Яков Милатович победи ветерана Джуканович на президентските избори в Черна гора

Бившият министър на икономиката Яков Милатович, който е сравнително нов в политиката, успя да изпревари днес настоящия президент и политически ветеран Мило Джуканович на втория тур от президентските избори в Черна гора, сочат предварителните частични резултати на неправителствената организация Център за мониторинг и изследвания, предаде БТА.

Милатович печели с 60%, докато за Джуканович са гласували 40 на сто при 90 процента обработени материали, съобщиха на пресконференция тази вечер от Центъра за мониторинг и изследвания. Избирателната активност на балотажа днес е била около 71%.

На първия тур на 19 март, в който участваха седем кандидати, Джуканович спечели малко над 35%, а Милатович – близо 29%. Избирателната активност беше 64%. 37-годишният икономист със западно образование Яков Милатович е кандидат на определяното като популисткото движение „Европа сега“, което не е парламентарно представено.

Движението е създадено през 2022 година и носи името на икономическата програма на правителството на Здравко Кривокапич, сформирано след парламентарните избори през 2020 година, в което Милатович e министър на икономическото развитие до април 2022 година. В рамките на тази програма бяха отменени вноските на работодателите за задължително здравно осигуряване на служителите. Тези средства бяха насочени към фонд работна заплата, в резултат на което минималната работна заплата беше увеличена от 222 на 450 евро.

Милатович се обявява за продължаване на евроинтеграцията на Черна гора, която е страна кандидат за членство в ЕС. Като министър подкрепи санкциите срещу Русия, наложени заради руската агресия срещу Украйна. Той също така е за по-тесни връзки със Сърбия.

61-годишният Джуканович, който се явява на изборите като кандидат на Демократичната партия на социалистите, e в управлението на държавата от над 30 години. От 1991 г. е бил шест пъти премиер и два пъти президент. Джуканович изведе Черна гора от съюза със Сърбия през 2006 г. с референдум и изигра важна роля за определяне на курса на страната към Запада и членството й в НАТО от 2017 г.