Изначалната цел на едно партньорство е да развива и двамата във връзката. Често обаче, понякога даже без да осъзнаваме, влизаме в токсични отношения.

Как да разпознаем кога нашето партньорство е станало токсично?

Токсичността може да остане неосъзната и да бъде маскирана като безкрайно силна, заслепяваща любов. Токсичността често вирее върху необработени стари травми - наши и на партньорите ни. Един от знаците, че вероятно сме в токсични отношения, е усещането, че не можем да бъдем себе си. Сякаш постоянно трябва да се съобразяваме с изисквания, които никога не успяваме да удовлетворим.

Токсичните партньори често ни обвиняват и ни вменяват усещането, че ние проваляме връзката и цялата отговорност за нея е наша. 

Токсичните партньори ограничават контактите ни с другите. Хранят от нашата енергия и ни искат само за себе си. Често ни карат да избираме между тях и други хора от нашето обкръжение. Когато загубим подкрепящата ни среда, е много по-вероятно да затънем в блатото на токсичността. Токсичните партньори са и много ревниви, карат ни да се чувстваме виновни, че възпламеняваме ревността им.

В токсичните отношения не се чувстваме равнопоставени във връзката си. Токсичните партньори могат да ни заклещят в т.н. “двойна връзка” - това е стратегия, при която както и да реагираме все сме в грешка.

Те могат да ни прехвърлят цялата отговорност за своето щастие като ни упрекват, че все се проваляме в опита да го съхраним във връзката. Токсичните партньори използват пасивно-агресивни стратегии към нас. Една от тях е мълчанието. Наказвайки ни по този начин, очакват сами да се сетим къде и в какво сме "сгрешили". Очакват от нас постоянно да гадаем какво мислят и не са отворени към открито дискутиране на проблемите.

Друга стратегия на токсичните отношения е т. н. стратегия “делегиране на отрова” - молят ни да направим нещо за тях, като твърдят, че не могат да го направят сами, а после ни критикуват за резултатите.

Токсичните партньори не могат да се радват истински на успехите ни, често влизат в конкуренция с нас. Изключително критични са, селективно обръщат внимание само на грешките ни, а не на нещата, в които успяваме.

Редят образа на реалността избирателно, за да обслужва техния ореол на непогрешими. Понякога използват „проективна идентификация“ (насилникът се отнася с вас, сякаш сте направили нещо нередно и ако го отричате, насаждат фалшиво ваше поведение и същност, като оправдание за обвиненията и лошото отношение).

Токсичните партньорства задушават, създават чувството, че не можем да бъдем себе си. В тях контролът е във всичко. Чувстваме се изолирани и нямаме правилен ход.

Дълбоката същност на любовта е да израстваме. В токсичността сякаш сме в блато и отникъде не влиза чиста вода. В токсичността се смаляваме, отказвайки се постепенно от различни свои части, опитвайки се да паснем в образа който се изисква от нас.

Диляна Велева е магистър по психология и журналистика. Завършила е с пълно отличие образованието си в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Има множество специализации в областта на психологическото консултиране. Има 18-годишен опит като психолог консултант в няколко водещи терапевтични центъра. Работи в Център по психология и психотерапия "Промяна". Била е водещ на множество тренинги и обучения в областта на психологията за големи компании. Голямата ѝ страст, освен консултациите, е писането на статии в областта на психологията. През последните десет години тя е публикувала многобройни материали в областта на психологията във водещи у нас медии.