„Не мълчи, пленът убива“. Вчера в Одеса се проведе акция-напомняне за съдбата на героите от Мариуполския гарнизон, всички военнопленници и безследно изчезнали. Събитието беше организирано от роднини на бойците от Азов.

В акцията участваха над 50 човека с плакати. Ето какво споделиха някои от тях.

„Мисля, че по такъв начин можем да съдействаме колкото се може по-бързо нашите герои, нашите братя, нашите мъже, да се върнат тук, в Украйна. На хората в България бих казала да ни подкрепят, защото на нас ни е трудно“, споделя млада жена, чиито приятел е вече почти две години в плен.

Вероника и Иля, които също имат приятели в плен казват, че героите не са забравени.

„Събития като днешното са важни, защото така се показва, че нашите защитници не са забравени, че ние помним за тях. Трябва да се заостря вниманието върху този проблем, за да може и властите да му обърнат внимание. Аз смятам, че ако не се върнат нашите военнопленници, ние ще свършим и тази война ще дойде до границите на други държави“, казват те.

В 86-дневната отбрана на град Мариупол, освен полка „Азов“, участваха 36-а отделна бригада на морската пехота, 56-а отделна мотопехотна бригада, 109 бригада на териториалната отбрана, представители на полицията и граничари. Важно е да се разбере, че когато се говори за завърнали се у дома защитници на Мариупол, това не
означава, че сред тях има азовци. Обмен на бойци от митологизирания полк не е имало от 6 май 2023 година.

А защитниците на Мариупол трябва да се върнат у дома, защото те не се предадоха по свое желание, а изпълниха заповед на командването на ВСУ. Никой от тях не остави оръжието си по свое желание и не напусна остави позицията си. Бойците от полка Азов бяха готови да се борят до последния човек. При напускането на завода Азовстал (16-20 май 2022 г.) им беше обещан обмен след 2-3 месеца. А някои от тях са в плен вече почти две години.

Не трябва да се забравя и фактът, че отношението към Азовците в руски плен е по-ужасно, отколкото към другите военни от ВСУ.

В интервюта завърнали се военни разказват за изтезанията, за разпитите, за мъченията, за зверствата. Всички сме виждали в какво състояние бяха освободените на 6-ти май 2023 и можем да си представим какво се е случило с тях там.

Командирът на бригада „Азов“ – Денис Прокопенко – в края на януари, след поредния обмен, в който нямаше азовци написа във Фейсбук:

"Ние водим тежки боеве с окупаторите в горите на Кременна, унищожаваме и вземаме в плен руски военни и продължаваме да вярваме, че отговорните
структури полагат достатъчно усилия за освобождението на нашите герои. Благодаря на всеки украинец, който помни техният подвиг и се бори за
тяхната свобода.“

Войната ще свърши не когато спрат активните бойни действия, не когато се достигнат границите на Украйна от 1991-ва година, не когато погребат последния загинал военен, а когато всички пленени – военни и цивилни, в това число и отвлечените деца се завърнат у дома. А такава кървава война няма да се повтори, когато цялото човечество престане да си затваря очите за зверствата, на които става свидетел.