Първият дрон е от 1917 г. История на дроновете и тяхното бойно използване (видео)

Първият полет на летателен апарат, задвижван от двигател с вътрешно горене е точно документиран – на 17 декември 1903 година в Кити Хоук, Северна Каролина. Когато лежейки по корем върху това, което по-късно ще бъде наречено фюзелаж на самолета, Уилбър, един от братята Райт отлепя от специално построена дървена рампа своето изобретение и то бръмчи точно 17 секунди на височина от повече от 5 метра над земната повърхност.

Тази гигантска стъпка в развитието на човечеството остава незапечатана от току що родилата се филмова хроника, но все пак до нас достигат кадри от третия им прототип Wright Flyer 3 от същата 1903 г., но със съществено подобрение – пилотите управляват вече в седящо положение.

Само 14 години по-късно бойната авиация не само се налага като основен вид въоръжени сили по бойните полета и във въздушните простори на Първата световна война, но и възникват първите прототипи на летателни апарати, които се управляват не от пилот на борда, а дистанционно или чрез „роботизирани“ агрегати или устройства.

През 1917 година бившата Британска фабрика за военни балони и дирижабли, преобразувана вече като Кралска самолетостроителна компания, съвместно с Кралския въздушен корпус разработват първия прототип на радиоуправляем летателен апарат под кодовото име „Въздушна мишена“. През същата година построените общо шест прототипа са подложени на изпитания във въздушната база Нортхолт, но всичките са загубени при аварии и катастрофи.

През октомври 1918 г. в САЩ успешно изпитват предвестника на съвременните крилати ракети – безпилотното въздушно „торпедо“, но за поразяване на наземни цели Kettering Bug. Резултатите са впечатляващи не само за тази епоха: дълекобойност 121 километра, скорост 80 километра в час и боен заряд 82 килограма. И въпреки, че до завършека на Първата световна война са произведени 42 въздушни торпеда, те не успяват да участват в бойните действия.

Разработването, тестването и опитите за реално бойно използване на безпилотни летателни апарати навлиза в по-активна фаза в периода между двете световни войни. През 1935 година във Великобритания пристъпват към серийно производство на радиоуправляеми въздушни мишени, използвани при обучението на зенитни разчети и на пилоти на изтребителната авиация – De Havilland DH 82B Quin Bee (Пчела царица).

До 1943 г. са построени общо 412 „пчели“, като 360 от тях са с корабно базиране, изстрелвани от катапулт. Те достигат скорост от 167 километра в час, имат боен радиус от 483 километра и таван на полета 4200 метра.

Откъде идва името "дрон"

Поверието твърди, че именно на De Havilland DH 82B Quin Bee дължим термина „дрон“, защото дрон има две значения: „мъжка пчела – търтей“ и „монотонно, постоянно бръмчене“.

Втората световна война бележи революционен напредък в бойното използване на безпилотни летателни апарати защото се появяват нови класове и типове дронове.

Паралелно с въвеждането на уникалната по това време балистическа ракета Фау-2, Германия успешно разработва и масово използва за пръв път в света крилата ракета с противоточен пулсиращ реактивен двигател Fieseler Fi 103 (Фау-1).

Това „оръжие на възмездието номер 1“ е с автономно - инерционно управление. Посоката на полета се задава предварително с възможни корекции за направлението и силата на вятъра, като се използва вграден жирокомпас.

Разстоянието до целта се отчита чрез броенето на оборотите на свободно монтирана в носа малка перка. След изминаване на предписаното разстояние двигателят се изключва и чрез хоризонтални стабилизатори бомбата се насочва за пикиране към целта.

Фау-1 лети със скорост до 600 километра в час на височина около 600 метра. Но отклонението от целта е от няколко, до сто километра. Бойният заряд е около 900 килограма.

Първоначално Фау-1 е изстрелван от наземна катапултна рампа, а в последствие за носители са използвани бомбардировачите Heinkel He 111. Вторият способ обаче се оказва неудачен. До края на войната от общо използваните 1200 „летящи Фау-1“ до целите си достигат едва 215, а 77 самолета-носители са свалени.

Общо са произведени около 30000 Фау-1, които са използвани срещу Лондон, Антверпен и Лиеж. Значителна част от тях са свалени или не достигат целите си, но причиняват значителни жертви сред гражданското население - около 73000 души убити и ранени.

Новата стратегическа заплаха, която представляват „оръжията на възмездието“ налагат от втората половина на 1944 г. Великобритания и съюзниците да предприемат като първостепенна по значение комплексната операция „Crossbow“. Тя има за цел борбата с всички възможни средства срещу германските далекобойни оръжия: унищожаването на производствените мощности, на пусковите установки, на средствата носители и на самите крилати ракети в полет.

Независимо, че в провеждането на „Crossbow“ участва около 25% от стратегическия бомбардировъчен потенциал на съюзниците, резултатите са ограничени.

Не помага и това, че британците използват дори „земетръсни бомби“ с боен заряд от 5500 килограма „Tall boy“, с които унищожават гигантската покрита бетонна площадка „La Coupole“, тоест „Купола“ в Нор Па Дю Кале – Франция, където се извършват предпускова подготовка и пускове на Фау-2.

В тези условия командващият Стратегическите въздушни сили на САЩ в Европа генерал-лейтенант Карл Спаатц предприема нова революционна стъпка в развитието на безпилотната авиация – използването в рамките на „Crossbow“ на бомбардировачи с максимален товар от взривни материали, които в заключителната фаза на полета се управляват не от пилот, а по радио – телевизионен канал. За кодово име на този уникален способ е възприето „Операция Афродита“. Тоест, способ борбата срещу „летящите бомби“ да се води от „бомбардировачи, които самите са летящи бомби“.

За такъв апарат, способен да порази целта, без да бъде управляван от пилот се използват преоборудвани бомбардировачи В-17 „Летяща крепост“.

Идеята е проста: самолетът се натоварва с около 15000 килограма взривни материали. Управлението се осъществява от втори В-17, който следва на безопасно разстояние. Чрез една фиксирана телевизионна камера в кабината на „бомбардировача бомба“ пилотите във втория самолет контролират уредите за управление и чрез радиоканал и механично-електрически приспособления управляват неговия полет.

Втора телевизионна камера следи маршрута на „самолета бомба“ съгласно курса на полета и местоположението на целта.

Всичко това е замислено и реализирано през 1944 г.

„Тънката част“ в цялата операция е в това, че В-17 не е в състояние да излети автономно и за това е решено пилот и инженер-механик да управляват самолета при излитането му до набиране на височина от 2000 метра, след което те трябва да напуснат самолета с парашути. За пилотите от втория самолет остава да водят самолета-бомба по маршрута и да го стоварят върху целта като същевременно го взривят.

Бойното използване на „самолети-бомби“ е съпътствано от редица трагични инциденти.

Практически, в нито един от четиринадесетте случаи на използване на „самолети-бомби“ те не успяват да поразят назначените цели. Повечето са загубени поради технически проблеми, лоши метеорологически условия, преждевременно взривяване, а също и в резултат на действията на германската зенитна артилерия.

Няколко пилота и инженери-механици загиват при напускане на самолетите, а в редица случаи „самолетите-бомби“ просто „излизат“ от управление. При трагичен инцидент – преждевременно взривяване на „самолета-бомба“ загива и Джозеф Пи Кенеди, по-възрастен брат на бъдещия американски президент Джон Ф Кенеди.

При тези обстоятелства операцията „Афродита“ е прекратена през януари 1945 г., но оставя трайни следи в развитието на безпилотната авиация.

През Втората световна война в САЩ разработват и първият в света безпилотен торпедоносец TDR – 1 Interstate. Първият тестов полет е през 1942 г.

TDR – 1 е компактен двумоторен нископлан с фюзелаж от шперплат и тръбна конструкция тип „велосипедно шаси“. Изстрелван от корабна катапултна платформа той развива скорост от 225 километра в час. Полетната му маса 5 тона и има радиус на действие 680 километра. Управлението е по радиоканал. След средата на 1944 г. е използван е активно на Тихоокеанския театър на войната за удари срещу японски корабни средства и брегови обекти.

На фона на гигантските усилия и ресурси насочени непосредствено след Втората световна война за развитието на ядрените оръжия и на носители за тях, за дълъг период от време идеята за усъвършенстване на безпилотните авиационни системи не стои на вниманието на военните стратези.

Следва на стр. 2