Тенденции в изменението на възрастовата структура

Остаряването на населението е един от най-острите демографски проблеми в ЕС. България не прави изключение.

При първия вариант (тенденциален) се наблюдава намаляване на населението под 15 г. с 23,4% до 2030 г. и с 29,6% до 2040 г., ако за базова година приемем последното преброяване през 2011 г. През 2030 г. тази група ще съставлява 12,4% и ще намалее с един пункт до 2040 г. Трудоспособното население се очаква да намалее с 24,3% и да достигне 66,7% през 2030 г. и с 29,9% до 2040 г., съответно до 65,8%. Хората в пенсионна възраст ще намалеят с 8% до 2030 г. и с 14% през 2040 г., но относителният дял на тази група ще нарасне за сметка на трудоспособното население съответно с два и три пункта.

При втория вариант (оптимистичен) се наблюдава нарастване на броя на населението в подтрудоспособна възраст през 2030 г. с 9,1%. Относителният му дял ще нарасне с три пункта до 16,7%. През 2040 г. нарастването се равнява на 6,7%, като достига 17,3%, ако за базова година се приеме 2011-а. Броят на трудоспособното население ще намалее с 18%, а относителният му дял ще достигне 62% – 2030 г. и с 23,7%, за да достигне 63,9% до 2040 г.

Делът на надтрудоспособното население остава непроменен в рамките на 19-20% и ще намалее с 12% до 2030 г. и с 17,2% до 2040 г. в сравнение с 2011 г.

При третия вариант (песимистичен) намалява както абсолютният (с 36% до 2030 г. и с 47,5% до 2040 г. при базова година 2011 г.), така и относителният дял на подтрудоспособното население с три пункта и достига 10,8% през 2030 г. и 10,2% до 2040 г.

Делът на трудоспособното население остава непроменен през 2030 г. и намалява незначително до 2040 г., но броят му ще намалее с 12,5% до 2030 г. и с 32,7% до 2040 г.

При този вариант на прогнозата нараства относителният дял на населението в пенсионна възраст за сметка на децата, като пенсионерите ще са 22,4% от през 2040 г.

През 2015 г. деца няма в 1033 селища (близо 20%). До 2040 г. те достигат близо 30%. Ако добавим селищата с до 5% деца, до 2040 г. процентите ще са 40. Тези селища са разположени в ареалите най-силно засегнати от депопулационните процеси.

През 2015 г. с относително благоприятна възрастова структура (над 15% подтрудоспособнонаселение) се отличават приблизително 10% от населените места в страната. До 2040 г. в този дял не се наблюдават съществени изменения.

Мерки

"България се нуждае от смяна на философията за развитие на държавата и на обществения договор между народа и управляващите, ако желае да излезе от порочния кръг на задълбочаващата се до необратимост на процесите демографска криза и драстични териториални демографски и социално-икономически дисбаланси - категорични са авторите.  - Страната ни притежава огромен потенциал и има примерите на държави като Финландия, Норвегия, Естония, Ирландия, които са се намирали дори в по-тежки демографски кризи, но днес са водещи по множество демографски и социално-икономически показатели. Постигнали са това именно чрез смяна на философията за развитие на държавата.

Процесите у нас все още са обратими и въпреки че демографските мерки винаги са с отложен във времето ефект, след около 10 г. в България е възможно да бъде усетена отчетлива позитивна демографска промяна. За да се случи това, е необходим правилен подход при изработване на политиките, стратегиите и визията за развитие на държавата, базирани на нашия потенциал и традиции, на успешните практики в страната, на изпреварващи динамиката на времето мерки и на примера на държави със сходни на България условия, които са преодолели демографските си кризи.

Ако това не се случи, съществува рискът към 2050 г. демографската картина в страната да бъде отчайваща – с повече от 1/3 население в пенсионна възраст, с над 1 млн. души ромско население, за което на база настоящата ситуация може да се прогнозира, че около 80% (или около 800 000 души) ще бъде неграмотно, налице ще са обширни обезлюдени региони."

Успешни модели

Доцентите дават като пример за подражание моделите на успешни общини. Като такива посочват Пловдив и Бургас.

Продължава на стр. 5