Съдът в Париж осъди международния терорист Карлос Чакала на доживотен затвор. Това е поредната присъда срещу него, която бе издадена за серия от взривове и нападения през 80-те години на миналия век.

62-годишният Илич Рамирес Санчес отказа да се признае за виновен и нарече себе си „боец" и „професионален революционер".

Адвокатът на Карлос каза, че клиентът му ще обжалва присъдата. Защитникът на Чакала допълни, че процесът е скандален, както и че няма никакъв напредък в независимостта на съдилищата от времето на специалните секции при режима на Виши.

Илич Рамирес Санчес е роден в Каракас, Венецуела на 12 октомври 1949 година. Баща му е убеден комунист и в чест на Владимир Илич Ленин кръщава синовете си на него - другите братя на Карлос са кръстени съответно Владимир и Ленин. След развода на родителите му Илич Рамирес остава с майка си. Заедно се местят в Лондон, където Рамирес учи в икономическа гимназия.

След дипломирането си от гимназията Илич Рамирес Санчес получава стипендия през посолството на СССР в Каракас и заминава за Съветския съюз на обучение в Университета за дружба между народите "Патрис Лумумба", който според се ползва от КГБ за „набиране на чужди комунисти“. През 1970 година е изключен от университета, като причините не се споменават от руснаците. Въпреки изключването след около 2 години той получава диплома по икономика от същия университет.

Карлос Чакала е един от най-известните терористи през 70-те и 80-те години, излежаващ доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор. Дълги години той е един от най-издирваните международни престъпници.

Псевдонимът "Карлос" получава, след като става член на лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина, а прякора "Чакала" е създаден от пресата, когато сред неговите вещи е открита книгата "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт.