Възможни решения и мерки за Северозападна България

Авторите отправят следните предложения за мерки:

– социални предприятия и популяризиране на социалното предприемачество;

– лични асистенти за възрастните хора;

– „Старт в кариерата“ – облекчаване на процедурата за кандидатстване;

– трайна заетост на пълен работен ден за неквалифицираната работна ръка, за което обаче са необходими инвестиции и работни места;

– подобряване, и то с ускорени темпове, на пътната инфраструктура;

– развиване на дуалната форма на обучение според икономическия профил и нуждите на регионите, а не на ВУЗ-ове или техни филиали;

– туристически клъстери, които да могат да предложат комплексни услуги и така да бъде използван пълният туристически потенциал на областта, а и да се подпомогнат малките фирми в бранша;

– локална/и борса/и за изкупуване на зеленчуци и плодове, произведени на място, с които поне да се захранват местните училища, детски градини, социални домове;

– премахване на програмите за временна заетост на безработните, тъй като намаляват тяхната мотивация поради невъзможност за кандидатстване в следващите две години;

– целенасочено регионално демографско стимулиране в Северозападна България – реално семейно подоходно облагане и демографски фонд само за Северозападна България;

– национална програма за адаптация и интеграция в България на хора от българската диаспора;

– Бесарабия (Молдова/Украйна) и насочването им в обезлюдените демографско депресивни региони, чрез финансови стимули и преференциални условия за жилища и работа;

– мащабна скринингова кампания за профилактика и ранна диагностика на определени обществено значими заболявания на хора в активна възраст, заради фрапиращата смъртност;

– образователна кампания в училищата от специално обучени медиатори за здравна, репродуктивна и сексуална култура на децата, особено от ромския етнос;

– въвеждане на „Исландския модел“ в ромските махали и училища и използването на опита на община Стралджа по този въпрос, както и назначаването на медиатори от ромската общност, които да работят за образованието, социалното включване и интеграция на ромите;

– стимулиране на трансграничното сътрудничество, чрез специални програми и проекти;

– промяна на условията и точкуването при кандидатстване за проекти в страната, където един от „най-доходоносните“ критерии е брой население, но по този показател общините в Северна България са тотално неконкурентоспособни на тези в Южна;

– развитие на биоземеделие, поради отличните природо-климатични условия и изчистената след спиране работата на големите предприятия околна среда. Необходимо е такива биоземеделски производители да бъдат подпомогнати от държавата (чрез специален фонд или програма) за намирането на пазари в ЕС, където такава продукция е много търсена.

Възможни решения и мерки за Централна Северна България

- изграждане на привлекателни за чуждестранни инвестиции икономически зони, подобни на Тракия икономическа зона край Пловдив, използвайки евтината транспортна артерия – Дунав, наличието на пет утвърдени университета (тук се включва и университета в Русе), подготвящи основно технически кадри спрямо традициите на региона;

– задължително реновиране на пътната инфраструктура, като двигател на икономическото възстановяване;

– използване близостта на Букурещ (по-малко от 100 километра от Русе) за изграждане на индустриално-икономическа зона по оста Букурещ – Гюргево – Русе-Велико Търново – Габрово с възможна връзка с Добрич и Варна, която ще използва комуникационните и евтини транспортни връзки през река Дунав и Черно море и ще спомогне за икономически рестарт на изостаналата Североизточна България, но също така и на изостаналите региони от тази част на Румъния;

– създаване на иновационни икономически инкубатори във Велико Търново, Габрово, Свищов и Русе (университетските центрове) чрез изграждане на инфраструктура и предоставяне на офиси, производствени площи и coworking места, при преференциални наеми и дори без заплащане на наеми в първите три години, на млади предприемачи и start-up компании. Това е необходима дългосрочна инвестиция от страна на държавата и местната власт, която може да донесе много икономическа, социална и демографска добавена стойност в близко бъдеще;

– развитие на био животновъдство чрез малки, модерни ферми, кланици и мандри в Стара планина;

– развитие на дуалното средно обучение чрез инвестиции на бизнеса за създаване на кадри в отраслите и производствата, които традиционно се развиват в региона;

– разяснителни кампании за възможностите и ползите от развиването на социалното предприемачество и социалните предприятия;

– задължително въвеждане на „Исландския модел“ в ромските махали и училища;

– развитие на туристически клъстери за по-пълноценно експлоатиране на богатото културно-историческо наследство и разнообразните туристически ресурси на целият регион.

Възможни решения и мерки за Краището и Югозападна България

– изграждане на икономическа зона „Струма“ край Благоевград, като се използват средищното географско положение на града спрямо столицата София и границата с Гърция, квалифицираните кадри, които се подготвят в двата университета тук, традициите и предприемчивостта на местните хора;

– възползване от възможността по оста Благоевград – Кюстендил да се осъществи връзка на зоната със Северна Македония, което ще се отрази благоприятно и на Кюстендилския край;

– цялостно активизиране на сътрудничество със Северна Македония;

– инвестиции, данъчни и финансови облекчения за развитие на характерни земеделски направления (ранно зеленчукопроизводство, овощарство – череши, ябълки, нар, смокиня, киви, праскови, кестени, лозарство), за които в района има най-благоприятните почвено-климатични условия в цяла България;

– инвестиции, данъчни и финансови облекчения за развитие на малък и среден бизнес в хранително-вкусовата промишленост, където да се преработва и консервира произведената тук селскостопанска продукция. Пазарите на София, Банско, Солун и Егейското крайбрежие са близки и лесно достъпни за малотрайна, бързоразваляща се стока;

– развитие на биоживотновъдство в планинските територии, чрез инвестиции в малки, но модерни ферми, кланици и мандри;

– превръщането на Кюстендил в балнеолечебен курорт с национално значение чрез природните дадености, които притежава, както и традициите на региона още от римско време;

– активизиране на сътрудничество със Северна Македония;

– развитие и обновяване на пътната инфраструктура в планинските части на района;

– въвеждане на „Исландския модел“ в общините с компактно ромско население – Кюстендил и Трън;

– създаване на специален държавен фонд, който да подкрепя start up компании на млади хора, разкриващи качествени работни места.