементи Украйна вече разполагала, можело да превърне F-16 във „вълшебна пръчица - спасителка“. Защото като получава информация пряко, без участието на всички командни звена по веригата, F-16 можело да се окаже в нужното място и оптималното време, за да прояви пълноценно заложените в него бойни възможности.

Следва на стр. 2

Още по темата

19/06/2024 Анализи и Коментари

Войната във въздуха на фронта в Украйна - част II

17/06/2024 Анализи и Коментари

Войната във въздуха на фронта в Украйна (видео)

Следете новините ни в GoogleNews