България се превръща в демографска пустиня

Абсурд

За пръв път от Възраждането насам Южна България отчетливо превъзхожда по икономически и демографски показатели Северна България, пишат авторите. Те оценяват като "абсурден" факта, че най-изоставащи са региони (Северозападна и Централна Северна България), които имат отлични природо-климатични условия и широк излаз на река Дунав, която, като трансевропейски транспортен коридор номер 7, осигурява най-евтината и удобна транспортна връзка със силно развитата Централна и Западна Европа.

"Нелогично е, че имаме региони с почти еднакви условия (северозападен и югозападен), а диаметрално противоположни демографски и икономически показатели. Нелогично е също, че притежаваме отлични условия за развитие на морски и планински туризъм, а нашето население масово предпочита за своята почивка съседните Гърция и Турция. Куриозно е, че имаме може би най-добрите в Европа почвено-климатични условия за развитие на земеделие и животновъдство, а внасяме земеделски продукти дори от далечни дистанции, в това число дори от пустинни държави като Израел", пишат те.

Прогноза до 2040 г.

Доц. Бърдаров и доц. Илиева правят три варианта на прогноза за развитието на ситуацията до 2040 г.

І вариант (тенденциален) - заложено е запазване на тенденциите от досегашното демографско, социално-икономически и инфраструктурно развитие на страната. Според прогнозата на НСИ той се определя като реалистичен.

ІI вариант (оптимистичен) - предполага се повишаване на раждаемостта и коефициента на плодовитост, като демографското развитие протича при благоприятни социално-икономически процеси. Този сценарий е най-малко вероятен. Той не изглежда реалистичен на фона на намаляващата раждаемост и достигнатите много ниски нива през последните години, каквото е положението в цялата страна. Трудно може да се намери някакво основание за очаквания в посока на такова оптимистично развитие и едва ли може да се разчита на подобен прогностичен вариант.

ІІІ вариант (песимистичен) - развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната и влошаване на демографските процеси: намаляване на раждаемостта и коефициента на плодовитост, свиване на активния фертилен период при жените, засилване на процесите на планиране на децата в семейството, разчупване на гражданския брак и преминаване към семейно съжителство без граждански брак, повишаване на брачната възраст, трайно изместване на ражданията към по-високите възрасти и т.н.

Най-вероятен се очаква да бъде сценарий в границите между реалистичния и песимистичния вариант - пишат те.

Прогнози за броя на населението

И трите варианта предвиждат намаление на населението. То ще наброява съответно 5,359 млн. (тенденциален), 5,861 млн. (оптимистичен) и 5,079 млн. (песимистичен).

Прогнозира се, че темповете на намаление ще се увеличат значително след 2030 г. Ако вземем предвид началото на ХХI век (2001 г.) до 2020 г. населението ще намалее между 11,6 и 12, 4%. Ако се вземе предвид следващият 20-годишен период (2020-2040 г.) то ще протича с още по-бързи темпове и ще достигне между 16% при оптимистичния вариант, който е и най-малко вероятен, и 27% при песимистичния вариант. Най-вероятностният вариант на прогнозата е между тенденциалния и песимистичния, т.е. в следващите 20 г. населението на България се очаква да намалее с близо ¼.

В относително изражение, ако вземем предвид 2001 година за базова, се очаква населението да намалее с 32,4% до 2040 г. при реалистичния вариант, с 26,1% при оптимистичния, и с 35,9% при песимистичния. Очаква то да се свива средногодишно с 80 хил. души при реалистичния вариант, с 57 хил. при оптимистичния вариант и 93 хил. при песимистичния вариант.

Застарялата възрастова структура в селата и очакваните продължаващи миграционни процеси от селата, са основните причините през следващите години поляризацията на демографското пространство да се засили още повече.

През 2001 и 2011 г. в градовете са съсредоточени съответно 69% и 72,7% от населението на страната. Очаква се тази концентрация да достигне 79%.

През 2011 г. столицата и още 6 града са с население над 100 хил. души (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен). В тях се формира 46,2% от градското население и 33,6% от населението в страната. До 2040 г. само София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора ще попадат в тази група. В тях ще бъдат съсредоточени близо половината (48% от градското население и 38% от населението на страната).

В условията на задълбочаваща се демографска криза бъдещото развитие на градовете, включително и големите, ще се определя от възможностите им да привличат и задържат население. Този сценарий е вероятен при условие, че предоставят благоприятни условия на живот, социална стабилност и екологично чиста среда. Градовете, които съумеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично променящите се условия, ще успеят да привлекат капитали и население.

В тези условия малките населени места, вкл. градове, до голяма степен ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като допълнително утежняващ фактор ще се окаже силно застарялото население, недостатъчната работна сила, както и нискоквалифицираната работна ръка, която няма да успее да отговори на изискванията на пазара на труда. Най-голямо увеличение се очаква в броя на градовете с най-малък брой население, под 3000 души. При последното преброяване такива са 68% от градските селища, до 2030 г. делът им ще се увеличи до 76,1%, за да достигне 81% през 2040 г.

През следващите две десетилетия ще се увеличат изцяло обезлюдените села.

През 2011 г. без население са били 4,4% от селата, до 20 души са живели в други 12,8%. През следващите десетилетия се очаква значително нарастване на обезлюдените селища. Те ще достигнат според различните варианти на прогнозата между 880 и 977 през 2030 г. и между 1227 и 1293 през 2040 г., което съставлява близо 25% от населените места в България. Ако се прибавят тези с население до 20 души, този дял ще достигне близо 37% и тази група селища за пръв път ще формира най-голям дял в селищната структура на страната, следвана от тази с население от 100-500 души.

Очаква се и намаление на селата с над 1000 души население от 10,9% през 2011 г. до 5,04% през 2040 г.

Малките и много малките села са разположени основно в планинските и пограничните територии на Краището, Осоговско-Беласишката планинска редица, Централна Стара планина и Предбалкан, Източни Родопи, Сакар-Странджа, западното подножие на Рила и Пирин. През следващите години ще се наблюдава разширяване на териториалния обхват на тази група селища около очертаните ареали, като до 2040 г. значителен дял от тях ще са напълно обезлюдени.

Ниското ниво на урбанизация на тези територии е индикатор за характера на икономиката и за значението на земеделието в нейната структура. Характерът на селищната структура, преобладаването на малките села и дисперсният характер на селищната мрежа са показателни, че голяма част от населението няма непосредствен достъп до редица услуги, което ще ускори в бъдеще депопулационните процеси.

Регионални особености

При характеризиране на степента и силата на проява на обезлюдяването за българските условия е използвана скалата на Младенов (2014 г.), който възприема следните стойности на показателя, характеризиращ динамиката в броя на населението – относително изменение на броя на населението между крайната година спрямо базисната година, измерено в проценти: – слабо (намалението на населението за даден период е под 10%); – умерено (от 10 до 20%); – силно (от 20 до 60%); – критично (от 60 до 80%); – безвъзвратно (над 80%).

През 2001-2030 г. само в 125 селища ще нараства населението, а да периода 2001-2040 г. само 111 населени места показват положителен естествен прираст (2,2%). Тази група селища са пръснати в цялата страна.

За разлика от 2001-2016 г. градовете с положителен прираст не са големите, тъй като силно застарялото население, ниската раждаемост и покачващата се смъртност няма да може да компенсира заселванията, заложени в прогнозата.

С положителен прираст до 2040 г. ще са някои градове по Черноморското крайбрежие като Несебър, Свети Влас, както и такива с висок дял ромско население, като Николаево.

Селата с нарастване до 2040 г. са разположени основно по поречието на р. Места и се отличават с висок дял на българите мюсюлмани (с. Рибница, с. Долно Дряново и др.); в Източни Родопи с висок дял на турско население (с.Белополци, с.Перперек и др.); в Източна Стара планина и Задбалканските котловини с висок дял на ромско и турско население (с.Розино, с.Сотиря, с. Градец, с. Вресово и др.) и селища пръснати в Североизточна България с висок дял на ромско и турско население (с. Голеш, с.Тодор Икономово, с. Голям Извор). В по-голямата си част тази група се формира от големи села и средни села, т.е. над 500 души.

Ако за базова година вземем 2001 г., а за последна 2040 г., се наблюдават следните особености по отношение на интензитета на депопулационните процеси:

– със слабо (под 10%) и умерено (от 10 до 20%) намаление на населението за периода 2001- 2016 г. се отличават 12,6% от населените места, а за прогнозния период (до 2040 г.) тази група намалява повече от двойно, на 5,3% от населените места в България.

Със слабо и умерено намаление на населението са 24 града. Сред тях е са и София, Варна, Велико Търново и градовете в зоната на влияние на тези градове като Банкя и Аксаково, някои черноморски града като Ахтопол, градове с висок дял на турско и ромско население (гр. Гурково, гр. Върбица, гр. Твърдица, гр. Долни чифлик, гр. Ракитово, гр. Ихтиман).

Със силен интензитет на депопулация (намаление на броя на население от 20 до 60%) за 2001-2016 г. са 53% от населените места, а до 2040 г. в тази група попадат 1922 селища (35,9% от населените места в страната).

Значителното намаление, с над 20 пункта на тази група селища, се дължи на преминаването на голяма част от тях към групата с по-влошени депопулационни процеси, а именно в селищата с критична степен по интензитет на намаляване на населението (от 60 до 80%).

Разглежданата категория формира най-многобройната група и се доближава в най-голяма степен до средните стойности в страната. Тук попадат 216 града или 85,1% от градските селища в страната.

С критична степен по интензитет на намаляване на населението (от 60 до 80%) за периода 2001-2016 г. се отличават 15,3% от населените места, а до 2040 г. тази група нараства почти двойно и достига близо една четвърт (22,5%) от населените места.

Те обхващат средното поречие на р. Тунджа, Западна и Централна Дунавска равнина, западните части на Задбалканските котловини, Централен Предбалкан, части от Източни Родопи (селищата с преобладаващо турско население, чиито население намаля значително след емиграцията на турското население).

С безвъзвратно висок интензитет на депопулационните процеси (с намаление на броя на населението с над 80%) са 248 села през 2001-2016 г. Според прогнозата те нарастват близо шест пъти и достигат 1327 населени места (24,8%) до 2030 г. и 1733 през 2040 г. (32,4%). Това е най-бързо нарастващата група.

Към тази група не се включва нито един град.

Селата са в Западна Стара планина, Централна Стара планина, Краището, Осоговско-Беласишката планинска редица и Сакар-Странджа. Основната част са в групата на много малките селища с изчерпан демографски потенциал и тези с висок относителен дял на турско население, което е въвлечено в интензивни емиграционни движения след т.нар. голяма екскурзия, разразила се след Възродителния процес, и продължилата инерционно нестихваща емиграция, особено през последното десетилетие на ХХ век. Тези населени места са разположени в Източни Родопи и областта на Герлово, Сланник и Тузлука. Те са най-късно обхванати от депопулационни процеси и се отличават с това, че достигат максимален брой на населението през последното преброяване преди рухването на социалистическата система – 1985 г.

Продължава на стр. 4

Следете новините ни в GoogleNews